Какви са очакванията ви към новия здравен министър, какви би трябвало да бъдат приоритетите на новите управляващи към лекарите в България?

За първи път от много години имаме толкова дълъг хоризонт пред правителството, а не нестабилно управление с рискови и хаотични промени. Според нас трябва постепенно да се налагат различни здравни политики и най-вече трябва да се даде спокойствие на системата.

Необходими са ни предвидимост и устойчивост в решенията. Всяка реформа дава резултат след време, но изиска системни усилия. Само така може да се изгради работеща и ефективна здравна система. В лицето на Българския лекарски съюз (БЛС) управляващите винаги са имали конструктивен партньор. Нашата ръка винаги е протегната и независимо какво ще се иска от нас — експертни решения, становище или препоръки—винаги сме се отзовавали. Не мога да си спомня нито един проблем в системата на здравеопазването, при решаването на който да не сме били конструктивни. Винаги сме се стремели да бъдем диалогични, да назоваваме проблемите с истинските им имена, което невинаги е лесна задача. Силно се надявам да имаме добър диалог и да търсим заедно решение на проблемите в системата, за да става по-добра за всеки от нас, защото и ние сме пациенти.

Вие вече назовахте основните проблеми – липсата на достатъчно финансиране, увеличаване на доплащането от пациентите и невъзможността лечебните Заведения да излязат от спиралата на повишаващите се цени. Ще настоявате ли за увеличение с 904 млн. евро в новия бюджет на НЗОК? Започнахте ли преговори със здравната каса и на какъв етап сте по отношение на новия Национален рамков договор?

Ние не сме спирали преговорния процес и в текстовата част до голяма степен текстовете са готови.

Имаме консенсус с колегите от НЗОК по текстове, които облекчават ежедневната работа на лекарите и са в полза на пациентите. НРД без финансовата част обаче не може да бъде подписан, защото тя е неразделна част от него. Принуден съм пак да припомня някои неща. Едва ли има някаква стока или услуга, чиято цена в момента е същата като на 1 април 2024 г.

Единствено в системата на здравеопазването цените на клиничните пътеки са на тези стойности, което е абсолютно неприемливо за нас. Нека всеки ваш читател да си направи извод от собственото битие. Как може един продукт да се предостави по-добре, по-качествено, по-достъпно, ако тази дейност, стока или услуга няма съответната цена и добавена стойност. Добавената стойност е ресурсът, чрез който медицината може да продължи да се развива.

В същия момент обществото изисква, а ние сме готови да дадем модерно, качествено, навременно здравеопазване. То се основава на три основни стълба. Първият е достъпността. Ние сме може би на първо място в Европейския съюз по достъпност до лекари. Да, наскоро бяха публикувани данни, според които около 12% от българското население няма пряк достъп и в тази насока има какво да се работи, но достъпът като цяло е изключително добър.

Вторият стълб е качеството на здравната услуга. Ние отдавна сме предложили промяна в Закона за здравното осигуряване, според която продължаващото медицинско обучение в България да стане задължително. То е гарантът за качество.

С НЗОК работим съвместно по методика за оценка на удовлетвореността на пациенти от услугата, което за нас е много важно. Знаете, че всички, които предоставят услуги, биха искали да имат обратна информация от пациента. Много лечебни заведения в момента го правят, но е добре информацията да бъде защитена и дигитализирана.

И третият стълб е финансирането на системата. Пак повтарям, че българското здравеопазване е тежко недофинансирано и в голяма степен се прехвърля тежестта директно върху джоба на българския пациент.

Когато споменавате качество, много пъти сме говорили с БЛС за възможностите за лечение на инсулт в България. Знаете на колко места се лекува неправилно и ако нямат чист късмет, хората се инвалидизират, и на колко места се лекува съвременно и пациентите имат шанс за пълно възстановяване. Това се случва и в много други специалности. Как да отграничим качеството – досега сте предлагали различни цени, надбавки за по-иновативните лечебни заведения, но нищо не беше прието?

