КАЛЕНДАРНА РЕФОРМА

КАЛЕНДАРНА РЕФОРМА

Множество са материалите в пресата от последните два дни, които отразяват поредното забавяне на плащанията към договорните партньори от страна на НЗОК, реакцията на БЛС и проблеми на бюджета. Въпреки оптимистичното обявяване на края на кризата, започналата практика от декември за изместване времето на заплащане извън договорените срокове не само продължава, но се задълбочава. Ако всеки месец датата на преводите се увеличава с по 15 дни спрямо предходната, то тогава спокойно Министерството на финансите може да отпише няколко месеца от годината. Това предполага корекция в Григорианския календар, който ще трябва да бъде преименуван на името на топ икономиста, открил начин за безресурсно функциониране на здравеопазването.
Материали от пресата:Лекарският съюз дава здравната каса на съд
До седмица здравната каса се разплаща за януари

Заради забавяне плащания¬та на лекарите вече четвър¬ти месец, лекарският съюз подготвя иск до Върхов¬ния административен съд (ВАС). Внасят се също и 2 жалби - до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и до Комисията за защита от дискриминация, съобщиха от съсловната организация. Лекарският съюз призовава докторите да заведат съдебен иск за из¬плащане на всички лихви и пропуснати ползи, произти¬чащи от просрочените пла¬щания. Всички заплащания на медицински дейности се извършват до 30-о число на следващия месец, а не в произволно избрани пери¬оди, уточниха от лекарския съюз. Малко по-рано касата оповести сроковете, в които ще се издължи. Между 15 и 19 март лекарите от извънболничната и болничната помощ ще полу¬чат парите си от здравната каса за януари. Става дума за над 108 млн. лв. От тях изпълнителите на първична извънболнична медицинска помощ ще получат 12 млн. лв., зъболекарите - 9 млн. лв., за медико-диагностична дейност ще бъдат изплатени 5 млн. лв, а за специализи¬рана извънболнична помощ - 12 млн. лв. Над 70 млн. лв. ще получат болниците, съобщиха от НЗОК.
Договори
Средствата, които ще бъдат преведени на болниците, са определени на база на подписани договори за ра¬бота по клинични пътеки, напомнят от касата. Реал¬но извършената дейност ще бъде заплатена напълно на договорните партньори след стриктна проверка на отчетените случаи. До края на тази седмица касата ще се издължи на аптеките,
като изплати дължимите 17 млн. лв. На 1 март са били изплатени първите 23 млн. лв. на болниците.
Искания
ДДС върху лекарствата трябва да падне поне с 10%, а за лекарствата, които се отпускат по НЗОК, трябва да има 100% заплащане, а не частично, заяви Влади¬мир Томов, председател на Конфедерацията Защита за здраве, в която членуват пациентски организации. Спо¬ред конфедерацията трябва да се премахне и таванът от 2 хил. лв. на осигурителния доход, върху който се дъл¬жат здравни вноски. Така очакваните постъпления ще надхвърлят дефицита на НЗОК. Пациентската ор¬ганизация отново поиска големият резерв на НЗОК в БНБ от 400 хил. лв. да бъде отблокиран, за да се стаби¬лизира здравеопазването.
Светлана Желева

Парите на болници и лекари ще се бавят още 2 седмици
Лекарският съюз даде здравната каса на ВАС и КЗК

