ЕКСПЕРТИ И ПОЛИТИЦИ: ПРЕЗ 2022 Г. ЗДРАВНАТА СИСТЕМА ЩЕ ИМА НУЖДА ОТ НОВ БЮДЖЕТ И СИЛНО УПРАВЛЕНИЕ

ЕКСПЕРТИ И ПОЛИТИЦИ: ПРЕЗ 2022 Г. ЗДРАВНАТА СИСТЕМА ЩЕ ИМА НУЖДА ОТ НОВ БЮДЖЕТ И СИЛНО УПРАВЛЕНИЕ

Третата национална конференция “Заедно за повече здраве“ събра представители на основните политически партии и на здравните власти. Дискусията се организира от инициативата „Заедно за повече здраве“, в която участват Българския лекарски съюз (БЛС), Българския фармацевтичен съюз (БФС) и Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM). 

Модераторът на дискусията Деян Денев, изпълнителен директор на ARPharM, обясни, че целта на форума е да се обсъдят възможностите за укрепване на здравната система през 2022 г. чрез увеличаване на публичните инвестиции в здравеопазване и тяхната ефективност, за да може в условията на продължаваща пандемия да се осигури навременно и адекватно лечение както на пациентите с COVID-19, така и на хроничноболните в България.

Той заяви, че публичните инвестиции в здравеопазване у нас изостават от средните за Европа и за да се намали разликата спрямо средните показатели за Европейския съюз (ЕС), трябва да се увеличат до 10% от БВП. Така ще се намали доплащането от пациентите до по-малко от 20%. Създаването на специален фонд за иновации пък може да гарантира ранен достъп до иновативни терапии за пациентите. 

Според Деян Денев има четири стратегически здравни приоритета: инвестиране в превенция и скрининг; стабилизиране динамиката на работната сила; подобряване на извънболничната помощ и внедряване на дигиталното здравеопазване. 

„Пандемията разстрои функционирането на здравната система, отне и продължава да отнема много човешки животи. Жизненоважно е през следващата година да се даде приоритет на здравеопазването и да се направят смели стъпки за увеличаване на публичните инвестиции и за реализиране на нужните промени в системата, за да се запази нейната устойчивост и да се засили способността за справяне с бъдещи кризи. 2022 г. носи нови предизвикателства и здравната система ще има нужда от нов бюджет и силно управление, за да се справи с тях“, заключи Деян Денев. 

Димитър Ганев от социологическа агенция „Тренд“, представи данни от националнопредставително социологическо проучване „Влиянието на пандемията от COVID-19 върху здравеопазването и здравните услуги“, проведено през юли 2021 г. Според него близо 40% от пациентите, страдащи от хронични заболявания, са имали проблеми с достъпа до диагностика и лечение в резултат на пандемията – забавяне или прекъсване на лечението и забавяне на диагностиката (проучването не отчита недиагностицираните заболявания, тъй като респондентите няма как да знаят за тях). Също така 22% от респондентите са отменили медицински преглед, 16% - посещение в болница, 12% са прекратили или забавили терапия, а 20% са имали проблеми с достъпа до ОПЛ. Данните показват, че 32% от анкетираните определят достъпа си до здравни услуги по време на пандемията като проблемен. На въпрос „Според Вас лично трябва или не трябва бюджетът за здравеопазване за следващата година (2022 г.) да бъде увеличен?“, 2/3 от респондентите отговрят положително.

Аркади Шарков от Експертен клуб за икономика и политика (ЕКИП) представи анализ “Ефекти от отложеното търсене на здравни услуги вследствие на COVID-19 пандемията”. По данни на СЗО, 60% от държавите в Европа докладват за преустановяване или нарушаване на заложените скринингови програми за незаразни заболявания. 53% от държавите в проучването съобщават за пълни или частични прекъсвания в дейностите, свързани с регулиране на хипертонията, а също и тези за регулиране на диабета и диабетните усложнения (49%). За частични или пълни прекъсвания на дейностите, свързани с лечението на спешни сърдечносъдови заболявания, съобщават 17% от държавите с високи доходи, а 26% - за дейностите, свързани с лечението на онкологични заболявания. Най-много са засегнати рехабилитационните процедури - 79% от държавите в Европа докладват за частичното или напълното им преустановяване.

