КРИЗАТА ПРОГОНИ В ЧУЖБИНА ТРИ ВИПУСКА БЪЛГАРСКИ ЛЕКАРИ|ПОЛОВИНАТА ОТ НАПУСНАЛИТЕ СТРАНАТА МЕДИЦИ СА В ЗЛАТНАТА ВЪЗРАСТ МЕЖДУ 30 И 50 Г. И С НАТРУПАН ОПИТ
ДИНА ХРИСТОВА
Почти три випуска лекари на медицинските университети в България са избягали в чужбина по време на кризата. Навън излизат предимно млади кадри, току-що завършили, които специализират в други държави. Дори завършилите преди дни Медицинския университет в София вече се редят за документ за правото да упражняват професията зад граница, който издава Българският лекарски съюз. Това показва анализ на БЛС за периода между 2008 и 2013 г.
Да работят в чужбина през периода на кризата са заминали 1200 български лекари, показва справката на БЛС. За сравнение на година медицинските факултети у нас произвеждат около 600 доктори, но около 1/4 от тях са чуждестранни студенти. Бумът на емигрантите в бели престилки за 6-те години на кризата е бил през 2010 г., когато те са били 263-ма. Дребна утеха е, че има сериозно разминаване между издадените от съсловната организация документи за кариера в чужбина и реално заминалите. През 2013 г. например навън са излезли 185 наши лекари, докато издадените разрешения са 407. От 2012 г. кариера навън правят 179 медици при 447 поискани документа. От БЛС обаче обясняват, че сред основните причини често не е отказът от емигриране, а забавеното сключване на договори с чужди работодатели с повече от шест месеца, което налага искането на ново разрешение.
Половината от докторите, напуснали страната, са между 30- и 50-годишни. "Това са най-ценните кадри, все още млади да работят и с достатъчен опит", коментират от БЛС, където за първи път правят анализ на емигриралите български лекари по възраст, специалности, опит и държави. От заминалите повече от 2/3 са с над 5 г. трудов стаж по специалността. България губи и съвсем младите си кадри - до 30 г. Те са 32% от заминалите, или 1/3 от всички. "Отиват навън да специализират, защото там могат през това време и да работят, да изкарват пари, а у нас не само че не получават нищо, но и трябва да си плащат, докато специализират", казват от лекарския съюз. Затова от съсловната организация вече втора година дават месечна стипендия от 450 лв. на специализанти за една година, за да си покриват част от разходите за обучение. Кандидатства се по строги критерии. През 2013 г. подкрепа от БЛС са получили 56 специализанти от 98 кандидати. Година по-рано подпомогнатите са били само 16.
Масово се изнасят кадри, от които има драматичен недостиг в страната ни. От 2008 до 2013 г. навън са излезли например 181 анестезиолози и реаниматори, основно във Франция. Това са и рекордьорите сред лекарите емигранти. Следват ги хирурзите - 138 за 6 години са си намерили работа навън, и специалистите по вътрешни болести. От тях сме загубили 118. В някои области на страната изобщо няма психиатри, но пък с психозите на чужденците вече се борят 83 българи. Намират си работа основно в скандинавските страни, където има големи проблеми с депресиите. За 6 години системата ни са напуснали и 85 педиатри, 44 дерматолози, над 40 специалисти по образна диагностика - все кадри, които са кът в България. Навън са заминали още 69 невролози, 48 травматолози.
----ПРИЧИНИ----
Според анализа на БЛС 35% от медиците, заминали в чужбина, го правят заради по-добро заплащане. 8% тръгват по семейни причини. Но повече от половината са прогонени от неуредиците в здравната ни система, от невъзможността да се реализират професионално, да правят научни разработки, да специализират и да се квалифицират. Забелязва се и тревожна тенденция страната да напускат лекари с по две, че и с по три специалности. Нашите кадри попълват основно дефицитите в немската здравна система. Повече от половината, или 56% от напусналите страната лекари, през последните години работят или специализират в Германия. В Ирландия кариера правят 9% от емигриралите български лекари, 7% са във Франция, 5 - в Швеция. Според изследване на Федерацията на европейските лекари на държавна работа до 2020 г. в Европа ще се търсят около 1 млн. лекари, което със сигурност ще задълбочи кризата от медицински кадри в страни като България, където заплащането едва ли някога ще стигне това в другите държави от ЕС.
