Здравната каса бяга от отговорност
Божидар Нанев, председател на Българския лекарски съюз, пред в. "БАНКЕРЪ"
Г-н Нанев, през последните три години лекарският съюз загуби доста позиции и в обществото, и сред лекарите. Успяхте ли да възстановите поне част от тях?
- Недоверието бе най-сериозният проблем, с който се сблъска новото ръководство на съюза. Постепенно започнахме да организираме срещи с отделните структури на организацията, проведохме конференции, форуми и конгреси, на които представихме визията си за ново развитие. И, струва ми се, започваме да преодоляваме това недоверие.
Заварихте празни банкови сметки, липсваща документация и доста дългове, завещани от предшественика ви Андрей Кехайов... Как се справяте с това наследство?
- Съсловната документация възстановяваме по справки, регистри, архиви в данъчни и други институции, като изваждаме нотариално заверени копия. Лошото е, че не можем да възстановим решенията на управителния съвет, националния съвет и отделните събори, тъй като архивът е бил умишлено изнесен. Поне така разказват наши служители, които са видели хора да напускат сградата с папки.
Потърсихте ли контакт с г-н Кехайов? - Да, срещали сме се и сме разговаряли, но той отказва да предаде архива. Работата е там, че сред документите е и проектът за строеж на Дом на лекаря. За изготвянето му е бил изтеглен кредит от порядъка на 400 хил. лв., но без решенията на управителния съвет не можем да преценим дали Кехайов е бил упълномощен да вземе този заем, или го е направил самосиндикално. Кредитът вече не е проблем, защото е почти изплатен. По-сериозният проблем е, че съюзът дава пари за проект, с който изобщо не разполага.
Чертежите за строежа и снимките на парцела Кехайов лично показа на събора, който организира в гр. Сандански на 20 януари. Освен това дружеството "Български лекар" ЕООД, което всъщност е изтеглило заема, е регистрирано от него. - Така е, но "Български лекар" ЕООД е 100% собственост на Българския лекарски съюз. Въпросът е, че изтегленият заем е обезпечен със записи на заповед не само към дружеството, а и към лична фирма на Кехайов. Затова с него се явяваме юридически свързани лица, които носят съвместна отговорност.
Има ли опасност след време земята, предназначена за Дома на лекаря, да се превърне в частна собственост на бившия председател и лекарският съюз да я загуби? - Съществуваше възможност Кехайов да се превърне в кредитор на проекта, ако ние не бяхме започнали да изплащаме кредита. Банката щеше да си поиска парите от него, а това автоматично щеше да му даде право да предявява претенции както към проекта, така и към земята. Подобно нещо вече не може да стане, защото заемът е почти погасен, а гаранцията към личната фирма на Кехайов е освободена. Освен това теренът е собственост на организацията по документи. Оригиналът на нотариалния акт не е в нас, но успяхме да извадим негов дубликат. За да започнем строежа на Дом на лекаря обаче, трябва да си върнем проекта. Нуждаем се и от доста средства, с които сега не разполагаме.
Какво е финансовото състояние на лекарския съюз? - В момента съюзът се издържа само от членски внос. Повечето регионални структури възстановиха плащанията, но все още преговаряме със Смолян и Търговище.
Ще заведете ли дело срещу Кехайов? - Дела не можем да водим, но сме подали четири сигнала до прокуратурата - за използване на медийно пространство от името на съюза, за кредитите, взети без решение на управителния съвет, и два за липсата на документация. Предполагам, че след като събере достатъчно сведения, обвинението ще сигнализира компетентните органи и те ще предприемат необходимите мерки.
Предлагате създаването на лекарска камара... За изцяло нова структура ли става дума? - Няма да разрушаваме нищо, само ще надградим сегашните функции на съюза. Идеята е лекарите да се включват в организацията и по специалности, а не само на териториален принцип, както е сега. По този начин ще обсъждаме въпросите на експертно ниво и ще вземаме по-компетентни решения. А това е важно при изготвянето на стандарти за отделните диагнози, на диагностично-лечебни алгоритми за работа по специалности, както и на правилата за добра медицинска практика. Преговорният процес с Националната здравна каса за подписването на рамков договор също ще се води по-добре с участието на представители от отделните специалности вместо само от управителните съвети. На този етап обаче всичко е само предложение, което искаме да бъде обсъдено от районните ни структури.
Как ще бъде регламентирана дейността на тази камара? - Необходими са промени в устава на лекарския съюз, както и в Закона за съсловните организации на лекарите и стоматолозите. Уставът може да бъде изменен на следващия събор на организацията, а законът - от следващото Народно събрание. Но за целта е необходимо да имаме неговата подкрепа. Затова ще изчакаме парламентарните избори и ще се опитаме да се споразумеем с депутатите. Разбира се, чак след като получим съгласието на цялото съсловие, ще предприемем сериозната стъпка по преструктуриране на съюза в камара.
Намеренията ви могат ли да се отразят негативно на предстоящите преговори за рамков договор? - Няма причина да се отразят негативно. Дори смятаме да поканим представители на отделните специалности да участват в договорния процес, за да го проведем на експертно ниво. Изпратили сме три писма, с които каним здравната каса да започнем срещи за подписване на анекс към Националния рамков договор 2006-а, както и на договора за 2010-а, но все още не сме получили отговор. Пристигна само едно писмо, в което искат да им изпратим писмени предложения - само че за да го направим, първо трябва да ги обсъдим. На този етап касата не желае да се срещне с нас и виждам как бяга от отговорност.
