Д-Р ВЕНЦИСЛАВ ГРОЗЕВ: “ДА СИ ВДИГНЕМ ГЛАВИТЕ”
- Уважаеми д-р Грозев, как бихте обрисувал намеренията и актуалните задачи на Българския лекарски съюз?
- Истината за гилдията е, че УС на БЛС от избора на новото ръководство преди година полага усилия и концентрира вниманието си да бъдем максимално обединени. Виждаме, че има проблеми в това отношение, но полагаме усилия и подаваме ръка на всички. Досега преговорният процес с НЗОК и кореспонденцията с МЗ са ставали на изключително широка основа и с участието на всички. Това беше и една от задачите, които си поставихме. Не казвам, че предишните ръководства на БЛС са работили на тъмно. Но ние вдигнахме всички възможни завеси, за да бъде осветена дейността отвсякъде. Това е основното, за да се разбере веднъж завинаги, че баснята за орела, рака и щуката не е довела никого до добър вариант на поведение и съществуване до момента.
Знам и съзнавам, че има доста странични сили, които да разбунят нашето съсловие, да слагат прът в колелата, но благодарение на здравия разум на колегите ми това не се случва. Ние в Управителния съвет имаме своята специфика като специалности и нива - имаме ОПЛ, специалисти, от болничната помощ и т.н. Нормално е да съществуват различия, различни интереси в цялата ситуация. Но аз мисля, че в миналото и сега БЛС се стреми да обединява тези интереси, и то в максимална степен. Истината е, че това е трудно постижимо, но до момента Управителният съвет не е дал повод за съмнения в тези свои намерения и начинания за обединяване на съсловието.
Другият проблем, който стои пред нас и си го поставихме като програма за действие през мандата, е да доведем докрай остойностяването на медицинския труд - не само на лекарите, а в неговата цялост – лекари, сестри, лаборанти. Това ще доведе до по-голяма яснота за мантрата, че в здравеопазването се наливат много пари. Истината е, че те не изтичат, а се наливат в нещо, което е недофинансирано. Не може да се твърди, че парите изтичат незнайно къде, ако те са достатъчно. Но когато парите са недостатъчно, когато над 3,5 млрд. лв. вървят като доплащане от страна на пациента, тогава не можем да говорим за нормално финансиране на здравната система. Вярно е, че имаме своите недостатъци и някой някъде върши нещо не толкова лицеприятно, но това подлежи на контрол и доказателства, а оттам - и на санкция. БЛС никога не е бил против контрола и против санкционирането на неправомерни действия, защото това нанася вреда на цялото съсловие заради един, двама, 5 или 10 отделни колеги или мениджъри на лечебни заведения. Много добре го осъзнаваме, но определено считаме, че не може повече лекарите да бъдат обявявани за престъпници, мошеници, когато сме в състояние на недоимък. УС на БЛС имаше за цел да обезпечи този недоимък в системата на извънболничната помощ, за да може крачка по крачка, стъпка по стъпка в рамките на две-три години да не говорим вече за регулативни стандарти. В същото време ние не можем да се съгласим и с лимитираната дейност на лечебните заведения за болнична помощ. Контрол върху разходване на средствата – да, но когато лимитираш една дейност, правиш ли сметка за какво става дума? Да, ние сме съгласни, че 2 милиона и отгоре хоспитализации е оптималното, но цифрата се запазва през последните три години. Смятаме, че сме разумни, отправили сме своя апел към законотворците и всички институции, имащи отговорността за системата на здравеопазването - финансовото министерство, комисията по бюджет и финанси, НЗОК, МЗ и т.н. Считаме, че определено има логика и достатъчно добра мотивация от страна на БЛС за защита на каузите на съсловието.
- Влизаме в период на преговори за нов рамков договор. На фона на всички проблеми какво може да се открои като най-голямата битка – за парите, за управлението? Пръстовият отпечатък, здравната карта, промените в ЗЗО как ще се отразят в преговорния процес?
