Dr. Ivan Madjarov: Most important is to solve one of the main problems in our country - emergency aid
Д-р Маджаров, как изглежда изминаваща 2021 година?
Като още една загубена година в пандемията от COVID. Доброто, което може да се каже, е, че e оцеляхме. Имаше много по-малко жертви сред колегите, благодарение на това, че в огромната си част сме ваксинирани. Що се отнася до натиска върху системата на здравеопазването, тежестта ще продължим да я усещаме и в следващите години. Причината - има голям брой изостанали случаи в диагностиката, закъсняло лечение, изместването на фокуса на цялото общество от превенцията и профилактиката ще даде своето отражение.
За съжаление и споровете „за“ и „против“ ваксините нанесоха тежка щета върху бъдещите програми за превенция на здравето. Насади се огромно недоверие и между хората настъпи голям разлом. Ако преди COVID пандемията имаше някакъв малък процент антиваксъри, сега сме свидетели на нещо много по-страшно – обществото ни е разделено на две. Това се вижда и в парламента. Там вече имаме представители на антиваксърските конспиративни теории, далеч от науката, далеч от медицината, базирана на доказателствата. Голяма част от нещата, които се страхувахме, че ще случат, се случиха.
Доколко политическата криза оказа също влияние да се случат?
Може да се каже, че в резултат на политическата обстановка се ускориха тези процеси. Предполагам, че ако нямаше такова политическо противопоставяне, нямаше да е необходимо някои партии да използват ситуацията, за да трупат политически дивиденти чрез един проблем, който е здравен и няма нищо общо с политиката. През годините сме имали много често затваряне на училищата заради грип, т.нар. „грипни ваканции“ и това не е водило до драматични последици и до подобно противопоставяне. Сега дори и обявяването на един ден ваканция за учениците води до бурни дебати в социалните мрежи.
Каква е Вашата оценка за управлението на служебния здравен министър д-р Стойчо Кацаров? Той самият каза, че няма груба грешка, която да отчете.
Познавам д-р Кацаров от много години и със сигурност той има много повече положителни качества, отколкото отрицателни. В ситуацията, в която беше поставен: управление от шест месеца, които бяха предвидени да са три, липса на парламент, в условията на пандемия, очакванията към който и да било здравен министър не може и не трябва да са много големи. В крайна сметка той успя да прекара системата през лятната криза. Успя да реши проблема с логистиката на ваксините за общопрактикуващите лекари, затвори обаче ваксинационните пунктове, което направи невъзможно желаещите да се ваксинират там, да го направят. Той запази политиката на по-малка намеса на държавата в здравеопазването и повече свобода на инициативата. Като минус мога да оценя това, че твърде много енергия загубихме в борба с отделни ръководители на различни лечебни заведения. Според мен смяната на ръководството на държавните болници е негово лично право и трябваше да се случи много по-спокойно без да се използват за аргументация твърденията за големи нарушения и кражби, както беше в случая с “Пирогов“ например. Като принципал имаш право да уволниш който си искаш директор и за това не е необходимо да се разтърсва цялата система. Това е нещото, което му изигра лоша шега в първите три месеца. След това се оказа, че трябва да продължи още три месеца и не само да продължи, но и да въведе следващите мерки на фона на очертаващите се нови избори. Беше ясно, че няма друг начин освен да се наложи ограничение за хората, които не са ваксинирани и не са преболедували. Това беше „зеления сертификат“, въведен в много държави в Европа. Факт е обаче, че обществото не се съобразява За съжаление през последните дни видяхме, че от самия парламент заявяват, че няма да има изискване за „зелен сертификат“ на депутатите. За мен д-р Кацаров се справи добре в рамките на възможностите и правомощията, които имаше – без парламент, с увеличен мандат от три на шест месеца, излизайки от една криза и влизайки в друга. Мисля, че оценката, която е дал за себе си е по-скоро правилна. Всички други думи, които могат да бъдат казани, са оцветени конюнктурно, политически или се базират на засегнати лични интереси.
