Българският лекарски съюз настоява за незабавни мерки за въвеждане на ефективен контрол в реално време върху отчитането и заплащането на медицинските дейности, с потвърждение от страна на пациента. Съсловната организация иска още справедливо разпределение на средствата в бюджета на НЗОК за 2027 г. и прекратяване на прехвърлянето на държавни финансови ангажименти към здравноосигурителната система.

Това са основните искания, представени от ръководството на Българския лекарски съюз на пресконференция по повод проектобюджета на НЗОК за 2027 г.

БЛС настоява още между първо и второ четене на законопроекта да бъде постигнат баланс при разпределението на средствата, без да се променя общата финансова рамка. Същевременно съсловната организация очаква със старта на преговорите по Националния рамков договор да бъдат договорени ефективни механизми за предварителен контрол, а увеличението на средствата за медицинска помощ да бъде насочено към повишаване на цените на медицинските дейности.

Според БЛС предвиденият ръст на бюджета, макар и недостатъчен, е в рамките на финансовите възможности. Основният проблем е в начина, по който средствата се разпределят, контролират и използват.

Един от най-сериозните недостатъци на проектобюджета на НЗОК за 2027 г. е липсата на конкретни мерки за въвеждане на ефективен контрол върху разходването на публичните средства.

Българският лекарски съюз настоява за механизъм, при който пациентът потвърждава предварително за извършената медицинска дейност преди нейното заплащане от НЗОК. Целта е да се предотврати отчитането на неизвършени дейности, вместо нарушенията да се установяват едва след изразходването на средствата.

Съсловната организация изразява резерви и към предложенията за допълнително технологично надграждане на контролните механизми, без да е доказано, че предвидените решения ще осигурят реално предотвратяване на злоупотребите.

“Не може НЗОК да продължава да плаща медицински услуги или лекарства без този, който ги потребява да потвърди предварително. Убедени сме, че когато това се случи средствата, с които разполага системата ще позволят да повишим цените още при преговорите, които ще настъпят след приемането на бюджета и ще можем да договорим по-добри цени за труда на колегите“, заяви д-р Иван Маджаров – зам.-председател на БЛС.

Въпреки заявените намерения за ограничаване на необоснованите хоспитализации, в проектобюджета не се предвижда намаляване на техния брой. Напротив, заложен е ръст. Според БЛС ефективният контрол е необходим не само за ограничаване на неправомерните плащания, но и за гарантиране, че публичният ресурс достига до действително предоставената медицинска помощ.

„Ние се борим за ефективност, контрол и да изпъкват добрите лекари и практики. Ще видим ли това в този бюджет?“, попита д-р Маджаров и допълни, че съсловната организация стои зад тези, които работят съвестно за пациента и полагат усилия да се усъвършенстват.

Бюджетът на НЗОК за 2027 г. нараства с малко над 8%, но според Българския лекарски съюз това увеличение не е разпределено балансирано между медицинските дейности и лекарствените продукти.

За болничната медицинска помощ е предвиден номинален ръст от 8,1%, за първичната извънболнична медицинска помощ – 7,6%, за специализираната извънболнична медицинска помощ – 9,3%, а за медико-диагностичните дейности – едва 5%.

В същото време средствата за лекарствени продукти се увеличават с 9%, като този ръст не включва допълнителните 44,8 млн. евро за дейности, които досега са финансирани чрез трансфери от Министерството на здравеопазването. При включването на този ресурс, според представените разчети, увеличението достига приблизително 12%.

Така допълнителният финансов ресурс се разпределя неравномерно, като увеличението за лекарствени продукти изпреварва това за голяма част от медицинските дейности, от чието финансиране зависят функционирането на лечебните заведения, диагностиката, лечението на пациентите и възнагражденията на медицинските специалисти.

Част от средствата за болнична медицинска помощ също се изразходват за лекарствени продукти, поради което реалният ресурс за лекарствено лечение не се ограничава единствено до самостоятелното бюджетно перо.