Примерът с инсулта е прекрасен. Когато се въведоха тези най-модерни методи за лечение, клиниката, която ги извършваше, беше само една-единствена в България. А вече не е. Тази специалност е класически пример как може да се промени лечението и вече много клиники в страната да могат да лекуват инсулт, да бъдат хомогенно разпределени и до тях да има изградена логистика, да се включва и медицинска помощ по въздух. Преди дни бях във Варна, където хеликоптерът докара пациент с инсулт и му беше оказана адекватна медицинска помощ, което е поредният пример как българските лекари могат да прилагат най-модерното лечение. Но съгласете се, този хеликоптер, тази болница трябва да имат персонал, който да посрещне пациента 24/7. В България има кадрова криза на всички нива. И ако при лекарите говорим по-скоро за т.нар. възрастова криза, тъй като близо 28 на сто от колегите са в пенсионна възраст, т.е. на и над 65 години, при специалистите по здравни грижи говорим за кадрова катастрофа. Тази болница, за да приеме пациент с инсулт, докаран с хеликоптер, трябва да направи съответната площадка, където хеликоптерът трябва да докара пациента. Това на същата цена ли е като пътеката за лечение на инсулт от 2024 г.? Как да се преодолее кадровата криза на всички нива и кой да плати за цялата организация?

Голяма част от медицинските дейности изискват допълнително финансиране, не е възможно нещата да се случват на чисто пионерски принцип и да се работи на загуба, въпреки системата.

В същото време има лечебни заведения, които не могат да работят толкова качествено, защото нямат достатъчно пациенти и оттам-достатъчно приходи, не трябва ли те да се преструктурират?

Да, една част от тях може да се преструктурират в болници за долекуване и БЛС е предлагал това вече. Но ако болницата е ключова за съответната област, държавата трябва да влезе в ролята си и тя трябва да бъде финансово обезпечена. Давали сме нашето становище по този въпрос неколкократно, надявам се скоро да има действие. Защото да разчита едно лечебно заведение единствено на приходи от клинични пътеки, а 80-90% от парите, които получава за тази дейност, да отиват за заплати, не осигурява просперитет на болницата, тя е само една сграда.

A и лекарите се дисквалифицират…

Ще постоят малко и ще кажат—извинявайте, аз тук не мога да правя медицина така, както я разбирам, не мога да прилагам иновации, не мога да имплементирам най-новите технологии в ежедневната си работа, и ще си тръгнат.

Аз мисля, че и на децата е ясно, че в България системата е недофинансирана, и трябва да си го признаем. Тези 25% увеличение на цените на медицинските дейност са минимумът, който към момента изисква системата.

Аз проведох срещи с управители на много лечебни заведения. Колегите наистина изпитват невероятни финансови трудности. И ако някой не разбира това и започва да замазва проблема с атаки и обвинения за точене на здравната каса, ние с това няма да се съгласим. Многократно дадохме нашите предложения за контрол върху разходването на тези средства, който да бъде навременен, ефективен, превантивен. Не е нужно да оставиш някого да допусне грешка, а след това да тръгнеш да го санкционираш. Нужно е да направиш така, че той да не допусне грешка, да не говорим за лошите практики. Да, ще срещнем известна съпротива от колегите, но те рано или късно ще разберат, че това е вариант да могат да се увеличат цените на всички медицински дейности. Вариантът е пациентът да участва като основен ползвател в контрола върху медицинските дейности. Тогава ние ще знаем, че всеки проблем, всяко „точене“ е станало с участието на пациента. Не могат да се обвиняват само лекарите. Коя иновация не е въведена в нашата здравеопазна система? Имаме прекрасни специалисти на световно ниво, световни капацитети. Тези хора ли точат касата? Аз задавам риторично въпрос. Аз се питам къде са пациентските организации, които имат най-голям интерес това да се случи? Има пълно мълчание по тази тема. Правата на пациентите включват и това пациентът да бъде информиран какво ще му се случи, къде се намира, в кое лечебно заведение е и колко ще бъде платено за това. Той да потвърди, че точно той е там, в това лечебно заведение, и да каже, че очаква съответната здравна услуга—било то преглед при личен лекар, преглед при колегите от СИМП, рецепта, която НЗОК заплаща, или услуга, която ползва в болничната помощ.