Янина Здравкова
Чак между 15 и 19 март здравната каса ще започне да плаща на болници и лекари дейността им за януари, съобщиха оттам. Според рамковия договор между касата и съсловните организации това трябваше да стане до края на февруари. Забавянето на плащанията води до бавене на заплатите на медиците и до трупане на дългове.
За да платим, трябва да се съберат приходи, обясни пред "Сега" директорът на НЗОК Жени Начева. Според нея касата винаги е работила така. Факт е обаче, че допреди няколко месеца НЗОК никога не беше забавяла плащанията към медиците.
Освен това болниците засега ще получат само около 70 млн. лв. за януари, въпреки че са отчели дейност за 80 млн. лв. Останалите пари ще бъдат платени след проверки дали отчетеното е реално извършено, т.е. след около месец, обясни Начева. За работата си за декември общинските и частните болници получиха само 50% от дължимото, а останалите пари им бяха изплатени едва тези дни.
Заради вече системните закъснения на плащанията от лекарския съюз обявиха, че ще заведат искове срещу НЗОК във Върховния административен съд, в Комисията за защита на конкуренцията и до Комисията за защита от дискриминация. Условието на болниците да се плаща цялата дейност едва след проверка липсва в рамковия договор, което е нарушение на Закона за здравното осигуряване, обясниха от съсловната организация. Затова оттам искат ВАС да отмени това условие, т.е. болниците да си получават парите навреме и без това да е пряко обвързано с одити. Жалбата в КЗК е за монополно положение, с което се нарушават интересите на лекарите.
Общо 200 млн. лв. са приходите на касата от вноски през февруари, каза още Жени Начева. Това е със 100 млн. лв. повече от предходния месец, когато беше отчетена рекордно ниска събираемост. 120 млн. лв. са постъпленията от вноските на работещи и самоосигуряващи се, а Министерството на финансите е превело 80 млн. лв. за деца и пенсионери.
Намаляването от 1 март на нивата, плащани от касата за лекарствата за остеопороза, глаукома и Паркинсон е античовешко, обявиха от конфедерация "Защита на здравето". Промяната ще засегне предимно хора над 50-годишна възраст с ниски доходи и ще доведе до отказ от лечение, смятат оттам и настояват решението да бъде отменено бързо.

ИЗДЪЛЖАВАНЕ
Социалното министерство е изплатило всички задължения към фирмите доставчици и търговци на медицински изделия и помощни средства за 2009 г. "Ставаше въпрос за около 2.5 млн. лв.", обясни шефът на Агенцията за социално подпомагане Ивайло Иванов. На 1 март са изплатени и всички дължими социални плащания за февруари. Социалният министър Тотю Младенов обясни забавянето с това, че февруари е по-къс месец от останалите. На въпрос, след като март е 31 дни, ще има ли забавяне, той успокои, че към този момент всичко е платено и не приема един ден за забавяне.

Откъде милиони за разплащане с бизнеса
Дефицит – добри, но от 26-те милиарда лева, които ще съберат тази година, не може ли да се спести

