БЛАГОДАРСТВЕНО ПИСМО ДО ЕКИПА НА УМБАЛ "СВ. АННА" - СОФИЯ
До Изпълнителения директор
на УМБАЛ „Света Анна“ – гр.София
д-р Славчо Близнаков
ОТВОРЕНО ПИСМО
Уважаеми д-р Близнаков,
Казвам се Димитър Еникиев и Ви пиша това писмо, след като преболедувах Covid-19 и престоят ми при Вас промени мирогледа и осезанията ми. На 29 октомври бях диагностициран с бърз антигенен тест и започнах домашно лечение по предписание на личния ми лекар. На 40 години съм и много рядко боледувам. Не съм ваксиниран. В рамките на няколко дни се влоших, въпреки лечението, и започнах да осъзнавам сериозността на положението си. Бях приет по спешност за лечение в болница УМБАЛ „Света Анна“ сутринта на 5 ноември 2021 в Covid отделение на седмия етаж (отделение по Ендокринология). Виеше ми се свят, имах темперетура, гърдите ме боляха. Дишането ми се усложняваше и веднага бях поставен на източник с кислород. Следващите няколко дни минаха като сън за мен. Единственото, което осъзнавах, беше когато ми сменяха банките, и че променяха лечението, според състоянието ми. След няколко дни се почувствах значително по-добре и започнах да ставам от леглото. През следващите дни видях как възрастни пациенти, които бяха ваксинирани и с много странични заболявания минаваха през болестта по - леко от мен. Същевременно се сблъсках от първо лице и с трагедията на друг пациент, когото вирусът уби за 48 часа, въпреки всички усилия на докторите. Бях смаян от скоростта на събитията. В деня на изписването си, бях посъветван подробно с какви стъпки да продължа възстановяването си. Както докторите ми обясниха независимо от силния имунитет, който изграждам, вирусът еволюира и бустерните дози са другото, което ни пази от фатални последици.
Искам да изразя своята признателност и възхищение към д-р Десимира Миронова, д-р Шенгюн Халил, д-р Ивона Иванова, д-р Емилиян Гулев, д-р Ангел Ангелов, д-р Златина Ванкова и д-р Антоанета Янева. Сърдечно благодаря и на рехабилитатор Весела Георгиева, чиито упражнения правя вкъщи и ми помагат да дишам все по-добре. Също искам да добавя и всички медицински сестри и санитари, които полагаха грижи както за мен, така и за останалите пациенти. Десетдневният ми престой в болницата преобърна осъзнаването ми за вируса и отношението ми към всички, които се борят срещу него на първа линия.
Искам да кажа на хората, че българските лекари си разбират от работата, и че правят всичко възможно за всеки един пациент денем и нощем, и че е безкрайно грозно да ги обвиняваме непрекъснато в некомпетентност и незагриженост към нас.
Искрено Ваш,
Димитър Еникиев
Писмото може да прочетете тук