- Всичко, което изброихте, със своите недостатъци ще доведе до затрудняване на преговорите. През изминалата година поради липсата на наредбите, които не бяха излезли до 29 февруари, и наличието на т.нар. пръстов идентификатор не подписахме НРД. Извънредният събор тогава изрично подчерта, че не говорим само за пари. Да, системата е недофинансирана, да, тя трябва да има по-добри финансови параметри. Но не това е най-важното за решението за неподписване на НРД. Подчертавам – това бяха неизлезлите наредби, защото последният събор беше през октомври, а преговорите приключиха през февруари т.г. - мислехме, че тези месеци са достатъчни, за да се подготвят наредбите. Продължаваме да твърдим, че пръстовият идентификатор не е най-добрата форма на отчетност, защото тя не би могла да доведе до кой знае каква финансова дисциплина, а ще се хвърлят средства от порядъка на 10 милиона, може би и повече - не сме толкова богати, че да разхищаваме. Тези 20 милиона, които бяха за чекиране с лична карта, заминаха в кошчето за боклук. Сега може би ще се случи същото и с пръстовия отпечатък, защото след година-две предстои въвеждането на лична карта с чип, тогава какво правим със системата и устройствата?
Сега сме започнали преговори по Наредба 39, имаме разговори в МЗ. Не можем само да критикуваме, до голяма степен тези разговори са конструктивни. Не можем да бъдем само контрапункт, не е нормално, не е разумно в един преговорен процес да си обърнат с гръб към преговарящия. Но искаме достатъчно сериозно да бъдем приети. Един път завинаги да се разбере, че охраняването на финансовите показатели не е добър прогностичен показател за здравеопазването. Ако цялата мощ и цел е концентрирана само в този параграф, тогава нещата не изглеждат добре. Искаме да кажем, че настояването за повече средства в здравеопазването и тяхното преразпределение към извънболничната помощ е разумният вариант на поведение. Това е поведение, което след време може да доведе до облекчаване на скъпоструващата болнична помощ. Не говоря тя да не бъде финансирана нормално, а че част от тази дейност може да бъде изнесена извън болниците с малко по-ниски цени, но с необходимото качество, гарантиращо здравето и живота на пациентите. И разликата да бъде разпределена в болниците, за да може и там вече остойностяването да протече по-гладко.
- Какво стана с прословутия колективен трудов договор – има пари за увеличение, няма пари, подписан, легитимен?
- Няма нормален човек, който, ако му дават, да не ги иска. Опитаха се някои медии и институции да спекулират, че БЛС не желаят увеличението – не е така. Ние ясно и категорично казахме – да, ние сме за увеличението, и то за още по-голямо увеличение. Но бъдете така добри да ни кажете откъде ще осигурите средствата. Когато заплатите по КТД станат минимални осигурителни прагове, тогава мениджърите на лечебните заведения са длъжни да внасят осигуровките на персонала си на базата на тези заплати. А в същото време - не им се осигурява финансов ресурс за увеличението. Ето това е нонсенс. Да се говори, че ние сме против, е жива демагогия.
- Няколко думи, че не всичко е пари. Да поговорим за младите лекари, специализациите, израстването, кариерното развитие. Младите не търсят само високи заплати?
- Така е, имаше проблеми с наредбата за специализация. И въпреки че не всичко е пари, наредбата сама по себе си е добро начинание, тя принуждава лечебните заведения, които осигуряват база за специализация, да осигуряват трудови възнаграждения на младите ни колеги. Има проблем и с кариерното израстване, има проблеми в немалко болници, на много места вече е налице насищане с много добра апаратура. Това обаче трябва да се надгражда. Да кажем, аз съм на 60 години и надали ще усвоявам още много знания и ще се уча на нова техника. Трябва да дадем път на младите. Бих се обърнал и към някои ръководители на звена – катедри в медицинските университети, клиники и отделения – дайте да изпълним този принцип, колеги, който е основополагащ – не за себе си, а за другите. Когато сте на 55-60 години, обърнете се назад, за да видите кого подготвяте след себе си. Това е начинът, който е конструктивен и жизнеутвърждаващ. В един момент трябва да спрем и да се огледаме - кого сме подготвили, за да бъдем значими с опита, който сме предали на младите.
