Dr. Georgi Galev in the country of unlimited opportunities

Dr. Georgi Galev in the country of unlimited opportunities

Той е млад, амбициозен и упорит. Не си поставя ограничения и в крайна сметка постига целите си. Това е д-р Георги Галев - единственият българин приет за специализация по патология в една от най-добрите клиники в света - Cleveland Clinic, САЩ.

Завършил е медицинското си образование в МУ - София с пълно отличие, превръщайки го в „Златен Хипократ“. Получава и държавна награда на името на дарителя д-р Андрей Георгиев.

По време на следването си д-р Галев е работил като санитар в реанимация, мед. брат в неврология, дежурен мениджър в болница и оператор в колцентър. След завършването си до април 2021 г. е специализирал патология в Аджибадем Сити Клиник Токуда, София под ръководството на д-р П. Дакова. Междувременно полага успешно американските медицински изпити (USMLE) и се явява се на интервюта за специализация в престижната Cleveland clinic, която според класацията на сп. Newsweek е втората най-добра в света.

И ако се чудите как е възможно да съчетаваш всичко това едновременно - тук е моментът да Ви кажем, че отскоро д-р Галев е женен, както той казва - за прекрасна млада музикантка, която му дава друг поглед към живота извън медицината.

- Как и защо решихте да се занимавате с медицина? Какво Ви привлече към тази професия?

  • Вярвам, че повечето хора избират медицината с идеята да помагат на ближния и на човека в нужда. Това беше и моята мотивация да тръгна по този дълъг път. Вярвам още, че колкото чрез медицината мога да помогна на другите, мога да помогна и нa себе си в изграждането ми като личност. Смятам, че лекарят трябва да дава личен пример за здравословен начин на живот и изобщо да живее според това, което проповядва сред пациентите. Медицината е също така предизвикателство, с което трябва да се справяш цял живот – тя не може да се превърне в нещо скучно, в рутина.

- През 2020 г. завършвате Медицински факултет на МУ-София с наградата „Златен Хипократ“ – какво коства подобна награда?

  • През следването не съм се стремял специално към оценки или към тази награда. За мен беше важно тези 6 години в университета да преминат пълноценно, като давам всичко от себе си и се възползвам от всичко, което предлага следването по медицина. Моята цел беше, след като се дипломирам, да погледна назад и да знам, че съм се подготвял съвестно и стойностно по предмета, който изучавам. Накрая беше наистина голяма радост да получа „Златен Хипократ“ и наградата на името на д-р Андрей Георгиев. Но най-голяма е наградата да станеш истински професионалист в медицината и да можеш да помагаш на хората със своите знания и умения.

- Защо се насочихте към патология?

  • Това, което ме привлече към патологията, е, че тя обединява фундаменталните медицински дисциплини и клиничната медицина. Патологът има уникалната роля да взима сложни диагностични решения, от които ще зависи цялото поведение на лекуващия клиницист. Патологията е също така когнитивно предизвикателна, изисква особен вид перцепция и възможност да интегрираш клинична и параклинична информация в диагностичен контекст. Факт е, че избрах тази специалност още от първите години в университета. Никога не съм имал колебания в това отношение. Жалко е, че в масовото съзнание специалността се свързва само с починали хора и с аутопсии, но явно наша е задачата да обясним на обществото каква всъщност е ролята на патолозите за живота и за здравето.

- Как решихте да кандидатствате за специализация в Cleveland Clinic, САЩ?

  • Процесът на кандидатстване за специализация в САЩ отнема почти една година (без да броим предходната подготовка и явяване на американски изпити) и включва подаване на документи към много учебни центрове. След като се явих на интервю в 30 клиники, трябваше да класирам в коя учебна база искам да се обучавам. Постaвих Cleveland Clinic на първо място поради международния престиж на лечебното заведение и поради възможностите, които предоставя за професионално развитие. Сред научните постижения на болницата са изолирането на серотонина, провеждането на първата коронарна ангиография и развиването на техниката на коронарен байпас. В авторския колектив на престижни медицински издания почти винаги присъстват автори от Cleveland Clinic.

- Какво според Вас ви отличи, за да се наредите сред одобрените кандидати?

  • Изборът на кандидати зависи от множество фактори, сред които са представяне по време на следването, резултатът от изпитите за медицински лиценз в САЩ (USMLE), мотивационното писмо, препоръките, CV. Голяма роля играе и представянето на интервюто, което продължава между 4 и 6 чàса и включва среща както със специалисти, така и със специализанти. Определено бяха впечатлени от отличното ми представяне в университета, както и от много добрите ми точки на американските изпити (USMLE). Предполагам, че са усетили и неподправения ми интерес към патологията.