Петър Ганев, Институт за пазарна икономикаМВФ дойде, видя и ни каза да затегнем бюджетната дисциплина. Ние от своя страна решихме да харчим повече и да влезем в по-голям от планирания дефицит.
Как се случи всичко това?
Дискусиите дали бюджет 2010 да бъде с дефицит текат още от края на миналата година. Мнения се чуваха всякакви, но в крайна сметка разумът като че ли надделя и бе решено да се търси балансиран бюджет. Въпреки това вратичката за дефицит си оставаше отворена, и то основно поради стари задължения на държавата към бизнеса. Така се стигна до малко странната ситуация - официално 0,7% от БВП дефицит за 2010 г. (по документи), но с уговорката, че всъщност бюджетът ще е балансиран (по думите на финансовия министър).
Странно, но донякъде приемливо - залагаме негативния сценарий, но се борим за балансиран бюджет.
В началото на 2010 г. дискусиите продължиха с пълна сила. Неразплатени договори и невъзстановено ДДС се превърнаха в основна заплаха за бюджета.
Бяха представяни като някакъв свръхтовар, който идва някъде от миналото, не е бил заложен нито в предходния, нито в сегашния бюджет, и обърква цялата бюджетна политика.
Идеята за допускане на дефицит започна да се чува все по-често, което ни провокира да изразим публично позицията си - в края на януари група икономисти изпратихме призив в защита на балансирания бюджет, който беше публикуван в 24 часа.
В отговор на това финансовият министър отново заяви, че дефицит няма да бъде допускан и бюджетът ще бъда балансиран.
Дотук добре, но какво точно се случи покрай посещението на МВФ, така че всичко се обърна?
Позицията на МВФ относно бюджетната политика на България гласи, че приходната част е оптимистична и постигането на заложения дефицит от 0,7% от БВП ще бъде трудна задача. Нещо повече, според МВФ дефицитът ще скочи до 1,8% от БВП. Препоръката на МВФ е ясна - внимавайте с харчовете, за да няма по-голям дефицит!
Тези послания обаче бяха разчетени по друг начин от правителството. Прогнозата за дефицит от 1,8% от БВП се превърна в препоръка, а препоръката за харчовете бе разгледана от друг ъгъл - можем да похарчим още, за да достигнем допустимата граница на дефицита. Това би означавало да се похарчат допълнително към 1,2 млрд. лв., с които да се покрият задълженията към бизнеса. Официалната позиция на МВФ определено не казва това.
Така или иначе, да оставим МВФ настрана. Трябва или не трябва да се допуска бюджетен дефицит? Има ли допустима граница на дефицита?
Факт е, че държавата трябва да разплати дълговете си към бизнеса. Едва ли може да говорим за някаква пазарна икономика или правова държава, ако правителството не изпълнява договорите си или пък нарочно бави връщането на ДДС. Още повече в момент, когато се правят кампании с цел хората да си плащат честно данъците.
Ако се очаква ние да си плащаме честно и навреме, то и държавата трябва да го прави.
Разплащането на задълженията обаче не води само по себе си до дефицит. През 2010 г. правителството ще събере над 26 млрд. лв. от всички нас, което си е сериозна сума пари - повече от всяка друга година.
Така че пари има, а съвсем друг въпрос е как ще бъдат похарчени. Дори и да приемем, че тези задължения към бизнеса са свръхразход и не са калкулирани в бюджета, това означава ли че няма откъде да бъдат спестени пари и повечето разходи са неизбежни? Нима държавата не прави неефективни или направо безсмислени разходи? Нима всички програми на различните министерства постигат целите си и ние не можем без тях? Съмнявам се… Да, ако държавата просто увеличи разходите си, то все някой ще спечели. В крайна сметка тези пари ще достигнат до някакви хора, чието положение ще се подобри.
Всички останали обаче ще загубят. Влизането в дефицит, пък било то и в някакви граници, означава повече несигурност и риск за икономиката, което преведено на български език значи високи лихви за гражданите и бизнеса, по-малко чужди инвестиции и не на последно място - отлагане на членството в еврозоната.
За да не се случи всичко това, трябва да се внимава с разходите, както твърдят и от МВФ. Нека правителството се разплати с бизнеса, но без да влиза в дефицит, а като ореже други харчове.
Крайно време е да потърсим резултата от всеки един държавен разход. По-малкото държавни разходи не означават по-ниски пенсии, по-некачествено образование или по-лошо здравеопазване.
Не означават и просто съкращаване на разходите с по 10% във всяко едно министерство.
По-малкото държавни разходи означават, че там, където няма смисъл или резултат, не се наливат публични пари.
Не може да харчиш толкова много и да няма откъде да спестиш.
Ако тези, които харчат над 26 млрд. лв., не могат да спестят част от тях, за да си покрият задълженията (пък били те стари или неочаквани), то какво да кажем за тези, които имат годишни доходи от около 10 хил. лв. примерно и изплащат кола или апартамент.
При това едните са топикономисти и финансисти, а другите са обикновени хора.
Лесното решение за всяко правителство е да се похарчат още и още пари, правилното е да се харчи според възможностите.
Гърците явно не следваха тази логика и всички виждаме резултата. Дано си вземем и поуките.

