Dr. Ozlem Kobakova: Young doctors suffered many of the cargo of the pandemic
„Ти си нашето бъдеще“ e категорията, в която тази година Българският лекарски съюз раздаде най-много награди за принос в медицината. Престижните отличия бяха връчени в Деня на българския лекар – 19-ти октомври. Medical News ви представя д-р Йозлем Кобакова, която е сред наградените млади лекари. Д-р Кобакова завършва МУ-Плевен с отличен успех, а от 2019 година работи като лекар-специализант по вътрешни болести към Клиника по вътрешни болест в УМБАЛСМ“ Н.И. Пирогов“. Д-р Кобакова е и докторант към Катедра „Фармакология, фармакотерапия и токсикология“ на Фармацевтичен факултет при МУ-София.
Д-р Кобакова, какво е за един млад лекар отличието на Българския лекарски съюз в категорията за младите медицински надежди „Ти си нашето бъдеще“?
Приемам това отличие като признание за моя труд и като стимул за това да си върша работата с още повече внимание и грижливост към пациентите.
Кое ви насочи към медицината и по-конкретно към специалността вътрешни болести?
Много често нашата професия се предава по наследство. При мен не е така. Ще звуча банално, ако кажа, че е „ детска мечта“, но е факт. Специалността вътрешни болести не е от най- атрактивните. Колегите предпочитат да специализират тясна специалност, но човешкото тяло е една съвършено работеща машина, която преди всичко трябва да се разгледа като едно цяло.
Още в началото на професионалния си път вече имате опит от работата с пациенти, приети в COVID отделение в „Пирогов“. Какви са впечатленията ви от истинския сблъсък с болестта и лечението на пациентите с коронавирусна инфекция?
Започнах работа в COVID отделението в „Пирогов“ само няколко дни след обявяване на първия случай на пациент с положителен PCR тест за SARS-CoV2. Тогава бях много притеснена и може би малко уплашена. Тормозеха ме въпроси от типа дали ще мога да се справя, дали ще мога да помогна на пациентите. Нямаше протоколи, гайдлайни, нищо по което да се водим. Вирусът беше още „много нов“ и неизвестен. Беше цяло предизвикателство за мен и моите колеги да се борим с тази инфекция.
Доста ваши колеги-специализанти се включиха активно в грижите за пациенти и при първата, и при последващите вълни на епидемията. Какъв опит носи подобна работа за един млад лекар?
Голяма част от товара на COVID пандемията се стовари върху нас младите лекари. Колеги макар и от специалности далечни от инфекциозните, вътрешните болести и реаниматори, се включиха активно в борбата с корона вируса. Пандемията ни научи да работим в екип в името на най-истинския подвиг – този за живота на човека.
Каква е ситуацията в момента по отношение и на опита на лекарите в лечението, и на развитието на болестта – имаме ли основание за спокойствие или по-скоро не?
Все още няма единен протокол за лечение. Но за щастие е наличен метод за превенция, профилактика. Последващите вълни могат да се избегнат, ако процентът на ваксинираните е достатъчен, за да спрем разпространението на вируса. Тревожи ме фактът, че все още има хора които не вярват в съществуването на корона вируса.
Къде виждате своята професионална реализация след години – в България или подобно на хиляди ваши колеги – в чужбина?
Засега нямам планове да напусна страната. Тук е моето родно място, тук са хората, които обичам и ценя най-много. Бягството не е решение. Ако всички си тръгнем или само се оплакваме че е трудна реализацията в България, то тогава нищо няма да се промени.
И все пак – какво трябва да се промени в системата, за да остават повече млади лекари у нас?
На първо време да се осигурят условия за работа и специализация на младите лекари. Да се спре насилието над медицинските работници и най-вече да се върне доверието към лекарите и лечебните заведения.
You can see all the material here
Source: Medical News 
