Dr. Madjarov: The NHIF budget for 2022 may initiate more efficient outpatient aid

Dr. Madjarov: The NHIF budget for 2022 may initiate more efficient outpatient aid

Бюджетът наНЗОК за 2022 година е вече приет, залагайки сериозен ръст на извънболничната помощ. След дни започват и преговорите между БЛС и НЗОК за предстоящия Национален рамков договор, който регулира финансирането в здравния сектор. По тези въпроси разговаряме с председателя на БЛС д-р Иван Маджаров.

Д-р Маджаров, бюджетът на НЗОК за 2022 година е вече факт. Чувствително са увеличени средствата за извънболничната помощ, ще обърне ли този бюджет „пирамидата“ в сектора?

Не мисля, че с еднократен акт пирамидата може да се обърне, но се надявам това да бъде началото на подобен процес и този бюджет да даде началото на промените, които се очакват от нашето общество, а именно – добре разположена инфраструктурно и финансово подсигурена извънболнична помощ. Това е свързано и с възможността населението да се възползва от повече прегледи, покрити от НЗОК, от достъпна диагностика в извънболничния сектор, но и от добре оборудвана и кадрово обезпечена болнична помощ. В момента, реално имаме все по-обедняваща от гледна точка на кадрите извънболнична помощ и същевременно поддържане на голям брой заведения за болнична помощ, част от които, на практика, не отговарят на стандартите за съвременна медицина.

В тази връзка Вие от много време защитавате позицията, че в малките населени места, страдащи от липса на кадри и апаратура, ще е по-функциониращо да има медицински центрове, а тежките случаи да се пренасочват към големите областни високоспециализирани болници. Ще инициирате ли подобен дебат и промени?

На първо място, това трябва да се случва по естествен път, а не с административни мерки. Естественият път е чрез осигуряване на достатъчно средства за колегите, които работят в такива населени места, за да могат те да осъществяват консултативна дейност, да назначават консервативна терапия, да извършват малки оперативни интервенции и да продължат да са в помощ на населението. Всъщност, тук не е въпрос на желание в по-малките места дали да има болници или не. Проблемът е друг: съвременната медицина е свързана с изключително скъпа апаратура, въвеждане постоянно на нови технологии и постоянна квалификация на кадрите. В една община с население от 15 000-20 000 души от една страна не може да се гарантира достатъчно опит на кадрите, а от друга няма и икономическа логика от подсигуряването на скъпа апаратура, с която реално могат да работят само квалифицирани специалисти. Не искам да бъда разбран погрешно – хората в тези региони в никакъв случай не трябва да бъдат оставени без лекарска помощ. Те трябва да имат достъп до първична и специализирана извънболнична медицинска помощ. В същото време всяка област, независимо от собствеността на лечебно заведение, трябва да разполага с болница на високотехнологично ниво. Не можем да оставим цели отдалечени области без такъв тип лечебни заведения. Ясно е че частните инвестиции не се насочват към тях и затова е нужно държавата да се намеси приоритетно и да осигури високотехнологична медицинска помощ на областно ниво.

Да се върнем към бюджета за сектора и по-конкретно продължаващото напрежение, свързано с намаляването на бюджетите на болниците в началото на годината. Защо се стигна до тази ситуация?

Намалението на бюджетите в началото на годината стана с еднолично решение на НЗОК. Те имаха редица обяснения по въпроса, някои от които си противоречаха. Това се случи, защото се взе решение да се разпредели бюджет на база 1/12 от отчетените случаи, а на всички е ясно, че болниците не работеха в нормален режим през изминалата година. Трябваше да се разпредели 1/12 от годишния бюджет и законът позволяваше това. Тогава нямаше да има сигнали и за намалени с над 40% болнични бюджети. БЛС не е участвал във вземането на тези решения.

По време на дискусиите по бюджета на НЗОК в пленарна зала имаше доста критики от опозицията, че средствата за болнична помощ цялостно са недостатъчно. Осигурява ли този бюджет спокойствие на болничния сектор?

