ЛИСТИ НА ЧАКАЩИТЕ ИМА И В ЕС, ЗАЩО НЕ И У НАС, КАЗА Д-Р ЦВЕТАН РАЙЧИНОВ В ИНТЕРВЮ ЗА В-К "МОНИТОР"
__
- Д-р Райчинов, Българският лекарски съюз заплаши да се оттегли от Националния рамков договор (НРД), ако болниците тази година получат по-малко от обещаните им до 95% от миналогодишните средства. До кога давате срок на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за решаване на проблема с платените по-малко средства?__
- Надзорният й съвет има заседание в края на месеца. Надяваме се този въпрос да бъде разгледан тогава и да бъде взето решение. Проблемът е, че през първото тримесечие болници са изработили над лимита 25 млн. лв. Получава се така, че при лечебни заведения, в които се приемат много спешни случаи и имат по-висок обем дейност, намалението в плащанията е не 5, а 7 на сто. Това ще ги затрудни неминуемо, ще възникнат проблеми и за самите болници, и за пациентите.
- Според новата методика, приета от надзорниците на НЗОК, 5% от лимитите могат да се прехвърлят за следващото тримесечие. Тази възможност няма ли да обере луфтовете в болниците с повече спешни случаи? - Ние настояваме за промяна и на въпросните 5%. Искаме да се даде възможност неизползваните средства да се прехвърлят от единия за другия месец.
- Българският лекарски съюз обаче участваше в съгласуването на новата методика за разплащане с болниците. Защо тогава бяхте съгласни с нея, а сега не? - След като близо 400 млн. лв. дойдоха в НЗОК допълнително от предходната година – 325 млн. лв. от актуализацията на бюджета и над събраните от НАП здравни осигуровки, и влязоха в бюджета за 2015-а, не можем да очакваме това да се случи и през тази година. Затова трябваше да бъде въведена някаква регулация. Към момента въпросната методика беше единствената по-справедлива. Не казвам по-добра или че я приемаме изцяло. Просто нямаше друг начин. Сега чакаме средата на годината, когато трябва да се случат законовите промени, които вече минаха на първо четене в пленарна зала. Ще настояваме пред НЗОК за нормални цени на медицинските дейности, тъй като, когато те са ниски, болниците търсят начини да компенсират недостига на средства. Пределно ясно е, че клиничните пътеки са алгоритъм за лечение, но не и механизъм за финансиране. Затова смятам, че като метод за разплащане трябва да се въведат диагностично – свързаните групи. По тях се заплаща за лечението на всички заболявания, когато човек е в болница – и основното, и съпътстващите. Сега по клиничните пътеки се плаща само за основното. Изчисленията показват, че ако те бъдат въведени, ще са необходими поне двойно повече средства за здравеопазване, отколкото се дават сега.
- Това ли е причината да не бъдат въведени въпреки съветите и на Световната банка преди години? - Да, това е пределно ясно. Ние не можем да накараме държавата да плаща поне за тези осем групи хора, които тя осигурява, пълния размер на здравната вноска, та какво ли остава да я накараме да отпусне още 3 млрд. лева.
- Казахте, че по отношение на приема в болниците трябва да има някаква регулация. Каква трябва да бъде тя според вас? - Няма система в света, нито в Европа, която да работи без регулация. Никъде няма гаранция, че каквото произведеш, ще бъде купено и платено. В случая регулацията зависи от капацитета на една болница, на кадрите в нея, апаратурата, техниката и спешността, която е водеща. Това, което не е спешно, може да бъде отлагано във времето, да влезе в листата на чакащите. Тези болници трябва да получат по-добър бюджет и да работят в по-комфортни условия. В Белгия 80% е твърд бюджет, 20 на сто са добавка, в която има стимули за по-добро качество и по-високо търсене от страна на пациентите. В Германия се намаляват автоматично цените в случаи на превишаване на лимитите. Във Франция болниците също са на бюджетен принцип, но там системата на доплащане е около 30%. Във Великобритания пък е според броя дейности, които е прието, че един лекар може да извърши за определен период от време.
- Като изключим Франция, където има доплащане, защо в останалите страни въпреки регулацията на лимити няма недоволстващи? У нас обаче листите на чакащите вече нажежават напрежението и сред лекарите, и сред болните. - Защото там от дълго време работят листите на чакащите, които са ясни и за пациентите, и за лекарите. Там те се изготвят според приети общовалидни правила. Така е и в скандинавските страни, където се смята, че здравеопазването е едно от най-добрите.
