Д-Р СТАМЕН ГРИГОРОВ ПРАВИ ДВЕ ЕПОХАЛНИ ОТКРИТИЯ ЗА ДВЕ ГОДИНИ

Д-р Стамен Григоров е роден на 27.X.1878 г. в с. Студен извор, Трънско. Той е деветото дете в семейството, но предишните деца на родителите му Гиго и Звезда Григорови умират още в бебешка възраст. След Стамен се раждат Кръстана и Христо. Гиго Григоров е пътуващ търговец на стоки от Сърбия и България и това му дава възможност да спести пари, за да осигури добро образование на по-големия си син Стамен като го записва първоначално в прогимназията в Трън, а след това в елитната Мъжка гимназия в София.

НАЧАЛОТО

За отличния си успех от прогимназиалния етап на обучението си Стамен получава награда – книгата на Ч. Дарвин „Произход на видовете“, която е особено популярна по онова време. Момчето е силно впечатлено от прочетеното в нея и тогава пламва неговият интерес към естествените науки. Докато учи в София той се запознава със сина на френския посланик и двамата стават добри приятели. Смята се, че това е повлияло на решението му да продължи образованието си именно във Франция, като съществен факт е, че Ст. Григоров има отлични постижения в часовете по френски език.

Заминава за Монпелие и става редовен студент в тамошния университет във Факултета по естествени науки с идеята след завършването да стане учител. Постепенно узрява идеята да продължи образованието си в областта на медицината в Женевския университет. Родителите му обаче срещат сериозни финансови затруднения и плановете за медицинско образование са поставени под въпрос. Все пак успява да убеди родителите си да го подкрепят и с финансовата помощ на заможен жител на Трън заминава за Швейцария, където прави докторантура по медицина на тема „Принос към патогенезиса на апендицита“. Защитава я блестящо и е награден със специалната награда на Женевския университет. Младият учен е забелязан от професора по бактериология Леон Масол от същото учебно заведение, който го кани за негов асистент. Така Стамен Григоров получава достъп до модерни за онова време апаратура и лаборатория. Междувременно сключва брак с Даринка от Трън, която се оказва важен фактор за откритията, които по-късно прави д-р Григоров, при това по един доста прозаичен начин – тя му праща българско кисело мляко, което големият учен изследва в своята лаборатория.

„БАЦИЛ А“

Д-р Григоров изследва микрофлората на българското кисело мляко, което жена му Даринка праща от България. Прави различни неуспешни опити и безброй експерименти. Но всички тези часове над микроскопа довеждат до едно от най-големите открития – през 1905 г. младият учен изолира пръчковиден микроорганизъм, който предизвиква специфичната за българското кисело мляко ферментация. Описва млечнокиселата пръчица като „Бацил А“, която по-късно ще получи наименованието Lactobacullus bulgaricus, в чест на своя откривател. Младият учен публикува резултатите от работата си в престижното швейцарско медицинско списание „Revue Medicale de la Suisse Romade“ и предизвиква огромен интерес сред световния научен елит.

Проф. Масол пише писмо до известния руски биолог Иля Илич Мечников, който по това време работи в институт „Луи Пастьор“, с което го информира за постиженията на младия учен:

Скъпи приятелю,

Моят асистент Стамен Григоров, славянин от България, ме изненада с голямата си упоритост в научноизследователската си работа. Това е един рядък човек и струва ми се, че на теб именно, именно на теб, той би могъл да бъде много полезен. След многобройни изследователски опити в моята лаборатория той успя да открие и изолира причинителя на българското кисело мляко. При това подкваската му е донесена направо от България. Ти работиш, вдъхновяван от стремежа да намериш средство, с което да се продължи човешкият живот. След твоите забележителни „фагоцити“ помисли за българското кисело мляко и този „пръчковиден бацил“, който откри Григоров и аз лично видях под микроскопа. Може би той ще ти бъде полезен.

Иля Мечников потвърждава откритието на Стамен Григоров и го кани да докладва своите резултати пред научния съвет на Пастьоровия институт. Впоследствие, базирайки част от изследванията си на българското откритие, Паул Ерлих и Мечников печелят Нобелова награда през 1908 г. за създаване на имунологията. А от своя страна руският учен изгражда теория за стареенето през 1907 г. Според нея една от основните причини за болестите е лошото състояние на червата. Прави проучване в над 30 държави за броя на столетниците на глава от населението и се оказва, че в България се падат по четирима на 1000 души, което е впечатляващ резултат. Започва детайлно изследване на държавите с най-добро съотношение и търси източниците на дълголетието. Така, след откритието на д-р Григоров, Мечников изказва тезата, че българското кисело мляко е причината за многото дълголетници на територията на страната, предотвратявайки „гниенето в червата“.

Впоследствие бактерията, открита от Стамен Григоров, получава различни наименования – Thermobacterium bulgaricum през 1919 г., Lactobacullus bulgaricus (Grigoroff) през 1920 г., Plocambobacterium bulgaricum (Grigoroff) през 1927 г., Lactobacterium bulgaricum(Grigoroff) през 1949 г., Bacterium bulgaricum през 1962 г. и т.н. Днес официалното наименование на микроорганизма е Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905“.