- Доста философски обобщихте, че човек трябва да се обръща назад и да види кого оставя след себе си – ученици, школи. Ще ви върна малко към Лекарската камара, Дома на лекаря, работата на Етичната комисия, централно ръководство и структурите по места.
- Поставяте доста етично въпроса и за предходните ръководства. Всички ръководства преди настоящото са полагали неимоверни усилия и това, което сме в момента, се дължи на тези хора. Чест им прави, че къде с повече или с по-малко успех са прокарали пътя. Обръщайки се назад, спокойно мога да благодаря и на д-р Игнатов, и на д-р Кехайов, и на д-р Райчинов - на всички. Можем да се върнем и още назад във времето. Хубаво е да има приемственост и да не мислим, че от нас започва историята. По-добре е всичко, което е постигнато, да не бъде унищожавано, да не го премахваме с лека ръка, а да го надграждаме. За Дома на лекаря - онзи ден имаме вече подписани документи за сервитутна зона, което беше проблем - вече можем да започнем изграждането, инвеститорът ще си задейства разрешението, при добро желание това може да се случи скоро. Относно Комисията по професионална етика – години наред се опитваме и твърдим, че проблемът е в недостатъчност на устава. Всяка регионална колегия е самостоятелно юридическо лице, по места етичните комисии имат право да вземат решения. Централната етична комисия може да взима решения, понеже е централна, нейните решения се предполага да бъдат императив. Но по устав тя няма това право. Регионалните комисии се обръщат към централната, когато не могат да вземат решение. А централната може да се самосезира, когато регионалните нямат желание. Но решенията - независимо по какъв начин са взети и по какъв повод - на централната комисия нямат задължителен характер за регионалните. В устава трябва да се направят промени, което подлежи на широка дискусия. Ние не искаме да стресираме организацията си, трябва да има достатъчно време, да се огледа от всички страни и да излезем с разумно и ползващо огромната част от колегите решение.
- Как се отразяват на гилдията случаи като д-р Иван Вуцов, като изписването на лекарства заради екзотични дестинации?
- Относно лекарствата - това са доста обтекаеми твърдения и трудно доказуеми. Огромната част от моите колеги, които отиват на научни форуми и конференции, имат полза за практиката си, когато се върнат в страната. Чест прави на фармаиндустрията, че публикуват своя етичен кодекс за прозрачност и е крайно време да се спре със спекулацията по тази тема. Ако някъде нещо подобно има, всеки си носи отговорността. Но като цяло гилдията не е консуматор на такива услуги. Пред закона всеки носи отговорността, лошото е, че когато залитаме в псевдоколегиалност, не правим услуга на колегата, а увреждаме авторитета на цялото съсловие. Това трябва да се разбере – ние не можем да си завираме главата в пясъка, ние имаме и трябва да понесем своята отговорност, което става, след като всички начини на разследване бъдат приключени и има доказателствен материал за нарушения.
- Има промени в статута на БЛС по отношение на международната дейност със сродни организации.
- Скорошна е промяната – БЛС бе приет за официален член на UEMS, европейската организация на медицинските специалисти. Крачка напред е определено, защото ние ще кореспондираме, ще ползваме и ще даваме своите становища за проблемите с продължаващото медицинско обучение, следдипломната квалификация, акредитацията на специалисти и отделни лечебни заведения. Това е много ценно за нас по простата причина, че можем да се докосваме и да ползваме опит и да изказваме своите становища.
- В светлината на отминалия Ден на българския лекар да попитам, кога българският лекар изпитва удоволствие от работата си и получава обществено признание. Вестник „Форум Медикус“ пръв започна да връчва „Медик на годината”, после се появи „Лекар на годината“ на БЛС. Как един хирург оценява друг хирург – например за наградата на проф. Никола Владов?
