Д-Р ВЕНЦИСЛАВ ГРОЗЕВ, ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ЛЕКАРСКИ СЪЮЗ: И ХИРУРЗИТЕ СТАНАХА ДЕФИЦИТ
- Доктор Грозев, отсега е ясно, че Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) ще е с дефицит преди края на годината с около 200 млн.лв. Защо според вас всяка година болниците са тези, които първи излизат на червено? Къде е сбъркана схемата?
- Причините са няколко. От една страна, клиничните пътеки са недофинансирани. От друга, новата методика, която НЗОК въведе и действа от месец март, налага лимити. Извършените дейности над тях касата не плаща. От тази рестрикция към края на месец юни на болниците не са изплатени около 40 млн.лева. Логично е, че трябва да има някаква регулация, но е ясно и това, че лекарите на могат да оставят човек недолекуван само защото по време на започнатото лечение лимитът се е изчерпал. Никъде в Европа не се харчат безконтролно парите за здравеопазване. Въпросът е какъв е този контрол, как се осъществява. И аз, и целият Управителен съвет на Българския лекарски съюз (БЛС) сме категорично против лимитите, макар и да ни е ясно, че регулация на контрол върху харченето на средствата трябва да има. Редно е да се направи анализ, да се види коя болница колко харчи, да се търси справедливо решение на проблема.
- Заради въведените от НЗОК лимити болниците вече имат листи на чакащите пациенти. Кой ще носи отговорността, ако докато чака човек, състоянието му се влоши или се стигне до фаталния край? - Листи на чакащите има и в развитите европейски страни, например във Великобритания. Там може да чакаш и месец-два, дори три за операция.
Дори за някои ракови заболявания, налагащи оперативно или комбинирано лечение - лъчелечение с химиотерапия, се налага понякога пациентът да изчаква по 60 - 90 дни. Българската система на здравеопазване е една от най-лесно достъпните. Посочете ми един пациент с онкологично заболяване у нас, който чака три или четири месеца. Има друг въпрос - този пациент някога, някъде може да се е случило да минава по различни клинични пътеки и така процесът на лечение малко да се е удължил. Независимо от всичко въпросните листи на чакащите не трябва да се превръщат в система, която може да доизкриви и без това не чак толкова добрата система на клиничните пътеки. Разбира се, за всеки пациент личното страдание е най-важно, това е напълно нормално. Дали един човек може да изчака, или състоянието му е спешно, решава лекарят.
Новата методика за финансиране на лечебните заведения създаде доста напрежение в болниците. Аз мисля, че трябва да се обърнем към контрагентите си в процеса на договарянето и да намерим най-добрия начин за отреагиране в дадената ситуация. Има резерви и определено системата за финансиране в никакъв случай не е идеална, едва ли има такава идеална система в света. Но при нас има проблеми, които трябва да бъдат разрешени. Колкото до това кой следва да носи отговорността, ако състоянието на човек се влоши, докато чака - трябва да я понесе този, който е въвел това изискване. Медиците в случая нямат вина. Те са поставени пред определени обстоятелства. Лимити за направления има от години и при общопрактикуващите лекари. Въпреки тях немалко колеги успяват да се справят, вършат работата си много добре и пациентите са доволни от тях. Един млад човек например няма нужда от направления. Един възрастен обаче, при наличието и на остри, и на хронични заболявания, може да стигне до усложнения, ако не го види навреме специалист и не му предпише терапия. Диспансеризираните болни, които определено вече страдат от заболяване, което се проследява като хронология във времето, в годината, също се нуждаят от повече направления. За тези хора би следвало да има повече бройки.
- Как ще коментирате идеята за намаляване на цените на клиничните пътеки? Ако се стигне до реализирането й, с колко процента те могат да бъдат орязани оптимално, за да не се пречи на лечебния процес? - Българският лекарски съюз е категорично против намаляването на цените на клиничните пътеки. Ние предупредихме още миналата година, че при така разписаната от НЗОК методика за остойностяване ще влезем в дефицит с около 150 млн. лева. Касата има около 93 млн. лева, от тях 67 млн.лв. ще трябва да отидат за разплащане с болниците. Сумата е крайно недостатъчна. Правилата на играта не се променят по средата на самата игра. Съвсем друг е въпросът, ако обмислим вариант за преостойностяване на клиничните пътеки, но от 2016 г., като дотогава за целта се вземат мненията на дружествата и лекарите по специалности и се проведат преговори с НЗОК.