ПРОТИВОТУРБЕРКУЛОЗНАТА ВАКСИНА

След откритието си д-р Григоров придобива известност и е канен на различни престижни длъжности – неговият дългогодишен покровител проф. Масол му предлага да заеме неговото място на ръководител Катедра по бактериология в Женева, след като знаменитият учен се оттегля в пенсия; предлагат му да стане и директор на института „Луи Пастьор“ в Сао Паулу, Бразилия. Д-р Стамен Григоров отказва тези предложения по неясни причини и решава да се завърне в родината си. Започва работа като околийски лекар и управител на болницата в Трън. Въпреки огромния обем работа като лекар, той не изостава изследователската си дейност и усилено работи за създаването на ваксина против най-големия бич по това време – туберкулозата. Успява да направи една малка лаборатория в трънската болница, където да може да прави своите проучвания. Именно там през 1906, година след завръщането си, големият учен прави второто си велико откритие, а именно противотуберкулозната ваксина. На 29.XII.1906 г. д-р Григоров публикува резултатите от труда си в престижното медицинско издание „La Presse médicale“ (извадка):

… Аз изпробвах двайсетина видове от микробните сапрофити, както и десетина видове от сапрофитните гъби… Такава беше идеята, която ме ръководеше в моите търсения против туберкулозата и които ме насочиха по правия път, за да се достигне до антитуберкулозната ваксина.

… Направих опит върху туберкулозни зайчета и можах да ги имунизирам с моята ваксина… Профилактично аз използвах по следния начин: взех 5 морски свинчета и на всяко от тях направих три инжекции от моята ваксина – първата с половин куб. см, втората с 1 куб. см и третата с 2 куб. см. Същевременно заедно с третата инжекция аз инжектирах морското свинче на друго място с лека емулсия на туберкулозни бацили. Със същата емулсия заразих с туберкулоза 5 други морски свинчета. След три седмици констатирах, че петте ваксинирани профилактично не бяха туберкулозни, докато другите пет бяха. Следователно моята ваксина е предпазна и лечебна…

Членовете на Медицинска академия на Франция познават Стамен Григоров и публикуват статията му като отделна брошура към списанието. В съобщението на „La Presse médicale “ за статията на д-р Стамен Григоров се казва, че той е първият учен в света, открил и приложил различни пеницилинови гъбички срещу инфекциозната болест туберкулоза. С това той отваря пътя на пеницилиновите гъбички в борбата срещу инфекциите. 23 години по-късно Флеминг ще бъде признат за откривател на пеницилина, за което ще получи и Нобелова награда. В периода 1939-1940 г. Флорей и Шен, ще настояват да са водещите във втория етап от откриването на днешния антибиотик.

Малко преди д-р Григоров да направи своето откритие обаче двама французи – Албер Калмет и Камий Гарен, също са направили подобен пробив – известната БЦЖ ваксина. Разликата е, че ваксината на българина е „убита“ и следователно по-безопасна. Нещо повече – експериментите със зайци и морски свинчета доказва, че българската ваксина действа в 9 от 10 случая, при това както за лечение, така и за профилактика. Ваксината на Калмет и Гарен е само профилактична.

В 2 ПОРЕДНИ ГОДИНИ – 2 ГОЛЕМИ ОТКРИТИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ

Отново следват предложения за работа в чужбина – от Италия, Швейцария, Англия. Но д-р Григоров не приема нито едно и продължава да работи в България.


По време на войните (1912-1918) българинът откривател заминава на фронта като военен лекар, когато избухва друга смъртоносна болест – холерата. Наблюдателният учен забелязва, че войниците, яли плесенясал хляб, не заболяват. С риск за собствения си живот започва да използва наблюденията си и по този начин да лекува пациенти с холера. Успява да спаси хиляди войници и мирни жители, за което е награден с „Орден за храброст“ и златен медал „Червен кръст“.

След края на войните д-р Григоров открива болница за лечение на туберкулоза в Трън. Започва да използва създадената от него ваксина в санаториумите в Искрец и Трявна и в онкоклиниката на Александровска болница.

В периода 1922 – 1924 г. тества ваксината си в клиниката на проф. Парашкев Стоянов в същото лечебно заведение. 11 години след това продължава дейността си в 3 санаториума в Италия. В пресата се появяват статии за неговите успехи в лечението на жълтата гостенка. Връща се в родината си през 1944 г., а синът му остава на Апенините да продължи дейността му.

Година по-късно, на датата, на която е роден – 27.Х, животът напуска великия български откривател и лекар д-р Стамен Григоров.


ДНЕС

Днес родната му къща е музей на киселото мляко, болницата в Трън носи неговото име, а през 1996 г. негови родственици основават фондация на негово име.

Великият откривател е патрон на българското училище в Женева.


През 2021 година Google отбеляза рождения му ден с т.нар. doodles (драскулки).