Dr. Georgi Galev in the country of unlimited opportunities

July 15, 2021 at 10:32 AM

Той е млад, амбициозен и упорит. Не си поставя ограничения и в крайна сметка постига целите си. Това е д-р Георги Галев - единственият българин приет за специализация по патология в една от най-добрите клиники в света - Cleveland Clinic, САЩ.

Завършил е медицинското си образование в МУ - София с пълно отличие, превръщайки го в „Златен Хипократ“. Получава и държавна награда на името на дарителя д-р Андрей Георгиев.

По време на следването си д-р Галев е работил като санитар в реанимация, мед. брат в неврология, дежурен мениджър в болница и оператор в колцентър. След завършването си до април 2021 г. е специализирал патология в Аджибадем Сити Клиник Токуда, София под ръководството на д-р П. Дакова. Междувременно полага успешно американските медицински изпити (USMLE) и се явява се на интервюта за специализация в престижната Cleveland clinic, която според класацията на сп. Newsweek е втората най-добра в света.

И ако се чудите как е възможно да съчетаваш всичко това едновременно - тук е моментът да Ви кажем, че отскоро д-р Галев е женен, както той казва - за прекрасна млада музикантка, която му дава друг поглед към живота извън медицината.

- Как и защо решихте да се занимавате с медицина? Какво Ви привлече към тази професия?

Вярвам, че повечето хора избират медицината с идеята да помагат на ближния и на човека в нужда. Това беше и моята мотивация да тръгна по този дълъг път. Вярвам още, че колкото чрез медицината мога да помогна на другите, мога да помогна и нa себе си в изграждането ми като личност. Смятам, че лекарят трябва да дава личен пример за здравословен начин на живот и изобщо да живее според това, което проповядва сред пациентите. Медицината е също така предизвикателство, с което трябва да се справяш цял живот – тя не може да се превърне в нещо скучно, в рутина.

- През 2020 г. завършвате Медицински факултет на МУ-София с наградата „Златен Хипократ“ – какво коства подобна награда?

През следването не съм се стремял специално към оценки или към тази награда. За мен беше важно тези 6 години в университета да преминат пълноценно, като давам всичко от себе си и се възползвам от всичко, което предлага следването по медицина. Моята цел беше, след като се дипломирам, да погледна назад и да знам, че съм се подготвял съвестно и стойностно по предмета, който изучавам. Накрая беше наистина голяма радост да получа „Златен Хипократ“ и наградата на името на д-р Андрей Георгиев. Но най-голяма е наградата да станеш истински професионалист в медицината и да можеш да помагаш на хората със своите знания и умения.

- Защо се насочихте към патология?

Това, което ме привлече към патологията, е, че тя обединява фундаменталните медицински дисциплини и клиничната медицина. Патологът има уникалната роля да взима сложни диагностични решения, от които ще зависи цялото поведение на лекуващия клиницист. Патологията е също така когнитивно предизвикателна, изисква особен вид перцепция и възможност да интегрираш клинична и параклинична информация в диагностичен контекст. Факт е, че избрах тази специалност още от първите години в университета. Никога не съм имал колебания в това отношение. Жалко е, че в масовото съзнание специалността се свързва само с починали хора и с аутопсии, но явно наша е задачата да обясним на обществото каква всъщност е ролята на патолозите за живота и за здравето.

- Как решихте да кандидатствате за специализация в Cleveland Clinic, САЩ?

Процесът на кандидатстване за специализация в САЩ отнема почти една година (без да броим предходната подготовка и явяване на американски изпити) и включва подаване на документи към много учебни центрове. След като се явих на интервю в 30 клиники, трябваше да класирам в коя учебна база искам да се обучавам. Постaвих Cleveland Clinic на първо място поради международния престиж на лечебното заведение и поради възможностите, които предоставя за професионално развитие. Сред научните постижения на болницата са изолирането на серотонина, провеждането на първата коронарна ангиография и развиването на техниката на коронарен байпас. В авторския колектив на престижни медицински издания почти винаги присъстват автори от Cleveland Clinic.

- Какво според Вас ви отличи, за да се наредите сред одобрените кандидати?