Аркади Шарков представи данни и за влиянието на COVID-19 пандемията у нас. Ескпертите отчитат 20% спад на хоспитализациите през 2020 и 2021 г., предполагащ натрупване на недиагностицирани и съответно нелекувани случаи на незаразни хронични заболявания. Приблизително 2300 са недиагностицираните случаи на заболели от злокачествени образувания, като подобни тенденции се очакват и при сърдечно-съдовите, респираторните и ендокринните заболявания. Може да се очаква ръст или наваксване на броя заболели през 2022 г., като част от тях е вероятно да преминат в сферата на спешната помощ. Не трябва да забравяме и Post-Covid ефектите върху хроничните заболявания, които също ще окажат влияние върху натовареността на здравната система, каза Шарков. 

Д-р Иван Маджаров, председател на УС на БЛС, отбеляза, че за следващата година е от съществено значение да има нов, стабилен бюджет на НЗОК, който да гарантира финансовата сигурност на лечебните заведения, за да могат те да посрещнат увеличените разходи, свързани с нарастващата инфлация. „Приоритет на държавата трябва да бъде инвестирането и стимулирането на младите колеги. Не на последно място са необходими спешни мерки и политики за финансиране на икономически изостаналите региони в страната“, каза още д-р Маджаров. 

Проф. Асена Сербезова, председател на УС на БФС, заяви, че трябва да работят заедно за устойчива здравна система, която пълноценно и цялостно се управлява и която е пациент-центрирана, при баланс на интересите на всички засегнати страни. Необходимо е да имаме цялостен холистичен подход в управлението на здравеопазването, каза тя.

Министърът на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров коментира, чездравната система е в изключително лошо състояние и от преди появата на COVID-19 и призова бъдещите народни представители да се съсредоточат върху решаването на проблемите в нея. По думите му моделът на здравно осигуряване трябва да бъде незабавно коригиран, така че здравни услуги да получават хората, които си плащат осигуровките. Други проблеми, които Кацаров очерта, са доплащането от страна на пациентите и свръхрегулацията в системата.

Проф. Петко Салчев, управител на НЗОК, призова политиците преди да вземат решение за законодателни промени, да разгледат съществуващите закони, тъй като те често не си кореспондират. Друг проблем, който той очерта, е липсата на разработена система на контрол от страна на НЗОК. 

Кандидатът за народен представител от БСП проф. Георги Михайлов заяви, че е необходимо в краткосрочен аспект да се направи промяна: в условията за специализациите; в заплащането на медицинските специалисти; да се осигури баланс между болнична и доболнична помощ; да се осигури подкрепа за лечебните заведения в труднодостъпните райони. 

„Нека не си въобразявме, че COVID е проблемът на 21 век. Крайно време е да се освободим от този товар“, каза проф. Михайлов и добави, че е нужно да се проведе национална кампания за насърчаване на имунизацията срещу вируса. 

Д-р Александър Симидчиев от „Демократична България“ смята, че приоритетите на здравеопазването трябва да са: максимално ускорена дигитализация, фокусиране върху профилактиката и превенцията, развитието на кадрите. „Трябва да се надмогнат политическите пристрастия и да се работи за преодоляването на проблемите на експертно ниво“, каза Симидчиев.

Доц. Силви Кирилов от „Има такъв народ“ обясни, че здравеопазването е специфична система и всяко действие върху нея трябва да е прецизно и обосновано, а в същото време нашата здравна система е изключително дебалансирана. 

Даниел Лорер от „Продължаваме промяната“ заяви, че здрвеопазването се нужде от спешни мерки и не само около кризата с COVID-19. По думите му е видно, че няма достатъчно инвестиции в здравеопзването, но преди да се осигурят те е нужно да се затегне контролът на изразходването им. Друг проблем, който той посочи е, пренатовреността на болниците с дейности, които могат да се прехвърлят в доболничната помощ и общопрактикуващите лекари. 

Пенка Георгиева от „Изправи се БГ! Ние идваме“ коментира, че здравеопзването няма цвят, а потърпевшите са пациентите. Ето защо, според нея е нужно всички политически сили да се обединят около конкретни решения като: осигурявне в пълен и реален размер на държавните служители, за които в момента се плащат само 4%; намаляване на доплащанията от пациента; намаляване на доплащанията за лекарства и премахване на ДДС върху лекарствата, заплащни от НЗОК; увеличаване на медицинските дейности, които се извършват без хоспитализиране; премахване на лимитите в болничните заведения.




SatHealth
CME Academy
Medicalnews
E-Continuous Medical Education for Physicians
Cluster

International partners

IAMRA
WMA- World Medical Association
FEMS European Federation of Salaried Doctors
CPME The Standing Committee of European Doctors
UEMS European Union of Medical Specialists