Д-Р КОМИТОВ СЕ ЗАКАНИ ДА СПРЕ ПРАКТИКАТА С ФИКТИВНИ ДОГОВОРИ НА СПЕЦИАЛИСТИ. БЮДЖЕТИТЕ НА БОЛНИЦИТЕ ЩЕ СТАНАТ ПУБЛИЧНИ, ЩЕ СТАНЕ ЯСНО И КОЛКО И ЗА КАКВО СЕ ХАРЧИ
В едно от първите интервюта, които д-р Глинка Комитов даде след като застана начело на Националната здравноосигурителна каса, той твърдо се закани да преустанови порочната практика с фиктивните договори, които болниците сключват със специалисти – „Искам да гледаме и гражданските договори, и договорите с други лечебни заведения, за да видим дали специалистите, чрез които болницата е сключила договор за съответната пътека, наистина работят на това място, или само са си дали дипломите,” обясни д-р Комитов, като по този начин на назначенията, които са само на хартия, ще се сложи край.
Относно контрола на разходите, д-р Комитов обеща на пациентите повече прозрачност за това как точно се харчат парите им от здравни осигуровки. „Бюджетите на болниците ще бъдат публикувани на сайта, както беше при предишния ни мандат в управлението на НЗОК”, разясни д-р Комитов и допълни, че ще иска да знае и как се разпределят парите вътре в самите лечебни заведения.
Д-р Комитов успокои болничните директори, че до момента няма медицинска дейност, която да не е била заплатена, а относно възможността за намаляване цените на клиничните пътеки, новият управител на НЗОК коментира, че едва ли ще се стигне до тази мярка. „По принцип е предвидена такава процедура, когато се надхвърлят обемите, но не автоматично, а след преговори с Лекарския съюз,” обясни д-р Комитов.
Ето и цялото интервю с д-р Комитов за в-к „24 часа”:
- Д-р Комитов, коя ще е най-голямата трудност в управлението на здравната каса до края на 2015 г.?
- Бюджетът, разбира се - ако може да минем без актуализация. Досега дефицитът винаги се формира от болничната дейност и лекарствата и особено онколекарствата за приложение в болничната помощ. Откакто има здравна каса, дейността нарасна със 714%, а финансирането - с 640%. Започнахме с 30 клинични пътеки, сега са 298.
- Изпълнимо ли е да няма актуализация? - Трудно. Надявам се новата методика за остойностяване и заплащане на медицинската дейност да помогне много. Тя съдържа инструменти, които могат да използват болничните мениджъри. За лекарствата няма такова нещо, макар че скоро ще излезе нова наредба, която ще даде ВЪЗМОЖНОСТ да договаряме отстъпки. По-късно ще бъде въведен електронният търг и очаквам, че тези мерки ще помогнат за овладяване на лекарствените разходи. Ако пък, не дай боже, се случи да има актуализация на бюджета, да не е с 320 млн. лв., както в последните години, а с много по-малко.
- Какво могат да направят болниците, за да се вместят в лимитите? - Бюджетите могат и да не бъдат фиксирани, има възможности в чл. 21 на методиката. Едната е листата на чакащите. Разрешено е също да се надхвърля месечният бюджет с 5%. Третата възможност е при особено сложни случаи болницата да подава доклад до районната здравна каса, той чрез управителя на касата да бъде предоставен на надзорния съвет и заедно с лекарския съюз да вземат решение дейността да бъде платена.
Касата има и резерв, макар че 190 млн. лв. вече са заложени, но имам предвид и резерва, който се заделя за нови дейности и нови лечебни заведения. Очаквам от него да останат най-малко 1,5-2 млн. лв. Ще има и икономии, така че възможности има.
- Новите договори на болниците с касата са подписани, методиката е приета, но вместо успокоение има ескалиращо напрежение. Защо? - Истината е скрита в Закона за бюджета на НЗОК, това е конституцията в нашия сектор и всички сме длъжни да се вместим в рамката. Стабилна прогноза за бюджетното състояние за 2015 г. ще има през юни, когато изтичат първите 3 месеца по новата методика. Разбирам директорите на болниците, че се притесняват, като четат приложение 2 в договорите, което задава 90 или 95% от миналогодишното финансиране. Да, така са заложени цифрите, но питайте който и да е директор дали има неплатена медицинска дейност досега. Това ще важи и занапред, но не са го видели още в практиката. Ако трябва, ще запозная директорите с нормативната уредба и възможностите, които дава. Да не говорим, че ако се стигне до съдебна процедура по повод на неплатена дейност, винаги се отсъжда в полза на изпълнителя на медицинска помощ. Аз трябва да се притеснявам, ако се стигне до актуализация на бюджета, не те.
