Д-Р ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: НА ДНЕШНИЯ ДЕН МОЖЕМ ДА ПРАЗНУВАМЕ СЪС САМОЧУВСТВИЕ – МЕДИЦИНАТА НИ Е НА МНОГО ВИСОКО НИВО

Д-Р ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ: НА ДНЕШНИЯ ДЕН МОЖЕМ ДА ПРАЗНУВАМЕ СЪС САМОЧУВСТВИЕ – МЕДИЦИНАТА НИ Е НА МНОГО ВИСОКО НИВО

style="text-align: justify;">altВодещ: Сигурна съм, че повечето от вас вече са успели да поздравят своя лекар, медицинска сестра, здравен работник, изобщо човек, който му е помогнал, му е дарил здраве и грижа, защото знаете, че днес е 7 април - международен ден на здравето и работещите в системата на здравеопазването. Сега отправяме за пореден път този поздрав и от ефира на Дарик, където сме говорили за много лекари и с много лекари, не само в рамките на кампанията „Най-добрите лекари”, а изобщо и за проблемите в системата. Добър ден казвам сега и честит празник на председателя на Българския лекарски съюз д-р Цветан Райчинов. style="text-align: justify;">Цветан Райчинов: Добър ден и благодаря.
Водещ: Много здраве, успехи в професията на вас и всички ваши колеги. Давам си сметка, че все за проблеми говорим с вас в ефир. Днес можем ли да намерим оптимистичен ъгъл на разговора за здравето и здравеопазването в България, защото аз лично наистина все за болежките на здравеопазването се сещам да сме разговаряли?
Цветан Райчинов: Така е, наистина много са проблемите и бавно и трудно и мудно се решават, но ние не губим надежда и използвам случая да поздравя всички мой колеги, лекари, сестри, зъболекари, фармацевти с този ден, да им пожелая да са здрави и да не губят надежда и вяра. А на българския народ като цяло да пожелая да пази своето здраве, защото няма по-голяма ценност и ако имат желание и възможност, макар и не лично, да кажат една добра дума за своя лечител, който и да е той. Господ чува.
Водещ: Казвате добра дума, това ли е дефицитът през последните години освен основно парите, за които говорим, дефицитът в здравеопазването?
Цветан Райчинов: Най-тежкото е, всички други проблеми си ги има, но при тези условия нека да си дадем сметка, че всички колеги, всеки един лекар се справя, да не изреждам всички работещи в тази сфера, всеки ден извършват по един малък подвиг и просто една благодарност нито струва скъпо, нито е толкова тежко да бъде изразена. Наистина е дефицит, имаме нужда от окуражаване, от признание за това, което правят лекарите. Нека да се знае и няма как да не спомена за един велик жив българин Стефан Данаилов. Той каза, че българските лекари са ангели. Наистина е така. style="text-align: justify;">
Водещ: Ние тук в ефир, включително и с „Най-добрите лекари” опитваме да говорим за това, опитваме да работим в посока тъкмо да, лекарската професия да си заеме онова място като авторитет и признание, което действително заслужават кадърните, работещи все още тук в тази държава, лекари, неизбягалите. Идеалистите ли останаха в България или?
Цветан Райчинов: Мисля, че останаха професионалистите. Тези, които са учили, а после работили и продължават да работят медицина като призвание, не като нещо, с което са хранили други надежди за добра професия или добро възнаграждение, по скоро като призвание, като чувство на вътрешна потребност да си в помощ на другите и затова казвам тези хора просто заслужават добрата дума. И аз също съм благодарен за това, че те не са изкушени от това, което им се предлага навън, а остават, продължават да работят в собствената си страна, за собствения си народ. Ние сме не по-малко българи, отколкото всеки един друг.
Водещ: Като говорим за проблемите в действителност през последните години все по-малко говорим за качеството, за развитието на здравната услуга и все по-често и най-вече за пари. Ясно е, че без пари в сектора няма как да се случат добрите неща, но пък в този порочен кръг пари-качество може би се крие и обяснението за тези над 2 милиона неосигурени българи, липсата на доверие у тях може би, наистина е голям този процент, доверие у част от тях, че може да се разчита на здравната ни система.
