МАХАМЕ ЛИМИТИТЕ ЗА ПРЕГЛЕДИ

МАХАМЕ ЛИМИТИТЕ ЗА ПРЕГЛЕДИ

Проблемите в здравната система засягат най-тежко джипитатаЛЪЧЕЗАР ИВАНОВ, председател на здравната комисия в парламента. Бил е независим депутат в 40-ото НС, сега е депутат в 41 -вото НС от партия ГЕРБ
Заместник-председател е на парламента, в момента временно из-пълнява длъжността председател
Председател е на комисията по здравеопазване
Има висше образование по медицина и второ висше образова¬ние - по медицински мениджмънт

СИЛВИЯ НИКОЛОВА
- Г-н Иванов, дни след изборите започнахте да подготвяте три законопроекта в сферата на здравеопазването. Толкова ли е зле положението в този сектор?
- Тези три законопроекта няма да са единствените. Единият от тях е свързан с промени в Закона за Националната здравноосигурителна каса. Нещата в нея ще бъдат поставени на съвършено друга основа. Тя ще запази своята функция като обществена каса - нещо, което бе изгубено през последните 4 години. НЗОК се превърна в придатък на Министерството на здравеопазването и беше изцяло политизирана със знакови фигури от същото това ведомство. Щом ще се правят структурни промени в нея, ще се променя и ръководният състав.
- Опонентите ви обаче ще ви атакуват, че директорката па НЗОК д-р Румяна Тодорова издържа конкурс за този пост преди месец.