- Има очакване след средата на годината да се намаляват цените на клиничните пътеки. - Има, защото очакват, че парите ще стигнат до средата на годината. По принцип е предвидена такава процедура, когато се надхвърлят обемите, но не автоматично, а след преговори с лекарския съюз. Мисля, че няма да се стигне до тази мярка.
- С какво ще промените контролната дейност на касата и откога? - Последното е най-важното, защото зависи от приемането на промените в Закона за здравното осигуряване. Между първо и второ четене ще се разбере какво конкретно от предложенията, които и аз съм дал, ще бъде прието.
- В коя част очаквате най-голяма съпротива? - За проверките на трудовите договори.
- Защо искате да ги проверявате? Шефът на лекарския съюз д-р Райчинов обясни, че нямате право, те не са обект на договора с касата. - Сигурно защото си мислят, че искам да гледам кой каква заплата взема, а това въобще не ме вълнува. Искам да гледаме и гражданските договори, и договорите с други лечебни заведения, за да видим дали специалистите, чрез които болницата е сключила договор за съответната пътека, наистина работят на това място, или само са си дали дипломите. Ще проверяваме дали договорите са същите, каквито са били заявени при подписването. Всички трябва да разберат, че в нашата система не може да има контрол, докато не се въведе електронното здравеопазване - електронна рецепта, електронна здравна карта, електронно досие и много други неща.
- Със сегашните ви правомощия какво можете да обещаете на пациентите за тази година? - Подобрен контрол върху това как се изразходват парите от здравните им вноски и че няма да бъдат крадени, и прозрачност. Всички видове разпределение на парите ще бъдат обявени на сайта на касата - първо по районни каси и след това по болници. Още от следващия месец бюджетите на болниците ще бъдат публикувани на сайта, както беше при предишния ни мандат в управлението на НЗОК. Същото важи и за лекарствата. Това е публичен ресурс и хората имат право да знаят къде и за какво отиват парите им, то е гарантирано от Закона за достъп до обществена информация.
Който не е доволен, да дойде да пита. Даже искаме да знаем и как се разпределят парите вътре в самите болници и това е предвидено в предложенията за нова нормативна уредба.
Трябва да има логика и аргументация, когато лечебните заведения получават определено финансиране, а не да се плаща всичко след телефонно обаждане.
- Това пак ще го има. Как ще устоявате на натиска? - Няма да го има, може и 3 дни да съм директор, но през тия 3 дни няма да го има! Минал съм по тоя път и знам как да реагирам. И срещу това има механизми в проектопромените на закона за общественото здраве - проучване на удовлетвореността на пациентите, както и залагане на критериите за качество. Предлагам още един бараж - касата да решава дали да сключва договор с лечебно заведение, което предлага медицински услуги, налични вече в достатъчни количества. Добре разбирам риска от субективизъм, както и от корупционна практика - поемам риска да съм в този риск, нека ме проверяват. Заради 15 г. страх от такива мерки стигнахме до това разходите да растат постоянно, а качеството да е същото, даже и да пада. Ако се случат разделянето на пакета на основен и допълнителен и електронното здравеопазване, парите за здраве ще стигат за много повече неща.
- Предвиждате ли отсрочка или промени в изискването от 1 април болниците да отчитат всеки преминал болен чрез четящи устройства за лични документи? - Не, от 1 април касата няма да плаща за пациент, който не е чекиран при хоспитализация и изписване в информационната система на касата. В началото не всичко ще бъде по мед и масло, но ще се подредят нещата.
- Очаквате ли намаляване на хоспитализациите в резултат на това отчитане? - Да, сигурен съм, но не мога да се ангажирам с колко. Вижте какво става с хоспитализациите през годините и мислете: през 2002 г. в ЕС има 18,15% хоспитализирани, в България - 16,45%. През 2004 г. за ЕС е 17,5%, у нас -19,5%. Година по-късно в ЕС е 17,7%, у нас - над 20%. През 2010 г. в ЕС хоспитализират 17,66%, у нас - 25%. За миналата година 31,2% стигат хоспитализациите в България, а в ЕС -17,8%. Гарантирам, че тази година няма да има 2 096 802 хоспитализации, колкото са били през 2014 г. и сме дали за тях над 1 млрд. лева.