Българите сме песимисти и все очакваме да ни се случи нещо лошо.
След като листите на чакащите работят като механизъм в Европа и по света, няма как да не проработят и у нас. Важното е да има достатъчно добри нормативни документи и ясни правила. Трябва да се формулира кои случаи могат да бъдат отлагани, за какво време, какви контролни прегледи за влошаване на състоянието е необходимо да се правят на тези пациенти. У нас сега такива правила няма. Единствено е записано, че болниците сами си определят правилата и съставят листите на чакащите. Няма как това да е добър механизъм. Не може всяко лечебно заведение да си определя какво да прави и какво да не прави. Медицината е една и правилата са общи за всички. Например триажът, който предстои да бъде въведен в спешната помощ, е много полезен в случая. За всяка специалност се определят степени на състоянията, разпределени в няколко групи – червени, зелени, жълти, отговарящи на спешни, неотложни и не спешни. Според тях се определя и моментът на влизане за лечение. За да дръпнат нещата напред, е необходима промяна както в Закона за лечебните заведения, така и в Закона за здравното осигуряване.
- Как обаче един онкоболен да бъде убеден от необходимостта на лимитите, след като вече се налага пациенти с рак да чакат по два-три месеца за лъче- и химиотерапия? - Намалението на парите за онколекарствата в сравнение с миналата година е в размер на 35 млн. лева. По отношение на дейностите намалението е с около 5%. Цифрите показват, че по отношение на медикаментите, онкоболните за две години са се удвоили, а продължителността им на живот се е увеличила с над пет години. Малко трудно е да се приеме, че това е обективен факт. Затова БЛС настоя пред Надзорния съвет на НЗОК средствата за лекарства за раковоболните да бъдат в размер поне колкото миналата година. Това означава да се отблокират 35 млн. лв. от резерва на касата, за да достигнат отново цифрата от 220 млн. лева. Що се отнася до процедурите, клиничните пътеки и т. н., когато има достатъчно лекарства, проблемът е лесно решим.
- Според проучване на БЛС в периода 2009-2014 година средствата, отпускани от НЗОК за лекарства на онкоболните, са нараснали с цели 90%. - Да, така е. От тези цифри излиза, че на практика се е удвоил броят на раковоболните в България, което не отговаря на истината. По отношение на онкологията има да се работи много. Първо трябва да бъде структуриран ясно т. нар. онкопакет. Най-важното е определяне на стадия на заболяването. Според него се определя и групата, в която да попадне болният и неговото лечение. В България това не се прави. В някои случаи се осъществява частично. Нямаме и регистър.
- Нима Националният раков регистър, който е първият по-ясно структуриран у нас, не върши работа? - Действително има го, но данните в него се публикуват с две години закъснение. Тоест той не дава ясна картина.
- Проектът за промени на Закона за здравното осигуряване вече мина в пленарна зала на първо четене. Ясно ли е на БЛС какво ще включва основният и какво допълнителният пакет на медицински услуги, както се предвижда те да бъдат разделени? - Засега не бих казал, че е ясно по простата причина, че няма как да започнат да работят тези пакети, нито пък има документ, въз основа на който това да се случи. За целта след закона следва да бъдат разписани и съответните наредби. Горе-долу е ясно какво представляват тези пакети като механизъм. В основния според намеренията на МЗ трябва да залегне лечението на болестите, които в най-голяма степен водят до смърт и инвалидност. В допълнителния се предвиждат всички останали, които търпят отлагане във времето.
- Ако се допитат до вас, какво бихте предложили? - БЛС вече го каза. Ние изразихме несъгласие с увеличаването на държавната квота в Надзорния съвет на НЗОК от двама на трима души, както и въобще с Надзорния съвет като управленски орган. Той наистина трябва да е само надзорен и дейността му да се ограничи до проверки по целесъобразност и законосъобразност на действията на управата на касата. Но трябва да е ясно кой носи отговорност.
- Сега не е ли ясно? - В момента Надзорният съвет е колективен орган и съответно е колективно безотговорен за решенията, които взема. Отговорност следва да носи ръководството на касата, което е упълномощено да взема решения. Надзорниците само трябва да казват дали тези решения са законо- и целесъобразни и ако не са, да налага съответното вето.