- Конкурсът, който беше проведен умишлено в навечерието на изборите, се обжалва от двама човека. А това означава, че той не е приключил. Проведоха го умишлено по-рано, за да може човек на БСП да запази своите управленски функции. В навечерието на сформиране на новото правителство касата проведе по най-бързия начин конкурси за директори на 16 районни здравноосигурителни каси, което беше крайно некоректно.
- И тези конкурси ли ще бъдат обжалвани?
- Искам да успокоя колегите в страната, и пациентите, че ще се постараем НЗОК да заработи още по-добре, но не на политически принцип, а на базата на професионализма. Всеки български гражданин, в която и точка на страната да се намира, трябва да има гарантирана качествена медицинска услуга. Затова всякакви теснопартийни интереси ще отпаднат, независимо че някои наблюдатели стоят отстрани и потриват доволно ръце, че са ни надхитрили. През последните години договорното начало между касата и Българския лекарски съюз беше нарушено, което не носи нищо добро нито на гражданите, нито на лекарите. Комисията по здравеопазване подготвя и законопроект за защита на правата на пациентите. Лично аз организирах работна група за подготовката на проект на закон за университетските болници. В него ще се третират въпросите за образованието, подготовката и професионализма на лекарите - все неща, които се постигат в университетските болници. Академизмът в тях трябва да се върне.
- И лекарите, и пациентите имат един общ проблем
- лимитите за талони при специалист. При превишаването им медиците отнасят солени глоби от НЗОК. Не е ли време да се сложи край на това издевателство?
- Точно сега обмисляме как да бъдат премахнати лимитите за талони при специалисти. Профилактиката е едно от основните задължения на общопрактикуващите лекари. В това управление тя ще бъде издигната на високо ниво. Ще се отчита начинът, но и качеството, с което е извършена тя от общопрактикуващите лекарите. Досега тя също бе администрирана. Прегледите минаваха формално, дори само по документи. Ще направим така, че те да станат ефективни, а парите, отделяни за нея, да не се харчат без резултат, защото здравето на българските граждани не е задължение само на държавата, но и на самите тях. Лимитите за преглед при специалист са един от най-големите проблеми в доболничната помощ. Всички сме изпитвали неудобството след 10-о число на месеца те да свършат.
- Проблем, от който богатеят служители на НЗОК, защото част от събраните глоби от превишени лимити отиват за допълнителното им стимулиране.
- В края на своя мандат предишното правителство създаде т.нар. Медицински инспекторат - поредната структура за контрол с дублиращи функции, тъй като контрол упражнява и касата. Освен това контрол от институция, която не е принципал и по никакъв начин не е обвързана с материалното стимулиране, каквато се явява инспекторатът, е нонсенс. За разлика от касата, където 20% от наложените глоби отиват за допълнително стимулиране на служителите й, инспекторатът предвижда 30 на сто от глобите да се изплащат на служителите му. Представете си, че на един и същи лекар наложат санкции и двата органа. Кой ще определи кой от тях е по-висш. Този медицински инспекторат въобще не бива да съществува.
- Но той беше приет с нормативен документ.
- Може да бъде гласувано отменянето му. Когато има безумия, те не бива да бъдат оставяни да действат, а да бъдат отстранявани, тъй като не са в полза на обществото. Значима роля занапред върху контрола ще оказват и пациентските организации. Те ще дават своето мнение дори когато става дума за болничните заведения.
- С увеличаване на квотата на представянето на пациентските организации в квотата на общото събрание на НЗОК ли ще стане това?
- Това ще бъде регламентирано с подготвяния сега закон за правата на пациентите и пациентските организации. В него е залегнала възможността именно пациентските организации да дават мнение при получаването на акредитация от една болница. Нормативните документи са за хората. В едно гражданско общество пациентът трябва да има думата. Думата обаче трябва да имат и лекарите, защото те са тези, които дават медицинската услуга. Затова те също трябва да бъдат защитени, когато изпълняват своите задължения, и да получават допълнително материално стимулиране за добре свършена работа. Онези общопрактикуващи лекари, които повишават квалификацията си, трябва да бъдат стимулирани финансово, защото ще дават по-добра медицинска услуга на гражданите. Нужно е държавата да помисли по въпроса за общопрактикуващите лекари с повече от една специалност, те да извършват и специализирания преглед, когато се наложи, за да не бъдат хората разкарвани за талони от кабинет в кабинет. Същевременно е целесъобразно да им се плащат допълнителни средства. Именно общопрактикуващите лекари понасят най-тежко проблемите на нереформираната здравна система.
- Вече има дефицит на специалисти като патоанатоми, микропедиатри и анестезиолози. Младите хора не желаят тези специализации. Как ще ги привлечете към тях?
- Проблемът със специалистите в здравеопазването ще става все по-остър с всеки изминал ден. До момента нямаше национална политика за това да бъдат изграждани и запазвани специалистите в България. Добрите от тях напускат страната, щом ги поканят в чужбина. За да бъдат задържани у нас, е необходимо те да получават адекватно възнаграждение по отношение на заплатите тук, в страната. Държавата в лицето на здравното министерство, а и на цялото общество трябва да има грижата да стимулира младите лекари да повишават квалификацията си и да правят повече от една специалност. В последните години се забелязва, че няма желаещи и за хабилитация. Изключително малко са хората, защитили дисертации, които защитават и професура. Това е така, защото материалното стимулиране е изключително ниско.
- Допреди няколко години беше 70 лв. върху заплатата за професор.
- Наистина унизително е хабилитираните лица, които сключват договор с университетска болница, да получават 50 - 70 лева въпреки труда, знанията и положените усилия.
- Независимо от ниските като цяло заплати в лекарското съсловие има места, където заплащането е изключително добро, при това все в болници с огромни дългове. На какво се дължи този парадокс?
- Разминаването се дължи на факта, че финансирането на болниците се осъществява по клинични пътеки от НЗОК. Те обаче не заплащат труда, амортизацията, нито апаратурата. Клиничната пътека заплаща само за извършена дейност. Оттам и парадоксът - колкото повече работи една болница, толкова повече тя трупа дългове. Нормално е добрите и търсени специалисти да бъдат и добре заплатени. Необходимо е обаче заплащането да е за качеството на техния труд и да е прозрачно. В сферата на здравеопазването се въртят нерегламентирани плащания в размер на 1,5 млрд. лева.
- Твърди се, че страната ни е с най-много болници в Европа. Ще закривате ли излишните?
- Към момента има 421 болници за активно лечение с договори с НЗОК. Изоставаме обаче с броя на лечебни заведения за продължаващо лечение, долекуване и хосписи. Дойде времето българският гражданин да получава висококвалифицирана помощ в лечебните заведения - диагнозата да бъде поставена максимално бързо, дните в болницата да са малко и бързото да може да се върне на неговото работно място. В България ,се заделят около 70% от парите за здравеопазване за болничния сектор и само 30 на сто за доболничния. Това в развитите европейски страни не е така. Там е по-голямо финансирането в доболничния сектор за сметка на болничния, защото политиката е обърната към превенцията и профилактиката. Ние предлагаме броят на лечебните заведения да не бъде намаляван механично, а да бъде съобразен с националната здравна карта, която определя нуждата на населението на различни места от болници. Тя отчита прираста, възрастовите характеристики на хората там, особеностите на съответния район, включително и трудовата заетост. След като тези фактори бъдат съобразени, следва да се създаде независима акредитационна комисия от различни експерти, която да направи преоценка на съществуващата база от лечебни заведения. Неотговарящите на стандартите ще променят своя статут. Не може болница да има специалисти, които я посещават няколко пъти в седмицата, но работят по клинични пътеки. Сега пациенти се изписват и прехвърлят от болница в болница, докато им се реши проблемът. Това не бива да се допуска. Затова броят на лечебните заведения ще бъде намален логично и обективно, а с отпадналите НЗОК няма да може да сключва договори. Тогава в зависимост от собствеността и нагласата на обществото ще се решава какъв да бъде статутът на съответната болница, която не отговаря на критериите за активно лечение.
- След редуцирането на броя на болниците кой ще лекува хората в отдалечените селища?
- Съвременната инфраструктура позволява пациентът веднага да попада в нужната специализирана болница. Не е необходимо всяко лечебно заведение да има всякакви специалисти и апаратура. Погрешно е в един град например да има 3 скенера, но да няма кой да работи с тях. Специализациите на болниците ще са другата ни важна задача. Гръбнакът на системата ще бъдат университетските болници, следвани от бившите окръжни болници, които ще осъществяват активното лечение на гражданите.

Quo Vadis брой 10 от 15.11.2017 година



SatHealth
CME Academy
Medicalnews
E-Continuous Medical Education for Physicians
Cluster

International partners

IAMRA
WMA- World Medical Association
FEMS European Federation of Salaried Doctors
CPME The Standing Committee of European Doctors
UEMS European Union of Medical Specialists