Цветан Райчинов: Така е, но за това най-малко са виновни здравните служители, работещите в системата. Недоверието в системата идва от нейната поддръжка, нейното изграждане и вниманието, което се отделя на този сектор. Знаете преди избори винаги здравеопазването е приоритет, но този приоритет продължава до деня след изборите и след това приключва. Няма как да очакваме високо качество, примерно добра апаратура без средства, няма как лекарят да поддържа своята квалификация, след като цената на всяко едно помагало е изключително висока, да не говорим за обучителните курсове, професионални квалификации и т.н. Докато системата е недофинансирана ще продължаваме да работим както можем, буквално казано, но това е, което, заради което аз съм признателен на медиците в България, че при тези условия те извършват дейности, които не са в никакъв случай по-ниско качествени от тези, които се извършват в другите европейски страни и медицината в България е наистина на високо ниво, каквото и да се говори, но просто като че си ни е национална черта от всичко да сме недоволни и всичко да оплюваме.
Водещ: Казахте недофинансирането, от началото на годината не спират да се повтаря, тези дни пък съвсем, че тази година ще е много тежка за Здравната каса. Този режим на ръчно управление, на който ще мине касата, месец за месец да се следят разходите на болниците първо среща ли вашата подкрепа и удачен ход ли е в ситуация на безпаричие?
Цветан Райчинов: В никакъв случай. Това е ход на безизходица. Просто касата няма какво друго да направи със средствата, с които разполага, тя няма какво друго да направи. В този смисъл ние няма защо да търсим някаква отговорност от ръководството на касата, други са институциите, които трябва да решат този проблем. Ние сме предприели своите действия и честно казано надявам се, че следващите десетина дни решение на проблема ще има и системата ще се успокои. Не с ръста, който трябва, но поне този, който е необходим да работи без такива трусове и без да има такава непредвидимост какво ще стане следващия месец. Това е срок, който е недопустим в която и да е система на здравеопазване тя да работи месец за месец. Просто е абсурд, разбирам, че касата е принудена да го върши, но решение трябва да се намери и то съвсем скоро.
Водещ: Какво да е то обаче, ако не е това ръчното управление?
Цветан Райчинов: Варианти много.
Водещ: Варианти много.
Цветан Райчинов: Като ясно е едно-средства трябва да се осигурят, няма алтернатива. Просто трябва да се осигурят. Въпросът е откъде и как да дойдат. За нас най-доброто е държавата да не си вменява привилегии, а да се изравни с всички нас, които си плащаме системно и редовно пълен размер за здравните вноски. Дори примерно само за децата този размер да стане 8, колкото е за всички останали, това до края на годината са между 160 и 180 милиона, които биха покрили този дефицит. Само една от групите, които държавата осигурява. Възможно е и актуализация на бюджета, което обаче е решение само за една година, а не трайно. И още да не изреждам всичко, надали точно това им се слуша в момента на хората. Изход има, трябва желание и политическа воля.
Водещ: Говорили сме много пъти с вас тъкмо за този ангажимент, т.е. задължение на държавата, която осигурява част от българските пациенти за сега не в пълния им размер. По повод тъкмо този огромен и все по-голям всъщност брой здравнонеосигурени българи, за жалост в този брой действително се отчита ръст в този брой, здравният министър, така, излезе с едно предложение все още не официално, не, а като идея, да бъде отнемано правото на лечение по каса на всички лица, които са имали възможност да си внасят осигуровки, но не са го направили. Това от 2000 година досега, откакто формално съществува касата. Вариант ли е това? Решение ли е това и вярвате ли, че ще има смелост тази власт за подобна стъпка, която със сигурност ще срещне отпор на доста българи?
