Д-р Нанев пред програма "Хоризонт"
За националната здравна карта
Предаването „12 плюс 3” на програма „Хоризонт” на Националното радио, 14 април 2009 г., 13,30 ч.
Водещият (Петър Волгин): - Ще говорим за изготвянето на национална здравна карта, която трябва да определи кои лечебни заведения ще се преструктурират и как, колко специалисти и лични лекари са нужни на системата. Този документ вече е подложен на сериозни критики от лекарското съсловие. Областните здравни карти в някои градове предизвикаха брожения сред лекарите. Те откриват в новия регламент редица несправедливости, като лишаване на пациентите от адекватна помощ, поголовни съкращения на медицински кадри и др. Срещу здравната карта вече се обявиха от лекарската колегия във Варна, недоволство има и в Пловдив, Каварна, Велико Търново. Още по темата от Снежана Иванова.
Снежана Иванова: - От месеци насам министър Евгени Желев твърди, че националната здравна карта е почти завършена. За последно по темата се произнесе през март и обеща, че до средата на април ще има яснота колко и къде остават болниците, от какви специалисти и лични лекари имаме нужда. Обещанията обаче не смекчават реакциите на лекарското съсловие. Въпреки липсата на достатъчно информация от лекарската колегия във Варна вече се обявиха срещу готвената здравна карта за областта. Недоволни са пловдивските лекари от предлаганото сливане на болниците „Свети Мина” и „Свети Пантелеймон”. Лекарите от Велико Търново също разкритикуваха идеята четири диспансера да се преобразуват в отделения на областната болница за активно лечение. Нещо повече – на регионалните колегии бил даден срок от една седмица, за да се произнесат по здравната карта, обясни председателят на Българския лекарски съюз д-р Божидар Нанев. А при липса на обективна информация това е невъзможно.
Д-р Нанев: - Трябва да се направи оценка на различни показатели. Например такива показатели са географска, инфраструктурна, демографска, социална, здравна характеристика на областите в страната. Възможно е да има правени подобни оценки, но районните колегии, преди да вземат някакво становище, трябва да бъдат информирани за тях.
Снежана Иванова: - Означава ли това, че тази здравна карта в момента се подготвя съвсем на тъмно, защото министър Желев каза, че 95 на сто от нея е готова.
Д-р Нанев: - Не мога да кажа дали е съвсем на тъмно, но определено липсва много от необходимата информация, за да се вземе такова решение - поне по отношение участието на Българския лекарски съюз. Друг много важен за мене критерий, по който трябва да се даде оценка, е наличните лечебни заведения и техните възможности за оказване на медицинска помощ. Не е обсъждана на национално равнище някаква стройна методология за идентифициране на ресурс и капацитет на тези лечебни заведения и тяхното ресурсно натоварване. Не е използван инструментариум на сравнителния анализ на наши лечебни заведения и на техни подобни в Европейския съюз, на които искаме да приличаме. Тревогата ни е, че едно механично, административно ограничаване и съкращаване на болнични легла от периферията и насочването им към централни болници може да доведе до екстремни натоварвания, които да влошат качеството. Също трябва да търсим адекватни методи на финансиране, защото на практика начините на финансиране са причината засега да имаме изкривена здравна статистика.
Снежана Иванова: - Според Вас, д-р Нанев сред критериите, по които се изготвя националната здравна карта, има принципи, които не са пазарни?
Д-р Нанев: - Целта, доколкото се разбира от подготовката на тази национална здравна карта, е да се получи обвързване на договарянето по Закона за здравно осигуряване със съдържанието на националната здравна карта, т. е. някой ще определи по Закона за здравно осигуряване кой да сключва договори с националната каса и по този начин да се формира здравната карта. А това е в изключително противоречие с принципите на пазарното общество. Усещането е, чисто механично, чисто административно се прави опит да бъдат ограничени тези лечебни заведения и специалисти, които да бъдат участници. А това в никакъв случай не е добро решение, при условие, че работим по пазарни принципи.
Снежана Иванова: - Заради недоволството на колегиите, от Българския лекарски съюз настояват за среща с министър Желев. Д-р Божидар Нанев обясни, че засега не се готвят протести, но уточни, че при механично сливане и затваряне на болници си запазват правото за по-остра реакция. По думите му засега най-много критики се чуват от областните болници. Според него е много важно и общините да отговорят конкретно биха ли се ангажирали и как с финансирането на общинските лечебни заведения.
Д-р Нанев: - Ако погледнете, в идеята и плана, по които се осъществява националната здравна карта, има преобразуване на легла – от легла за активно лечение в легла за долекуване, за рехабилитация и т. н. Няма нищо лошо в това и много лекари биха се съгласили, предполагам, да участват и да работят на тази база. Но тук нямаме финансов механизъм как да бъдат решени тези въпроси - няма клинични пътеки за легла за долекуване и продължително лечение. Ако такъв механизъм се приложи, нещата от само себе си ще се подредят, дори много болници сами ще пристъпят към преструктуриране на легловата си база. Другото, което виждаме като повод за протест на лекарите, и то от първична извънболнична медицинска помощ - много колеги от джипи практики не са съгласни да бъдат окрупнявани и да бъдат формирани като групови практики, защото те са си еднолични търговци, те са участници на един пазар, не може да бъдат чисто административно променяни в такива структури.
Снежана Иванова: - Всъщност неяснотата около бъдещето на здравните заведения засега осуетява само плановете за приватизация на лечебните заведения в отделни общини. Идват избори обаче, което на практика поставя въпроса, дори и приета, националната здравна карта дали няма да се преработи от следващите управляващи.