- Как преминава специализацията Ви там? С какво се отличават клиниките отвъд океан в сравнение с тези в България?

  • Концепцията за патология в САЩ следва англо-саксонската традиция, а именно под „патология“ да се разбира цялата лабораторна медицина – патология (според нашето разбиране), клинична лаборатория, микробиология, вирусология, имунология, генетика, трансфузионна хематология. Всички тези дисциплини се изучават в рамките на 4 години и след това могат да бъдат практикувани от един лекар! В големи академични центрове често лекарите преминават допълнително обучение в рамките на 1 до 2 години (т.нар. fellowship) и се специализират тясно в една от тези области, но в по-малки болници патологът отговаря за всички изброени сфери на лабораторната медицина. Излишно е да се коментират базата, апаратурата, комплексните методи, научната литература, с които разполагат патолозите в САЩ... Там определено тези клиники не са в мазетата на болниците – нито в пряк, нито в преносен смисъл.

- Какво се надявате да Ви даде специализацията в Cleveland Clinic?

  • Вярвам, че специализацията ми там ще ме направи отличен специалист, лектор и изследовател. Отиването ми да специализирам там е основно ръководено от стремежа към високи стандарти при практикуване на лекарската професия. Не на последно място това е едно житейско изживяване и предизвикателство, защо не и приключение, което ще ме научи също на много неща отвъд медицината.

- Къде мислите да приложите наученото? Бихте ли се върнали да работите тук някой ден?

  • Определено искам да имам реална възможност да приложа знанията и уменията у нас. Тук имаме крещяща нужда от нововъведения и реформи, които зависят от нас – младите лекари. Те, разбира се, не трябва да се противопоставят на дългогодишния опит на утвърдени медицински специалисти, от които се учим тук. Все още съм идеалист и искам да работя в моята родина, но нека не забравяме, че това е двустранен процес. Моето желание трябва да срещне адекватни възможности и достойни условия на труд.

- Какво мислите, че може да се подобри в системата на здравеопазване у нас? Нужно ли е да бъдат заимствани опит и добри практики от други страни по света?

  • Една от най-смелите ми мечти е един ден лабораторната медицина в България да се обедини в една специалност, независимо как ще бъде наречена тя (макар Патология да е най-логичното наименование). Нужно ли е да се специализира всеки компонент на лабораторната медицина по 4 години? Не омаловажавам никоя специалност, но как в САЩ модулите по трансфузионна хематология и имунология са с продължителност 3-4 месеца с опция за допълнителна специализация 1 година, а у нас са отделни специалности с продължителност на обучение 4 години? Смятам, че обединяването на лабораторните медицински дисциплини е част от решението на кадровия проблем у нас.

Друга важна стъпка е централизацията на патологията в големи, академични центрове и въвеждането на системи за дигитална патология и изкуствен интелект.

Тук е мястото да засегна вечния въпрос за заплащането на лекарите. Ще дам следния пример – заплатата на един млад лекар е по-ниска от тази на телефонист в колцентър на половин длъжност. Това го изпитах лично и го оставям без коментар.

- Какви трудности според Вас срещат младите лекари при обучението и специализацията си у нас и зад граница?

  • У нас проблемите са свързани най-вече с липсата на реална структура на специализацията и ниското заплащане. Зад граница честно срещан проблем е прекалено дългото работно време.

- Голяма част от младите лекари оставят назад хобитата си и дори личния си живот, в името на това да станат лекари. Остава ли Ви свободно време за себе си и какво правите през него?

  • При добра организация има време за всичко. Излизах с приятели, свирех на китара, четях книги – винаги съм намирал време за себе си и за почивка. В шести курс дори се ожених!

- Къде се виждате след 5 години? Какво се надявате да ви се случи в личен и професионален план?

  • В личен план се надявам моето семейство да има нови членове, това ще бъде за мен и за моята съпруга най-голямата радост. А в професионален план искам да мога да практикувам професията си по начина, по който ще ме научат в една от най-добрите болници в света, да мога да приложа нови методи в България и да мога преподавам патология на колегите студенти и специализанти.

Quo Vadis

Source: Quo vadis Quo vadis




Code Health TV
SatHealth
CME Academy
Medicalnews
Cluster
Credoweb Learning Modul
Осцилококцинум

International partners

IAMRA
WMA- World Medical Association
FEMS European Federation of Salaried Doctors
CPME The Standing Committee of European Doctors
UEMS European Union of Medical Specialists