„Настояваме за баланс при разпределението на средствата в бюджета на НЗОК за 2027 г., а това е напълно постижимо между първо и второ четене на законопроекта, без да налага промяна в общата финансова рамка“, заяви д-р Николай Брънзалов. Според него сега, освен липса на баланс, няма и ясен принцип за разпределение.

Другото основно възражение на Българския лекарски съюз е свързано с прехвърлянето на 70,9 млн. евро разходи, които досега са били отговорност на държавата, към финансиране от бюджета на НЗОК.

От тях 44,8 млн. евро са предвидени за лечение в чужбина, нерегистрирани лекарствени продукти и определени медицински изделия, а 26,1 млн. евро – за помощни средства, приспособления и съоръжения за хора с увреждания, включително техния ремонт.

В същото време трансферите от Министерството на здравеопазването към НЗОК намаляват от 101,5 млн. евро на 32,7 млн. евро, а здравноосигурителната вноска остава непроменена – 8%.

Според БЛС подобно решение нарушава принципа, по който функционира здравноосигурителната система. Разходи, които досега са били покривани чрез държавния бюджет, се прехвърлят върху средствата от здравноосигурителните вноски, без да бъде осигурен допълнителен източник на финансиране.

„На първо място това е нарушение, защото бюджетът на НЗОК е за здравноосигурителни плащания“, заяви зам.-председателят на БЛС д-р Валери Веселинов и допълни,че тези разходи са трудно прогнозируеми. „При недостиг на средства съществува риск той да бъде покриван от резерва на НЗОК или чрез преразпределение на ресурса за други медицински дейности“, заяви д-р Веселинов.

Позицията на БЛС е, че държавата трябва да продължи да финансира дейностите, за които носи отговорност, а здравноосигурителните вноски не могат да се използват като механизъм за компенсиране на намаляващите държавни трансфери.

Необходимостта от по-адекватно финансиране на медицинските дейности беше подкрепена и с икономически анализ, представен от здравния икономист Аркади Шарков от ЕКИП.

Според анализа цените на клиничните пътеки трябва да се увеличат средно с около 18% през 2027 г., за да покриват реалните разходи на болниците. Необходимият допълнителен ресурс за клиничните пътеки е близо 390 млн. евро, а за всички болнични дейности достига между 426 и 535 млн. евро в зависимост от динамиката на възнагражденията и останалите разходи.

„Цените на клиничните пътеки следва да се увеличат средно с около 18% през 2027 г., за да покриват реалните разходи на болниците. Това са близо 390 млн. евро. За всички болнични дейности нуждата е между 426 и 535 млн. евро според това колко ще растат заплатите и цените. Една трета от увеличението следва поскъпването през 2027 г., а две трети връщат натрупаното изоставане“, посочи Аркади Шарков.

Представените данни показват, че от 2019 г. разходите на болниците са се увеличили 2,17 пъти, докато цените на клиничните пътеки са нараснали 2,07 пъти.

„От 2019 г. разходите на болниците са се увеличили 2,17 пъти, а цените на клиничните пътеки 2,07 пъти. Затова около 78% от болничната дейност се плаща по цени под разходите. Най-тежък е натискът от заплатите, които са около две трети от разходите на една болница“, обясни здравният икономист.

По думите му предвиденото увеличение на средствата за болнична помощ не осигурява достатъчен ресурс дори за запазване на действащите цени през цялата 2027 г.

„Внесеният в парламента проект предвижда около 8% повече за болниците. Сумата обаче не стига дори за цяла година по цените, които действат от септември 2026 г.: липсват около 13 млн. евро. За увеличение на цените не остава нищо“, заяви Шарков.

Ръководството на Българския лекарски съюз отново настоя за среща с министър-председателя Румен Радев и призова медиите да продължат да настояват за отговор от институциите защо се бави въвеждането на превантивен контрол в здравеопазването.