Какви са очакванията Ви за следващата година?
Следващата година могат да се направят първите стъпки за промяна във философията на финансиране на нашата система на здравеопазване. На извънредния Събор на Лекарския съюз взехме решение да се измести тежестта в бюджета на Касата за 2022 г. от болничната към доболничната медицинска помощ. Да се промени изобщо финансирането на болничната помощ чрез въвеждане на високи цени и рязко намаляване на предвижданите обеми за прием на пациенти. Смятам, че това може да бъде направено като за 2022 г. се заложат минимум 300 000 хоспитализации по-малко. От всички страни ни казват, че България няма нужда от толкова много хоспитализации.
Как болниците ще си гарантират покриването на разходите?
Ако за една дейност досега са получавали 1-ца, и започнат да получават 1,5 за всеки един пациент, който е приет в болница, ще бъде заплатено много по-добре. Мнението ми е, че така неминуемо ще бъде осигурена и по-добра грижа за пациента. Що се отнася до по-дългосрочните приоритети – това са усилията за целево финансиране на кадрите по региони. Към по-слабо развитите региони, в които има по-малко хора, съответно и по-малко лекари и сестри, би трябвало държавата да насочи определен ресурс. Цяла година бяха давани по 600 лв. на лекари и 360 лв. на медицинските сестри, а бих предложил тези суми да бъдат насочени регионално. Тогава и средствата могат и би трябвало да бъдат повече. Да е ясно, че в регионите, където има достатъчно условия за конкуренция държавата не се меси, но в отдалечените региони би трябвало тя директно да финансира лекари и сестри, за да може да създаде необходимите условия да привлече кадри от други региони.
По време на форума POWERS SUMMIT говорихте за необходимостта от въвеждане на задължително продължаващо обучение като средство за развитие на кадрите в системата. Възможно ли тази задължителност да започне от следващата година?
Продължаващото медицинско обучение би трябвало да се уреди като задължително законово още през първата половина на следващата година. Ние имаме готови текстове и очакваме парламента да ги приеме. Това е нещо, което трябваше да се случи много отдавна. Мисля, че сме изчистили всички пречки с академичните общности. Това, което е ясно е, че продължаващото медицинско обучение се провежда от академичните структури, а се администрира от БЛС.
На тази среща отново бяха повторени проблеми, които са ни до болка познати, но на мен ми се иска да се върви в посока решаването на един голям проблем в системата, за който всички сме съгласни. Всичко започва и всичко свършва със системата на Спешната медицинска помощ в една цивилизована държава. Спешната помощ не е съществувала в средните векове, тя е феномен на съвременната цивилизация. Ако искаме да сме цивилизована държава, трябва да осигурим първо това. Нека си поставим за цел в рамките на година-две да забравим за миналото, в което се произвеждаха “евтини” лекари и се пращаха и в линейките, и в цеховете, и в училищата, и да разберем, че лекар е скъп продукт и трябва да го оставим в отделенията или Спешните центрове. Вместо това в добре оборудвани медицински автомобили трябва да работят лекарските асистенти и парамедиците, линейките да разполагат със съвременни софтуери за управление, да осигурим възможност за предварително запитване за свободни легла, за консултация с лекар-специалист, да се оценят възможностите и проблемите на инфраструктурата и да се осигури въздушен транспорт с обучени екипи. Дори само това да свърши новото ръководство на МЗ, ще бъде голям успех.
Това, което предложи служебното правителство като бюджет на НЗОК ли е ще финансовата рамка за сектора за следващата година?
В нашите предложения ние сме стъпили на рамката, която предложи служебното правителство. Предполагаме, че парламента ще я приеме, съобразявайки се с промяната в минималната работна заплата и други мерки, които ще осигурят приходната част. Що се отнася до вътрешното разпределение вероятно финансовият министър ще предложи нещо различно, предвид политиките, които очакваме от новото правителство. Смятам обаче, че ако макрорамката е същата, ние имаме сходни виждания как да се разпредели разходната част.