Всичко това се случва с е-здраве и Националната здравноинформационна система в момента…

Да не излъжа, но все още около 350-400 хиляди български граждани ползват тази услуга, което е крайно недостатъчно. Ние дадохме нашите предложения да се изработи електронна карта, която всеки гражданин да притежава. В Испания например има 100% дигитална автентификация. Защо в България да не може?

Споменахте за тежкото финансово състояние на лечебните заведения през последните години. Според вас какви възможности има за допълнително финансиране, за покриване на разходите и за намаляване на доплащането?

Трябва да се направят две стъпки за адекватно финансиране—допълнителен ресурс и обиране на течовете. Ние желаем да се случат и двете неща. Естествено, че трябва да имаме увеличение на цените на всички услуги, но категорично заставаме зад всяка правилна идея, която ще доведе до по-добрия контрол на разходването на средства.

Как се отнасяте към действията на служебния кабинет и последните приети решения, например за патронажа и скрининга?

Бяха публикувани за обществено обсъждане в последния момент. Ние сме възмутени. Да започнем с ключовите две скринингови програми, които преди месеци бяха одобрени от Министерския съвет. До този момент не е направен нито един скринингов тест. Единствено БЛС направи алгоритъм как трябва да се проведат—целият път на пациента, съобразен с практиката и препоръките на СЗО. Но въпреки това в 12 без 5, докато се обявяваха имената на новите министри, служебният здравен министър публикува за обществено обсъждане нови скринингови програми. Три месеца закъсняхме. Отначало се говореше, че тестовете са много скъпи. Никой нищо не направи да провери дали могат да се намалят тези цени. Накрая, в този вариант, който е качен за обществено обсъждане, цените не са по-ниски.

Пак повтарям, БЛС няма нищо общо със закупуването на тестовете. Ние получихме експертни становища, взимаме предвид препоръките на СЗО и на тази база даваме становища и предложения. Българският лекарски съюз не робува на лобита. Ние работим за българските пациенти и за тяхното здраве. Всичко останало са празни приказки. Силно се надявам Министерството на здравеопазването в лицето на министър Катя Ивкова да стартира в най-кратък срок алгоритмите, защото за тези загубени месеци колко жени и мъже е можело да бъдат тествани, лекувани и живи и колко са загубили живота си, без да бъдат диагностицирани?

Що се отнася до патронажната грижа. Аз съм общопрактикуващ лекар и знам много добре как протичат тези процеси. Когато дамата е бременна, тя намира общопрактикуващ лекар с насоченост към педиатрията, уговарят се, срещат се. Още когато бебето се роди и дори няма ЕГН, то е посетено от личния си лекар, това е патронажен преглед. Патронажна грижа, която се осъществява от общопрактикуващия лекар, се заплаща от така наречената капитация — в наредбата е записано, че личният лекар трябва да извършва безплатно за пациента около 180 дейности. Колко тогава трябва да струва, ако част от тези дейности се извършват от нелекар, не говоря за квалификация, стаж, познания, умения?

Всяка такава дейност трябва да има съответния код и да се отчита в реално време към НЗИС персонализирано. Пациентът или родителите в случая също трябва да верифицират. Тогава евентуално може да има някаква яснота колко ще бъде удачна тази патронажна грижа и какво ще съдържа повече от тази, която се извършва в момента.

Да кажа и за амбулаторните практики. Ако си спомняте, в самото начало те бяха създадени за местата, където е труднодостъпна лекарската помощ. Къде са тези амбулаторни практики—95% от тях са разположени в големите университетски градове, където има медицински факултети. Къде отиде грижата за пациентите в отдалечените райони? И сега ние ще правим и обзавеждаме амбулатории, които покриват една десета от територията на България. Всички пациенти, и тези в отдалечените райони, си имат лични лекари. Тези лекари получават пари основно за три дейности за хората в своята пациентска листа—профилактика, диспансеризация и ваксинопрофилактика. Всичко останало влиза в капитационната такса. Сега искаме да развиваме амбулатории и патронажна грижа, без да е ясно кой кого накъде насочва, без никакъв контрол и някой да отчита, че всеки ден превързва майка си и баща си, които живеят на неговата улица, или ще къпе бебета и ще чака пари от НЗОК.