Бюджетът на минус с 500 млн. лв. за януари
Изпълнението на бюджета към края на януари показва, че направените разходи са надвишили приходите с близо 500 млн. лв. (499,1 млн.). Данните бяха оповестени от финансовото ведомство. Според съобщението "в началото на годината финансовата политика ще бъде умерено експанзивна, като временният дисбаланс в бюджетната позиция през първите месеци ще се обуславя от усилията за осигуряване на ресурс за приоритетно финансиране на политиките в секторите на селското стопанство, транспорта, строителството и др., както и оптимално оползотворяване на възможностите при усвояването на средствата от ЕС. По този начин реалната икономика ще получи тласък в най-трудните за бизнеса времена".
Данните показват, че разходите на правителството са били по-високи от приходите и са били извършени наложителни плащания извън текущите, непокрити с приходите за месеца. Правителството има неразплатени около 2 млрд. лв., от които около 600 млн. лв. забавено възстановяване на ДДС. Общата сума на данъчните постъпления, включително и приходите от осигурителни вноски, към края на януари възлиза на 1,559 млрд. лв., което е 89,2% от общите постъпления в бюджета. Разходите възлизат на 2,248 млрд. лв. Фискалният резерв е в размер на 7,379 млрд. лв. Частта от вноската на България за общия бюджет на ЕС, изплатена към януари тази година от централния бюджет, възлиза на 76,9 млн. лв.

Данъчните погват и лекари

Данъчните започват нова ак¬ция срещу укриването на до¬ходи, която този път ще за¬сегне клиники за пластична хирургия, лекари, стоматоло¬зи и акушер-гинеколози. В една от пластичните клиники е разкрито хилядократно занижаване на облагаемия до¬ход. В нея са се регистрира¬ли месечни печалби от само 400-500 лв., а при проверка се оказва, че приходът й е над 5000 лева на ден. В мо¬мента данъчните провеждат кампании за събиране на ук¬рити доходи сред изпълните¬лите. Вчера естрадният изпълнител Васил Найденов се срещна лично с шефа на НАП Красимир Стефанов по повод публикации, че пе¬вецът "забравил" да обявява доходите си и да плаща данъ¬ци. Певецът е казал, че ще окаже пълно съдействие на данъчните при протичащите проверки.

