ИЗКУСТВО, ДЖАЗ И ОЩЕ НЕЩО
Човек е голям толкова, колкото са големи мечтите му. А колко са големи за хората с голям брой хобита?
Този въпрос нищим с д-р Николай Христов в следващите редове. Той не е типичният лекар – завършил е медицина, но е тръгнал по малко по-различен и все пак сходен път. Въпреки че неговата мечта е педиатрията, животът му го отвежда в сферата на фармацевтичната индустрия. Разностранните му интереси от друга страна пък откриват пред него цяла вселена.
МУЗИКАТА – ТАКАВА, КАКВАТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ
Музиката заема огромно място в живота на д-р Христов. Още в началото на медицинското си образование купува първата си бас китара, за което се налага да продаде своя скейтборд.
„Тогава започнах първо сам да се уча да свиря. Впоследствие едни мои… по-късно превърнали се в приятели, ме взеха в тяхната група и още през 93-та година ни беше първият концерт“, спомня си лекарят.
Наред с уроците по медицина, д-р Христов започва такива по бас и джаз китара. В хода на ученето си сменя няколко различни групи, като в момента дори продължава да е част от две такива – „Pizzza“ и „Funkaround“. И двете банди правят изцяло авторска музика.
„Свирим само авторска музика, нито правим трибюти, нито свирим кавъри. Освен ако не са на наши песни. Според нас, а и според всички хора, които създават музика, това е начинът тя да се развива. Няма как да се развива музиката, ако хората свиреха само кавъри на чужди групи“, завява лекарят.
Интересен факт е, че д-р Христов свири в първообраза на популярната българския група P.I.F. – Resemblance. Когато групата решава да се измести в София, д-р Христов е поставен пред избора музиката или медицината, която трябвало да продължи да учи в родната си Варна. Избира второто, но първото винаги остава важна част от живота му.
„Чрез нея (музиката) казваме и разказваме истории от живота си, споделяме възгледите си, мечтите си, позициите си като хора. Това е нещо, което не може да спрем да правим, защото по този начин изразяваме себе си като личности“, признава той.
42 КМ. ПО-НАПРЕД
Музиката не е единственото нещо, чрез което д-р Христов изразява себе си. На по-късен етап в живота му се заражда друга страст – тичането на дълги разстояния. Първоначално интересът му към бягането се заражда от нуждата му да спре тютюнопушенето.
Продължава ТУК.
Source: Quo vadis 
