76% ОТ БЪЛГАРИТЕ ИСКАТ ПО-ШИРОК ПАКЕТ ОТ НЗОК, ЛЕКАРИТЕ ПОСТАВЯТ КОНТРОЛА СРЕД ВОДЕЩИТЕ ПРИОРИТЕТИ

По-широко покритие на медицинските услуги от НЗОК, по-добър контрол върху публичния ресурс и решения за кадровия дефицит. Това са част от основните послания, които очертаха две национални проучвания на социологическа агенция „Тренд“, представени по време на форума „ПРИОРИТЕТ: ЗДРАВЕ – От реалността на системата към решенията за бъдещето ѝ“, организиран от Българския лекарски съюз.

Изследванията представят здравната система през две различни гледни точки – на българските граждани и на лекарите, които ежедневно работят в нея. Данните показват различия в оценките, но и ясно пресичане по някои от най-съществените въпроси пред здравеопазването.

Една от най-силните общи линии е необходимостта от по-добър контрол върху публичния ресурс.

Близо половината от българите – 48%, смятат, че осигуряването на достатъчно средства за здравната система трябва да се търси преди всичко чрез по-добър контрол и по-ефективно използване на сегашното финансиране. Едва след това се поставя увеличаването на средствата от държавния бюджет, посочено от 28%, заяви при представянето на данните доц. Димитър Ганев от „Тренд”. Подобна посока се откроява и сред лекарите. 38% поставят по-големия контрол върху разходването на публичните средства сред трите приоритетни промени за здравната система през следващите 3–5 години. Преди него е единствено необходимостта от политики за задържане на младите лекари в България, посочена от 39%.

Категорична е и подкрепата на съсловието за възможността пациентът да потвърждава, че определена медицинска дейност действително е извършена. 87% от лекарите одобряват подобен механизъм и също 87% смятат, че той може да допринесе за по-добър контрол и по-високо доверие в здравната система.

„Нашата позиция е ясна – има нужда от контрол в реално време. Контрол, който не идва месеци след извършването и заплащането на дадена дейност, а позволява още в момента на нейното осъществяване да има проследимост. Контрол, който защитава публичния ресурс, без да създава поредната административна тежест за лекарите. И контрол, в който пациентът има активна роля“, заяви председателят на УС на БЛС д-р Николай Брънзалов.

Другият категоричен сигнал от общественото проучване е очакването за по-широко публично покритие на медицинската помощ. 76% от българите смятат, че НЗОК трябва да покрива по-широк пакет медицински услуги, дори ако това изисква повече публично финансиране. Едва 7% предпочитат запазване на сегашния обхват, а 6% – по-ограничен пакет, при който средствата да бъдат концентрирани върху пълното покриване на основните услуги.

Това очакване идва на фона на значителна лична финансова тежест. 53% от анкетираните са доплащали за здравни услуги извън потребителската такса през последната година. Ако бъдат изключени хората, на които не им се е налагало да използват здравни услуги, делът на доплащалите сред реалните ползватели на системата достига 63%.

Високото доплащане е и най-често посочваният проблем на здравната система – от 39% от гражданите, заяви доц. Димитър Ганев от „Тренд “. Следват недостатъчният брой лекари и медицински специалисти – 33%, недостатъчното покритие на медицинските услуги от НЗОК – 32%, нерегламентираните плащания и корупционните практики – 26%, дългото чакане за преглед или лечение и трудният достъп до медицинска помощ в определени населени места – по 25%.

Данните показват и конкретните измерения на достъпа. През последните 12 месеца 49% от анкетираните са отлагали или не са получили необходима медицинска помощ заради твърде дълго чакане, 43% заради липса на свободни часове, 36% заради липса на направление или друг административен проблем, а 30% посочват финансови причини.

Качеството на медицинската помощ се очертава като водещо обществено очакване към бъдещите промени. 38% от българите го поставят на първо място като принцип, от който трябва да се ръководи бъдеща реформа на здравната система. Следват свободният избор на лекар и лечебно заведение – 19%, и равният достъп до медицинска помощ – 15%.

За лекарите сред основните проблеми са още ниското заплащане на медицинския труд – 37%, липсата на дългосрочна здравна политика – 30%, и недостатъчната профилактика и превенция – 29%.

„Не можем непрекъснато да разширяваме очакванията към здравната система, без да осигуряваме средствата, необходими тя да ги изпълни. Затова БЛС защитава две неща едновременно – достатъчно финансиране и много по-ефективен контрол върху начина, по който публичният ресурс се използва. Едното без другото няма да реши проблемите“, подчерта д-р Брънзалов.

Председателят на БЛС постави акцент върху необходимостта решенията за здравеопазването да стъпват едновременно върху реалните оценки на лекарите и очакванията на пациентите.

„Не за да противопоставяме гледните точки на лекарите и пациентите, а за да видим къде те се срещат. Не за да търсим поредното описание на проблемите, а да дадем добра основа за разговор за решенията“, заяви д-р Брънзалов.

Модератор на последвалата дискусия беше д-р Иван Маджаров. Заместник-председателят на УС на БЛС посочи, че за поредна година Съсловната организация инвестира в национални проучвания, за да се допита до мнението на обществото и лекарите. „Тенденциите, които проучванията открояват не се подобряват, а напротив – влошават се“, заяви д-р Маджаров и допълни, че освен задълбочаващ се кадрови дефицит, нарастващо доплащане от пациентите, се добавя и нов проблем – усещането на затруднен достъп до лечение.

Обществото очаква от нас да положим усилия, каза д-р Маджаров и отправи призив за организиране на кръгла маса, в рамките, на която да бъдат обсъдени идеите за реформи в сектора.

Във форума участваха омбудсмана г-жа Велислава Делчева, проф. Костадин Ангелов, председател на Комисията по здравеопазването в Народното събрание,   Иванка Динева – изпълнителен директор на ИАМН,  депутати, представители на съсловни организации, лечебни заведения и организации.

Форумът „ПРИОРИТЕТ: ЗДРАВЕ – От реалността на системата към решенията за бъдещето ѝ“ се проведе в момент, в който предстои подготовката на бюджета на НЗОК за 2027 г. В центъра на дискусията бяха възможностите увеличаването на публичния ресурс да се превърне в по-добро реално покритие за пациентите, по-ефективен контрол и устойчиви решения за работещите в здравната система.