На практика бюджетът в частта за болниците е увеличен с толкова колкото и миналата година, без да имаме предвид актуализацията през август. Да не забравяме, че тогава беше планирано и средствата от резерва на НЗОК да бъдат насочени към болничната помощ, а сега резервът не е използван. Той е предвиден в рамките на над 170 милиона лева и ще изпълнява ролята си на буфер. Не виждам причини за притеснение. По-скоро трябва да се обърне внимание на факта, че в последните 7-8 години на колегите в болничната помощ се обещаваше, че ще се увеличат парите за сектора, реално обаче това беше възможно само чрез по-голям прием на пациенти. Сегашният брой хоспитализации е резултат от ежегодното индуциране от страна на НЗОК. През последните години БЛС категорично беше против тази практика. През годините обаче Здравната каса налагаше своето мнение и така парите, които парламентът гласува повече за болниците реално бяха разпределяни в обеми. Така през последните години перото за болничната помощ завършваше с неусвоени средства от около 100-150 милиона лева. И ако в предните години това позволи изплащането на извършната, но незаплатена дейност от 2015 година насам, то да залагаш такъв излишък сега, е престъпление. Според мен по този начин всички болници в началото на годината се залъгват, че ще получават повече средства, а в края на годината се оказва, че над 80% от предвидения ръст остава в НЗОК и не достига изобщо до болничната система.

В същото време и в този бюджет са заложени повече хоспитализации – 2,2 милиона…

Позицията на БЛС е, че този брой трябва рязко да се намали и тази година хоспитализациите да бъдат 1,8 милиона, а следващата 1,5 милиона. При заложения бюджет за болниците тази година вариантите са два – или да кажем, че през болниците ще преминат 2,2 милиона пациента, което ще запази „цената“ за лечение на един пациент средно от 1000 лв. или да дадем по-висока цени в размер 1500 лв. средно за лечение чрез ръст на клиничните пътеки, но и същевременно да гарантираме, че ще намалим излишните хоспитализации. Реално, над 7 години средната цена за лечение на пациент не се е променяла, а в същото време на българския пациент се внушава, че се отпускат повече средства за сектора. Това е причината и за ниските заплати на лекари и медицинските сестри, и за недоброто качество на медицинската грижа на някои места. Ако това наше искане бъде прието, то ще доведе до облекчаване на болниците и до първи крачки за увеличаване на качеството на предлаганите медицински услуги. Един от основните критерий за предлагане на добро качество е и качественото му заплащане, това не трябва да се забравя. Да заплащаш нещо на една трета или една десета от стойността му в продължение на години и да твърдиш, че то е безплатно, означава да предоставяш лоша услуга, а в много случаи и дори да не я осигуряваш. Трябва да престанем с тази демагогия.

В контекста на предстоящите преговори по Националния рамков договор, БЛС настоява за ръст от поне 25% на цените на клиничните пътеки. По какъв механизъм ще бъде определяно това увеличение и еднакво ли ще е то за всички пътеки или ще се насочи по-скоро към крайно недофинансираните като педиатричните и други?

Това, което предлагаме е, увеличението да е по механизъм за определяне на „справедлива цена“ за КП – с коефициент изчислен на база Британската система на определяне на цена на клиничните пътеки. Български лекарски съюз възприе този метод като база за постепенно премахване на диспропорциите в цените на отделните клинични пътеки, натрупани с времето. Ще се опитаме да постигнем техния баланс между отделните специалности. Налагайки тези коефициенти върху цените на клинични пътеки у нас, се открояват сериозни дисбаланси – именно в педиатричните, неврологичните, пулмологичните и други пътеки. Нашето предложение е там да има сериозно увеличение от порядъка на 40-50%, а при други то ще е по-малко. Така се получава и осреднен ръст от 25%, за който ще настояваме и в преговорите.

Оптимист ли сте за преговорите с НЗОК и че исканията на БЛС ще бъдат реализирани?

През годините бюджетите имаха негативно отражение върху цялата система, защото разковничето се крие в детайлите. Много е важно какво ще постигнем в предстоящите дни на преговори. Ако от НЗОК продължат да си служат със стари постановки, ясно е, че тези пари ще бъдат насочени, както и досега, неефективно. Ако възприемат новата философия и това, което ние предлагаме, макар и за някои да е твърде революционно, резултатите ще са видими още тази година. Най-малкото, започвайки работа по новите цени, колегите и в извънболничната и в болничната помощ ще изработят възнаграждения си и няма да е необходимо непрекъснато да търсят нови и нови пациенти, които да бъдат „превъртени през болничните легла“, за да се усвои бюджетът. Това ще бъде усетено и от пациентите като по-добра възможност за изследвания и диагностика. Това са нашите цели и се надявам те да бъдат разбрани. Истината е, че в предишните години ръстът в извънболничната помощ беше в рамките на 10-15 милиона лв., което беше нищожно, докато сега сега се залага ръст от близо 300 милиона лв.

You can see all the material here

Source: Medical News Medical News




SatHealth
CME Academy
Medicalnews
Cluster

International partners

IAMRA
WMA- World Medical Association
FEMS European Federation of Salaried Doctors
CPME The Standing Committee of European Doctors
UEMS European Union of Medical Specialists