- Доколко според вас е приемливо част от клиничните пътеки да бъдат изнесени от болничната в доболничната помощ, за да се спестят средства, и няма ли това да постави пациента в риск? - Ако всичко се направи внимателно и обмислено, риск за пациента няма да има. В самата идея има голям резон, тъй като ще се спестят средства, а и в някои случаи домашната среда, от психологическа гледна точка, е по-успешна за възстановяване. Въпросът е кои клинични пътеки да бъдат изнесени. Например някои очни болести мога да преминат в извънболничната помощ. Преди да се предприеме каквото и да било в случая, трябва да бъде решено къде по-точно в доболничната помощ да бъдат изнесени тези клинични пътеки. Те могат да се изпълняват не в самостоятелни диагностично-консултативни центрове, а в звена за един вид доболнична помощ към лечебните заведения. Това е много важно, тъй като може да се наложи консултация с повече болнични специалисти. В някои случаи може да се наложи и пряка болнична помощ. Затова трябва първо да се реши кои лечебни заведения могат да осигурят добре организирана доболнична помощ, а след това да се пристъпва към изнасянето на клиничните пътеки.
- Как ще коментирате промяната в Закона за здравното осигуряване, според която най-общо заболяванията са разделени на категории, според които се включват в основен или в допълнителен здравен пакет, или пък в пакет за спешни случаи? Това ще облекчи ли действително системата и как ще се отрази на самите пациенти? - В това има много резон. Според мен е хубаво и правилно да има разделяне на пакетите, което е гаранция за спешността и за всичко останало. Най-важното, за да няма ощетени, е системата да бъде облекчена, да се огледат и прецизират детайлите. Принципно аз съм "за".
- Управителят на НЗОК поиска по-големи правомощия на контролните органи на касата с цел да се спре източването на средства чрез надписване на дейности и пациенти фантоми. От там настояват и за по-солени санкции за лечебните заведения, които отчитат неизвършена медицинска дейност. Как ще коментирате тези искания? - Аз смятам, че проверки, контрол и спазване на правилата трябва да има. Категорично всякакъв спор по този въпрос е излишен. Зад санкциите обаче стоят човешки съдби - както на хората, работещи в системата на здравеопазването, така и на тези, които търсят услуги от системата, тоест пациентите. Затова по въпроса трябва да се подходи обмислено и внимателно.
- Лекарите не достигат, вече няма незасегната специалност. Колко медици са напуснали страната от началото на годината към момента? - От януари до сега Българският лекарски съюз е издал документи, изисквани от колегиите в други страни, на 275 лекари. Цифрата е внушителна и говори сама по себе си. Един новозавършил колега ще се чувства като дърво без корен, но дори да е на сравнително ниска за тамошния стандарт заплата, ще е много по-добре, отколкото тук. Младите хора искат реализация, те не се надяват да я получат в България. Аз познавам много добри студенти, които още от трети-четвърти курс вече знаят болниците в чужбина, за които ще работят. Ако държавата иска в медицинските университети да не обучаваме лекари емигранти, а за нашата страна, трябва да потърси възможност да им се даде достойна заплата. Унизително е, да не говорим за какво точно стигат, 450 лв. месечно възнаграждение. Таванът на много места е 700 лева. Сега няма специалност, в която да не се чувства недостиг на лекари. Остър е дефицитът сред педиатрите, неонатолозите, патоанатомите... Която и специалност да назова, няма да сгреша. Вече този проблем се очертава и при анестезиолозите и хирурзите, особено детските.
- Някои Ваши колеги смятат, че ако се въведе задължението младият лекар, който е специализирал на държавна издръжка, да работи задължително след това поне пет години в България, проблемът с дефицита ще се реши. Поддържате ли тази идея? - Тази идея е трудно осъществима. Юристи твърдят, че в едно такова ограничение има дискриминационен принцип. Европейското законодателство дава пълна свобода на движение на капитали, хора, услуги и т.н. Затова не можем да спрем младите хора.
- От тази година държавата поема таксите за тези, които искат да се обучават по някои дефицитни специалности. Проявяват ли вече интерес младите лекари към тази възможност? - Интересуват се, но болниците, в които те трябва да се обучават, нямат средства да сключват трудови договори с тях. Изискванията са специализантите да са с месечно трудово възнаграждение не по-малко от три минимални работни заплати. Това прави малко над 1000 лева, като се поемат и осигуровките. Освен това обучителите, техните наставници, които са специалисти в същите тези болници, се оказва, че получават по-ниски заплати от тези на прикрепените към тях млади колеги. Заради тези проблеми има затруднения и в осъществяването на специализациите в болниците.
- Как може да се реши този въпрос? - Като се осигури адекватно заплащане на лекарския труд и се осигурят средства на лечебните заведения, тъй като те се финансират по клинични пътеки, които и без това са недофинансирани. Като към това се прибавят и лимитите за дейност, над които НЗОК не плаща, е ясно, че няма откъде да бъдат взети пари за заплати на лекарите специализанти.
- Ако от Вас зависеше, какво бихте направили най-напред, за да се подобри състоянието в сектора? - Бих работил за възвръщане на достойнството на българския лекар. Сега той е охулван, оклеветяван, дори бият колегите от Спешната помощ. Бих работил за осигуряване на нормално заплащане на младите лекари, за да не им се налага да заминават в чужбина.