Цветан Райчинов: Първо да кажа, че здравният министър има абсолютно основание да иска такова нещо. Просто тези хора, които са имали възможност да се осигуряват, но не са го правили, живеят на нашия гръб, на всички останали, които си внасяме вноските редовно. Това са, така, тарикатите в системата, които се възползват, че я има и при необходимост правят някакви осигуровки колкото да решат проблема, който имат в момента.
Водещ: Да влязат пак в системата, да.
Цветан Райчинов: И буквално паразитират на гърба на другите, които са били изрядни, така че основание за това има и е редно да се случи. Не знам обаче доколко е възможно, все пак доколкото познавам законите има някакви срокове на давност, но ако тези срокове трябва да бъдат съобразени наистина максималният срок и точно тези хора трябва да бъдат принудени да участват в обществото, а не да се възползват от него. Виждате какво се случва в страни като Англия, Германия и т.н., където основно се набляга на тези системи, осигурителни и т.н. Това просто трябва да се случи и у нас. Въпросът е какво да се прави с тези, които трайно нямат възможност да получат каквито и да е доходи. Това е другият проблем, който трябва да бъде решен. Ясно е, че тези хора трябва да бъдат осигурявани от държавата, но трябва да се изясни колко са, какви са и дали наистина не могат да плащат здравните си вноски и да има система тогава, когато все пак те започнат да работят да се издължат за това, което са получавали, но не може да има хора извън системата.
Водещ: Вече 15 години почти ще стане тази държава в действителност не дава отговор или поне аз не съм чула какъв процент от тези неосигурени в действителност са хора, които не могат да си позволят и би трябвало да бъдат осигурени от държавата.
Цветан Райчинов: Не очаквайте и да има отговор, простичката причина е точно това, че законът е задължителен и ако тези хора са явни държавата по закон е длъжна да ги осигурява. Не се намери обаче правителство, което да иска да го прави, така че това е съображението, за да не се отделят допълнително средства за здравно осигуряване и тези хора буквално остават извън обществото, извън всякакви системи не само здравна. Но това е основната причина според мен, просто държавата не иска да се грижи за населението.
Водещ: Защото каже ли колко са тези хора би трябвало да ги поеме.
Цветан Райчинов: Би трябвало да плаща.
Водещ: А какво, как, иска ми се все пак към финала на нашия разговор да кажем, че здравето не е само във вашите ръце, в ръцете на лекарите, на здравната система, а на всеки един от нас, зависи от начина ни на живот, хранене, от грижата за самите си нас, изобщо една култура, за която по-малко намираме време да говорим, здравната култура и профилактиката в България, зарити тъкмо с тези болни теми, които говорим често с вас в ефира ни, за които, които обсъждаме.
Цветан Райчинов: Българинът е малко особен вид човек. Той казва днеска да живее, а пък утре ще му мисля. Не правя и аз изключение като го казвам. Наистина като че ли малко ценим своето здраве и единствено, когато имаме някакъв проблем с него тогава разбираме колко важно е и че нищо в живота ни няма как да се случи и да е добро, ако не сме здрави. Затова нека наистина да ценим собственото си здраве, да се предпазваме, когато можем от неща, които биха го увредили и да уважаваме и ценим хората, които се грижат тогава, когато нашето здраве е разстроено, да се грижат то да бъде възстановено и отново да сме добре, работоспособни и да можем да се грижим за своите близки. Все някога ще узреем и за такова нещо.
Водещ: За такова Мислене, което ще ни накара в действителност преди да се е случил проблемът и да сме почукали на вратата на лекаря да сме си обърнали малко повече внимание. Благодаря ви д-р Райчинов. Честит празник още веднъж на всички, които работят в системата на здравеопазването. С този наш разговор приключва и днешното издание на „Междуредие”.




Code Health TV
SatHealth
CME Academy
Medicalnews
Cluster
Credoweb Learning Modul
Осцилококцинум

International partners

IAMRA
WMA- World Medical Association
FEMS European Federation of Salaried Doctors
CPME The Standing Committee of European Doctors
UEMS European Union of Medical Specialists