БОЛНИ НАПИРАТ КЪМ СОФИЯ, ОПЕРИРАТ ГИ НА ДВЕ СМЕНИ
Освиркаха шефа на касата заради лимитите
Кризата подгони пациентите от провинцията и те вече търсят помощ направо в големите болници главно в столицата. Това констатират директорите на университетските болници “Лозенец”, Александровска и Военномедицинската академия. Болните вярват, че на тези места ресурсите са почти неизчерпаеми и ще получат компетентна грижа. Интересът е главно към по-сложните хирургични интервенции.
Вече оперираме до 20-21 часа вечерта, за да смогнем, обясни доц. Любомир Спасов от Правителствена болница. Увеличен е броят на чакащите за операция, но на никого не е отказано да бъде приет, ако се нуждае. “Хората действат прагматично. Идват направо при нас и казват “Търсим помощ”, обяснява доц. Спасов. Той смята, че лимитите, които касата въвежда от 1 юни и които са около 80% от сегашните разходи на болниците, са неправилни.
“Отказах да подпиша анекса на здравната каса”, обяви директорът на “Лозенец”. Ако от НЗОК един ден спрат да плащат и болницата не може да купува лекарства и консумативи, тогава и болните ще бъдат връщани. “Тогава няма да можем да оказваме качествена медицинска помощ”, обобщи доц. Спасов.
По-голям е и потокът от пациенти към Александровската болница, потвърди директорът проф. Лъчезар Трайков. Тенденцията е от началото на юни.
“Две трети от пациентите в България прескачат общопрактикуващите лекари и направо се насочват към специалист или болница”, обяви здравният министър проф. Анна-Мария Борисова на среща с активисти от лекарския съюз и директори на болници от страната вчера в София.
Стотината директори освиркаха шефката на здравната каса д-р Нели Нешева, която също присъства. Те поискаха да знаят кога ще си получат парите - 15-20% за март и април, които касата още им дължи, и как да изплащат задълженията си към доставчици, когато ги карат да обслужват 100% пациентите, но ще им плащат 80%.
“Вие сте мениджъри и знаете кое да платите и кое не”, отвърна д-р Нешева, на което залата й отвърна с “У-у-у-у!”. В много болници лекарите не са получавали от два месеца заплата, други вземат само половината.
“В моето семейство, ние сме и двамата лекари с моя съпруг, почти не е имало ден, в който да не споделяме неудоволствието си от работното място. Това беше основната причина аз да напусна хубавата си работа и любимите си болни, а те плачат за мен, за да дойда да администрирам - нещо, което не съм правила, но което мисля, че ще направя добре.” С тези думи се обърна към колегите си проф. Борисова. Тя заяви, че повече пари за здравеопазване ще има, когато икономиката живне, но каза, че за преструктуриране на болниците ще бъдат дадени 295 млн. лева.
147 млн. бил обещал министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев. Той обаче поискал до 30 юли точни разчети къде от какво има нужда. Още 148 млн. лв. ще дойдат за високотехнологично оборудване по европейските програми.
Министър Борисова заяви, че ще движи нещата стъпка по стъпка, а първата и най-важната е болничната реформа. Тя трябва да приключи до края на годината. Дотогава трябва да бъде определено според параметрите на националната здравна карта кои болници остават за активно лечение и кои ще са за долекуване. През 2020 г. 2/3 или 3/4 от всички хоспитализации ще са свързани с хронични болести поради застаряване на населението. Това обяснява и защо близо 300 болници у нас ще трябва да се преструктурират за долекуване. (Проф. Борисова е казвала преди, че 130 болници за активно лечение стигат, а сега те са към 430 - бел. авт.)Такива лечебни заведения у нас сега няма нито практически, нито юридически. Статутът им ще бъде уреден в новия закон, който вчера мина на второ четене в здравната комисия. След реформата в болниците следват извънболничната помощ, специализациите, обучението за фелдшери и електронното здравеопазване.
“Нямаме лекари, добрите специалисти напускат страната. След 10 г. ще ни лекуват бабички и дядовци”, каза здравният министър проф. Борисова, като цитира средната възраст на ендокринолозите у нас.
Сега повечето са на 40-60 г., но през 2020 г. ще са на 50-70 г. 14% от лекарите в болниците сега са на пенсионна възраст, а 15% са без специализация. С най-малко специалисти е Пловдивско, а най-много са в София. Софийска област пък е с много пенсионери - такива са 27% от лекарите. Рекорда държи Ихтиман с 44%, след него е Елин Пелин с 36%.
Проф. Борисова обясни, че изнесените данни са само моментна снимка на системата у нас. Горната граница на болниците и леглата ще бъде обсъждана от комисии под шапката на областните управители. “Ще се решава отделно за всеки конкретен случай”, заяви тя.
Със 106 млн. лв. ще бъдат намалени средствата за Министерството на здравеопазването, каза Лъчезар Иванов, шеф на здравната комисия в парламента. Икономията обаче няма да засегне болниците, увери той. Тези пари ще бъдат спестени от инфраструктурни проекти, консултантски договори и предвидени съкращения при обединяването на РИОКОЗ и РЦЗ. "Внесох предложение в парламента за увеличаване на бюджета за лекарства с 26 млн. лв.", каза още Иванов.
Лекарският съюз обаче категорично застана срещу проекта за Национална здравна карта и делегираните бюджети. От понеделник започват преговори с касата за бюджета за 2011 г. Във вторник пък Националният съвет на БЛС се събира, за да реши какви ще са реакциите на съсловните организации на твърдия финансов подход към тях.
Използваната методика за определяне на необходимите легла в болниците не отговаря на действителните нужди, тя възпроизвежда статуквото в момента, се казва в декларация на БЛС.
Според шефа на съюза д-р Райчинов вместо делегирани болниците трябва да имат прогнозни бюджети, при които е заложена медицинската, а не финансовата целесъобразност. "Категорично не приемаме намалението в заплащането на болничната дейност, което означава намаление на цените на всички клинични пътеки с 20%, оттам - и 20% по-малко лечение, допълни той.
Директорите на болници са съгласни да бъде проверявана медицинската целесъобразност, но ако тя се докаже, трябва да се изключат всякакви финансови претенции от районните здравноосигурителни каси.
ИЛИЯНА АНГЕЛОВА