Ситуацията се повтаря вече трета поредна година и не би следвало да сте изненадан... - Получава се така, защото касата и лекарският съюз са се занимавали повече с несвойствени функции, вместо да постигнат споразумение. Не е работа на лекарите да се занимават с бюджета на касата и не е нейна работа да се занимава с медицинския контрол. Тя не може да ни е работодател, тъй като единствената й задача е да разпределя обществените ресурси за здраве, гласувани от парламента. Затова при преговорите трябва да разговаряме не за пари, а за условията за сключване на договорите, контрола и санкциите, за обемите на медицинската дейност. Цените са съвсем отделна тема.
След изборите обаче ръководството на здравната каса няма да е същото... - За нас няма значение кой е директор, важни са принципите - на медицината, на етиката и на съсловната организация. Преговорите досега са се проваляли главно поради политически причини и заради неумението на предното ръководство да излезе от това положение.
Как ще защитите тези принципи, когато три години поред касата успява да наложи собствени правила? - Основната ни задача ще е да аргументираме средствата, необходими на сектора. Ние ще изчислим колко пари са нужни, а касата ще каже каква част от тях е в състояние да плати. Въпросът е в рамковия договор да определим кой може да поеме останалата част - има доброволни фондове, програми, фондации, кешови плащания... Сега рамковият договор забранява доплащането, тоест това, за което плаща касата, не може да бъде плащано от друг. Разработваме стратегия и предложения, които възнамеряваме да обсъдим с парламента. Трябва да решим дали здравноосигурителният модел ще се запази в този вид, или ще създадем нова формула.
Значи ще предложите промени в Закона за здравното осигуряване? - Не мога да кажа дали се налагат промени в закона, но няма пречка всичко да бъде описано в рамковия договор.
Да, но текстът в рамковия договор може да не действа, ако не е подкрепен със съответните регламенти в нормативната уредба... - Ако питате някой депутат какъв механизъм точно предлага, той също няма да може да ви каже.
Именно в това е проблемът - че самите депутати не могат да се споразумеят за здравноосигурителния модел, а вие искате да обвържете този модел с подписването на нов рамков договор... - Точно така. Искаме да стимулираме развитието на здравното осигуряване. Сега, когато лечението на един пациент излиза по-скъпо от това, което поема касата, на него му е забранено да доплаща. А когато го разрешим, хората ще имат стимул да се осигуряват в допълнителни фондове.
По този начин няма да ги стимулирате, а направо ще ги задължите ... Болниците ще ги карат или да вадят пари от джоба си за лечение, или ще ги пращат да се осигуряват в здравен фонд. - А нима сега не се доплаща? Защо да не се извадят всички пари на светло? Според Европейската комисия у нас се отделят 7.7% от БВП за здравеопазване, от които 4.2% са обществен ресурс. Откъде идва разликата? Нали пак от джоба на пациента. Защо да не направим така, че и тези разходи да станат по-солидарни, за да има по-добро качество и достъп за пациентите? Всичко това ще го обмислим и с болниците, и с депутатите, и с касата. По този начин искаме да окажем натиск върху системата да се доразвие.
Затова ли предлагате клиничните пътеки да отпаднат и на тяхно място да се въведат диагностично свързани групи? - Клиничните пътеки бяха въведени като преходен момент в развитието на болничната помощ, но днес никой не си спомня за това. Те са добър клинично-лечебен алгоритъм за отделните диагнози, но в никакъв случай не са метод за финансиране, защото не отчитат всички разходи на лечебните заведения. В сравнение с тях диагностично свързаните групи се съобразяват не само с основната диагноза, но и с придружаващите я заболявания, със степента на тяхната тежест, с продължителността на престоя, с изразходваните консумативи, включително и с пола и възрастта на пациента. Става дума за най-доброто решение, намерено в Европа. Никъде няма клинични пътеки - това е някаква недомислица. Безумие е да продължаваме по този начин да финансираме болничната помощ. Проблемът е сериозен, защото изкривява националната здравна статистика. Данните се съставят в зависимост от преминалите болни по всяка от клиничните пътеки, но не се отчита фактът, че скъпите са по-изгодни за лечебните заведения и затова по тях се приемат повече болни. Накрая се оказва, че у нас има болести със статут на епидемия, както и такива, от които изобщо не страдаме. В резултат се съставят грешни анализи на сектора и неадекватни стратегии за неговото развитие. Затова сме изпратили официално писмо до министъра на здравеопазването, в което настояваме за създаването на междуведомствена група за въвеждане на диагностично свързаните групи.
Начинанието сигурно ще погълне допълнителни средства, с каквито системата не разполага... - Напротив, разполагаме с всичко необходимо. Софтуерите са налице, има и обучени кодировчици, които да въведат кодовете на всяка от болничните манипулации. Налага се само да бъдат упреснени знанията им и да се проиграят основните механизми.
Чуват ли ви обаче институциите? - Не ни чуват, но започват да се съобразяват.
Разговора води Слава Аначкова
