Европейската комисия: Здравната система в България е нереформирана и скъпа
Европейската комисия: Здравната система в България е нереформирана и скъпа class="txt">Страната е на дъното в ЕС по редица показатели, но е пълно с болници
От Лили Войнова в.Дневник
Здравната система на България продължава да страда от недофинансиране, не достигат пари за ново строителство и медицинска апаратура. В същото време секторът остава нереформиран с прекалено голям болничен капацитет. Това е записано в съвместния доклад на Европейската комисия (ЕК) и на съвета, който оценява социалната политика на българското правителство. Това е първият анализ, направен от европейските институции след приемането на страната в ЕС.
Според документа у нас се отделят 7.7% от БВП за здравния сектор, но само 4.2% от тях са публични средства (данните са за 2007 г.) Допълнителните плащания за медицински услуги - официални и "под масата", са от 20 до 40%. Разходите за здраве на човек от населението през 2006 г. са били едва 132 евро, което е едно от най-ниските нива в ЕС, пише в документа. В него е отбелязано, че от 2008 г. вноската за здравно осигуряване е увеличена от 6 на 8%. Допълнителните средства обаче се задържат като резерв извън финансирането на здравната система, за която се събират.
Докладът отчита още, че качеството на здравните услуги е различно в отделните райони на страната и се нуждае от значителни подобрения в неградските зони. Така например около 17.8% от практиките на семейните лекари в по-слабо развитите райони остават незаети и така хората не могат да получат нужната им здравна грижа. Другата причина за ограничения достъп до лечение са регулативните стандарти, които се определят от Националната здравна каса (НЗОК), установяват евроекспертите. Според тях препращането на пациентите към специалист се възпрепятства от недостатъчния брой талони, които получават семейните лекари от касата.
През 2007 г. броят на болничните легла, вместо да се намали, е увеличен с 1608, като по-голямата част от новите са в частни болници, пише в доклада. Така общата осигуреност с легла на 10 хил. души е била 59.5, но осигуреността с легла за долекуване и продължително лечение е била едва 8.16 на 10 хил. души, което е крайно недостатъчно. Продължават и постоянните проблеми с достъпа до спешната медицинска помощ, подчертават експертите. Те отчитат също, че в България не достигат лекари в анестезиологията, спешната медицина, детските болести, нефрологията, гинекологията, рентгенологията и психиатрията. Само 1.7% от общопрактикуващите лекари са със специалност "Обща медицина". Като най-опасна тенденция обаче от Европейската комисия определят намаляването на броя на медицинските сестри, като съотношението лекари/сестри е паднало до 1/1.2 през 2007 г., което е рекордно ниска стойност за ЕС, пише в доклада. Много висок е и броят на хората без здравни осигуровки - близо 1 млн., което също е прецедент в съюза.
Здравните показатели на населението също не са добри, смятат от ЕК. Водещите причини за смъртността са сърдечно-съдовите заболявания (65.8%), ракът (15.9%) и болестите на дихателната система (4%). Продължителността на живота през 2006 г. е била 72.7 години (76.3 за жените и 69.2 за мъжете), като спрямо поставената цел от ЕС тя изостава. Детската смъртност е била 9.2 на хиляда души през 2006 г. (11.6 през 2004 г.), но остава втората най-висока в Европа. В социалната област Еврокомисията критикува недостатъчното увеличение на пенсиите. Според експертите политиката за намаляване на процента на вноските за социално осигуряване и въведения плосък данък вероятно няма да окажат въздействие върху домакинствата с ниски доходи и няма да намалят бедността. Докладът включва също анализ и критични бележки за развитието на социалните услуги за деца с увреждания. Отчита се още, че броят на младежите, отпадащи от училище в България, е по-висок, отколкото в ЕС.
Препоръки
Да се увеличат публичните средства за здравеопазване
Да се повишат здравните вноски и събираемостта им
Да се изготви методика за остойностяване на медицинските услуги
Да се подобри взаимодействието между НЗОК и лекарите
Да се въведе задължително допълнително здравно осигуряване и данъчни облекчения за него
Да се премахне неравенството в достъпа до осигуровки заради разликите в доходите
Секторът в числа
7.7% от БВП са разходите за системата
4.2% от БВП са публичните средства
1 млн. са неосигурените българи
77% от здравите заведения са държавни или общински
328 са болниците в страната
