ФЕЛДШЕР ГАЗИ 5 КМ ПРЕСПИ ДО БОЛНА ЖЕНА
__
10.06.2011 г.
НЕНКО СТАНЕВ__
„Не съм направил нищо героично, просто изпълних задълженията си." Така накратко фелдшерът от спешната медицинска помощ в Ардино Филип Хаджиев коментира спасяването на 55-годишната Зекие Бекир от планинското село Гърбище.
Медикът преодоля пеш 5 километра по черен горски път, затрупан с половин метър сняг, за да стигне до дома на болната.
В ранния следобед на 17 декември на телефон 112 се получава сигнал от жена, че носът й кърви от 1 час.
От спешния център в Ардино потегля 30-годишна уазка, с шофьор и фелдшер. Линейката стига до върха Далъджа, но когато поема към Гърбище, се оказва, че по пътя е натрупал половин метър сняг и автомобилът не може да продължи. Хаджиев взема чантата и продължава пеш през преспите. След около час газене през снега пристига до дома на болната.
" Още като получихме сигнала, бях почти сигурен, че проблемът е високо кръвно налягане", казва Хаджиев. Той преглежда болната и установява, че налягането е 200 на сто. Прави й инжекция и тампонира носа.
След около 20 минути жената се почувства по-добре, а кръвното й спадна до 140 на 80 и аз тръгнах да се прибирам, разказва фелдшерът. Той поема обратния път през преспите. Когато е преодолял половината разстояние, го пресреща трактор, изпратен да разчиства. Водачът връща обратно Хаджиев до линейката.
" Бях мокър до колене, но ние сме свикнали, имах резервни обувки в колата и се преобух", спомня си фелдшерът.
Той признава, че се е изненадал от грамотата, която е получил от министъра за проявения професионализъм. "Винаги съм смятал, че всеки трябва да си върши работата и тогава нещата в държавата ще се оправят", коментира Хаджиев. Той работи в спешния център на Ардино от 2 години, а преди това е натрупал още 8 като фелдшер по селата в Ардинско.
"Общината е планинска, а населените места са доста разпокъсани. Нещо нормално е да се ходи пеш, за да стигнеш до пациент", твърди Хаджиев. Той не се наема да изброи ситуациите, в които е преодолявал дълги разстояния по пресечен терен при тежки условия. "Запомнил съм един случай, в който наистина беше изключително тежко. Над 100-килограмов мъж беше получил инсулт, а махалата му беше в едно дере. Бая зор беше, докато го пренесем до линейката, но в такива случаи помагат и близки, и съседи", спомня си Хаджиев. Той допълва, че въпреки несгодите работата не му тежи.
"Сам съм си избрал това призвание и досега не съм мислил да се отказвам", казва фелдшерът. Но признава, че неизясненият статут и ниското възнаграждение правят професията непривлекателна. Медикът не крие, че му се налага да работи допълнително, за да подпомага финансово семейството си.
"Дъщеря ми е студентка в първи курс, а синът ми -ученик, с 500 лева заплата нещата не стават", казва Хаджиев. Той използва отпуските си, за да работи като строител в София, където прави облицовки, фаянс и теракота.
Хаджиев смята, че фелдшерите спокойно могат да поемат неатрактивните лекарски практики в планинските райони, които в момента са незаети. "Проблемът е наистина сериозен, защото в планинските села са останали само старци и болни, младите са на гурбет. Едно наше село има по 3-4 до 7 махали, разпръснати по баирите. Добър лекар никога не би започнал работа при подобни условия", смята Хаджиев.