Изборът на кандидати зависи от множество фактори, сред които са представяне по време на следването, резултатът от изпитите за медицински лиценз в САЩ (USMLE), мотивационното писмо, препоръките, CV. Голяма роля играе и представянето на интервюто, което продължава между 4 и 6 чàса и включва среща както със специалисти, така и със специализанти. Определено бяха впечатлени от отличното ми представяне в университета, както и от много добрите ми точки на американските изпити (USMLE). Предполагам, че са усетили и неподправения ми интерес към патологията.

- Как преминава специализацията Ви там? С какво се отличават клиниките отвъд океан в сравнение с тези в България?

Концепцията за патология в САЩ следва англо-саксонската традиция, а именно под „патология“ да се разбира цялата лабораторна медицина – патология (според нашето разбиране), клинична лаборатория, микробиология, вирусология, имунология, генетика, трансфузионна хематология. Всички тези дисциплини се изучават в рамките на 4 години и след това могат да бъдат практикувани от един лекар! В големи академични центрове често лекарите преминават допълнително обучение в рамките на 1 до 2 години (т.нар. fellowship) и се специализират тясно в една от тези области, но в по-малки болници патологът отговаря за всички изброени сфери на лабораторната медицина. Излишно е да се коментират базата, апаратурата, комплексните методи, научната литература, с които разполагат патолозите в САЩ... Там определено тези клиники не са в мазетата на болниците – нито в пряк, нито в преносен смисъл.

- Какво се надявате да Ви даде специализацията в Cleveland Clinic?

Вярвам, че специализацията ми там ще ме направи отличен специалист, лектор и изследовател. Отиването ми да специализирам там е основно ръководено от стремежа към високи стандарти при практикуване на лекарската професия. Не на последно място това е едно житейско изживяване и предизвикателство, защо не и приключение, което ще ме научи също на много неща отвъд медицината.

- Къде мислите да приложите наученото? Бихте ли се върнали да работите тук някой ден?

Определено искам да имам реална възможност да приложа знанията и уменията у нас. Тук имаме крещяща нужда от нововъведения и реформи, които зависят от нас – младите лекари. Те, разбира се, не трябва да се противопоставят на дългогодишния опит на утвърдени медицински специалисти, от които се учим тук. Все още съм идеалист и искам да работя в моята родина, но нека не забравяме, че това е двустранен процес. Моето желание трябва да срещне адекватни възможности и достойни условия на труд.

- Какво мислите, че може да се подобри в системата на здравеопазване у нас? Нужно ли е да бъдат заимствани опит и добри практики от други страни по света?

Една от най-смелите ми мечти е един ден лабораторната медицина в България да се обедини в една специалност, независимо как ще бъде наречена тя (макар Патология да е най-логичното наименование). Нужно ли е да се специализира всеки компонент на лабораторната медицина по 4 години? Не омаловажавам никоя специалност, но как в САЩ модулите по трансфузионна хематология и имунология са с продължителност 3-4 месеца с опция за допълнителна специализация 1 година, а у нас са отделни специалности с продължителност на обучение 4 години? Смятам, че обединяването на лабораторните медицински дисциплини е част от решението на кадровия проблем у нас.

Друга важна стъпка е централизацията на патологията в големи, академични центрове и въвеждането на системи за дигитална патология и изкуствен интелект.

Тук е мястото да засегна вечния въпрос за заплащането на лекарите. Ще дам следния пример – заплатата на един млад лекар е по-ниска от тази на телефонист в колцентър на половин длъжност. Това го изпитах лично и го оставям без коментар.

- Какви трудности според Вас срещат младите лекари при обучението и специализацията си у нас и зад граница?

У нас проблемите са свързани най-вече с липсата на реална структура на специализацията и ниското заплащане. Зад граница честно срещан проблем е прекалено дългото работно време.

- Голяма част от младите лекари оставят назад хобитата си и дори личния си живот, в името на това да станат лекари. Остава ли Ви свободно време за себе си и какво правите през него?

При добра организация има време за всичко. Излизах с приятели, свирех на китара, четях книги – винаги съм намирал време за себе си и за почивка. В шести курс дори се ожених!

- Къде се виждате след 5 години? Какво се надявате да ви се случи в личен и професионален план?

В личен план се надявам моето семейство да има нови членове, това ще бъде за мен и за моята съпруга най-голямата радост. А в професионален план искам да мога да практикувам професията си по начина, по който ще ме научат в една от най-добрите болници в света, да мога да приложа нови методи в България и да мога преподавам патология на колегите студенти и специализанти.

Quo Vadis

Source: Quo vadis