- Не съм го оценил сам, разбира се, но видях убедеността на колегите си и всички бяха възхитени от това решение на УС на БЛС. Много са добрите и не можем да наградим всички. Българският лекар, моите колеги и аз до известна степен изпитваме всеки ден удовлетворение и гордост, че сме лекари и сме част от БЛС, от българското лекарско съсловие. Когато съм си свършил работата добре и видя благодарността в очите на пациента, тогава съм спокоен.
- Голям обществен ангажимент е председателството на БЛС. Остава ли време за хирургия?
- Значително по-малко, но остава. Не е това, което бих искал, но благодаря на моите колеги в болницата в Плевен, на която дължа всичко, което съм постигнал в живота си. Мога само да кажа, че ми липсват, че горещо ги прегръщам, когато не съм до тях. Имам възможността и удоволствието да продължа тясната си специализирана хирургична дейност.
- Кога на лекарите им идва до гуша и са готови на протест?
- Когато се разминават с желанието си да направят добро и с това добро бива спекулирано, когато носят вина, без да са виновни. Когато се чувстват засегнати не от промени в закон или липса на средства, а когато управляващите в дадени моменти и в различни конфигурации са се обръщали с неприязън и са обиждали съсловието. Това българският лекар не е в състояние да изтърпи! Дано да няма подобни ситуации.
- Какво още трябва да подобрите, да промените?
- На първо време работата на етичната комисия. Има и някои организационни проблеми - същност и наличие на дейността на УС, правилници. Големият проблем за решаване е с етичната комисия, другото са козметични поправки. Не е лесно да променяш устав и не е добре да го правиш на всеки 15 минути. Това води до несигурност за цялото съсловие. Когато и да се налагат тези промени, не трябва да се налагат бързо - едва ли не по начин „вижте, аз съм най-умният”. Трябва да става след широко обсъждане, бавно и с максимално широк консенсус.
- Как гледате на бъдещето?
- Определено съм оптимист. На тези, които искат да правят лекарска камара, ще кажа да не се превръщат в гробокопачи на една организация, която има над 100-годишна история.
- Пожелания към колегията?
- Всички да са живи и здрави, да не отиваме на варианта да се вторачваме във всекидневните проблеми и дребнотемието. Да си изправим главите и да погледнем по-напред и в перспектива. Когато изискваме от другите, да погледнем и към себе си и да продължим да правим това, което правим. Българските лекари работят изключително отговорно, всеотдайно и с невероятна загриженост към пациента. За мен това е истината и поради това съм приел поста, на който съм в момента. Дали той ме удовлетворява или не, е друг въпрос. За себе ще си пожелая да съм жив и здрав и да имам възможност да обичам хората, които ме обичат. Да им отвърна със същото.
Това послание е насочено към 31000 лекари, макар да съм убеден, че не могат всички да ме обичат и аз не мога да обичам всички.
- Защо пациентът има право да си избира лекаря, а обратното не може?
- То е като в любовта - там трябват двама. Ще се обърна и към политиците – вслушвайте се в това, което идва отдолу, прецизирайте го добре. И направете така, че действията ви да удовлетворяват огромната част от тези, които говорят на един глас. Защото мисълта, че взетите от вас решения са най-правилни, невинаги довежда до добро. Обръщайте се и малко назад, за да видите какво се е сътворявало. Стъпвайте на това, което е добро, и го надграждайте. Не замитайте всичко и не смятайте, че от вас започва всичко. Нито започва, нито свършва.
- Философия и мъдрост във всяко действие препоръчвате?
- Ако те са в състояние да го направят, е чудесно. Но аз ще припомня един английски анекдот – най-добрата комбинация е да си жив и бърз. Добра комбинация е да си умен и бавен. По-лошата комбинация е да си бавен и не чак толкова умен. Но ако си бърз и не толкова умен, вече е страшно. Ето защо трябва да внимаваме какво правим.