Какво всъщност ни каза МВФ?
Вчера научих, че “МВФ ни позволи бюджетен дефицит от 1,8% за 2010 година”. Учудих се. Защото МВФ няма практика да препоръчва разпускане на фискалната дисциплина. Освен това МВФ не ни е настойник или родител, за да ни “позволява” едни или други неща.
Ще започна в обратен ред, с “позволението”. Каквото и да каже МВФ, това е препоръка или съвет - това не е и не може да бъде тълкуване като “позволение”.
Време е да пораснем и да преодолеем ирационалното преклонение пред чужди институции. За да станем развита страна, трябва да можем сами да определяме необходимата икономическа политика и сами да я прилагаме.
Точно поради тази причина миналата година няколко български макроикономисти препоръчахме България да не сключва споразумение с МВФ. Винаги е по-добре да се справим сами с проблемите - това гради авторитет за страната ни, изгражда доверие и носи дългосрочни ползи. И наистина това проработи. В сравнение със страните, сключили споразумение с МВФ, България се справя много по-добре в кризата (и това се забелязва - почти всяка седмица има положителна статия за българската икономическа политика в западните медии).
Затова е учудващо, че за мнението на МВФ се използват думи като “позволение”. МВФ не е в позиция да ни позволява едно или друго, ние се справяме без него. МВФ обаче може да ни съветва. От нас зависи да вникнем в дълбочина в съветите и да вземем най-доброто от тях.
Все пак дали МВФ е препоръчал да разпуснем бюджета и да имаме бюджетен дефицит от 1,8% от БВП? Категорично не. Точно обратното. Според прессъобщението на МВФ прогнозата за приходите в бюджета е много оптимистична и вероятно няма да има толкова приходи, колкото са очаквани. Поради по-малкото приходи ще има бюджетен дефицит от 1,8%. За да се избегне достигане на още по-голям бюджетен дефицит, МВФ препоръчва строга бюджетна дисциплина и никакво увеличение на разходите.
МВФ изрично посочва, че бюджетният дефицит е риск и че бюджетната дисциплина е изключително важна за стабилността. Това между другото и сами си го знаем. Румъния още преди повече от година беше ударена от бюджетния дефицит. Няколко месеца по-рано това се случи и на Унгария.
Сега Гърция страда от подобен проблем. Разхлабената бюджетна дисциплина в тези страни задълбочи кризата и ги доведе до ръба на фалита. При толкова много примери можем и сами да осъзнаем защо е противопоказно да се разпуска бюджетът. МВФ просто потвърждава това, което и без това знаем (ние дори знаем и повече от МВФ - знаем, че правителството трябва да си плаща навреме задълженията).
Още няколко неща, които знаем, се споменават от МВФ. Например експертите на фонда смятат, че осигуровките водят до повишаване на конкурентността на икономиката, но в същото време припомнят, че намаление на данъци и осигуровки може да има само ако се съкращават държавни разходи. И това е съвсем логично - за да се намали облагането, трябва да се ограничи раздутият държавен сектор на икономиката. От колко години това си го говорим в България?
В допълнение МВФ ни припомнят, че здравната система е с ниско качество, а пенсионната система е неустойчива и представлява дългосрочен риск. Двете системи спешно се нуждаят от дълбоки и радикални реформи.
Също така имаме нужда от намаляване на бюрокрацията, облекчаване на регулативното бреме, намаление на сивата икономика. Ами точно така е. Тонове хартия са изписани по тази тема, а и повечето хора дори лично са усетили ниското качество на здравната и пенсионната система. Трябва ли МВФ да ни го каже, за да започнем най-после истински реформи в тези системи?
Вече за никого не е тайна, че България има най-лошата здравна система в Европа - според класациите сме на последно място след всички страни членки на ЕС и дори след кандидатите за членство. Знаем и проблемите какви са: липса на конкуренция и избор, монополна и бюрократична здравна каса, липса на стимули за качество, липса на инвестиции и лошо управление на болниците и пр. Време е да ги решим тези проблеми и трябва да хванем бика за рогата, трябва да започнем от най-тежкия проблем - от монопола на държавната здравна каса.
Същото е и с пенсионната система. Време е да спрем да се самозалъгваме, че имаме добра пенсионна система. Всички знаем, че тя не става - от нея не са доволни нито пенсионерите, нито работещите. Добра пенсионна система има в Холандия, където пенсионните фондове имат повече от половин трилион евро активи, от които изплащат пенсии. Нашият държавен пенсионен фонд няма активи, има само задължения и това е голям риск за стабилността. Само ще припомня, че една от причините за фискалните проблеми на Гърция са отложените реформи, включително отложената пенсионна реформа.
И накрая да не пропуснем и позитивното. МВФ подобри прогнозата си за развитието на България и вече очаква малък положителен растеж на икономиката ни през 2010 г. Това е огромна промяна, тъй като доскоро МВФ смяташе, че България ще бъде от малкото страни, които ще останат в рецесия и през 2010 г. - при това сериозна рецесия. Но това не е достатъчно, правителството трябва да засили реформите, за да може да има и следваща ревизия в прогнозите на МВФ и в крайна сметка през 2010 г. да постигнем по-солиден икономически растеж.
Премиерът Бойко Борисов заяви, че правителството ще спазва всичко, което “знаещите и можещите” институции като МВФ съветват. А МВФ съветва да пазим бюджетна дисциплина, да правим дълбоки реформи в администрацията, здравеопазването, пенсионната система, бизнес средата. Дано наистина правителството се вслуша, защото тези съвети си заслужава да ги следваме.
Георги АНГЕЛОВ, старши икономист, “Отворено общество”




SatHealth
CME Academy
Medicalnews
E-Continuous Medical Education for Physicians
Cluster

International partners

IAMRA
WMA- World Medical Association
FEMS European Federation of Salaried Doctors
CPME The Standing Committee of European Doctors
UEMS European Union of Medical Specialists