Необходима е категоризация на болниците
Д-р Цветан Райчинов, временно председател на Българския лекарски съюз
Д-р Райчинов, последната година беше доста трудна за Българския лекарски съюз заради избора на нов председател, който после стана здравен министър и отново остави организацията на кръстопът. Успя ли въпреки всичко съюзът да си стъпи на краката и да навакса изгубеното доверие сред лекарите?
- Определено успяхме да си стъпим на краката, защото управителните органи вече работят в синхрон със структурите на организацията. Всеки изпълнява задълженията, за които бе избран. А доколко се е върнало доверието на колегите все още ми е трудно да кажа. Вероятно има по какво още да поработим, но това е и основната ни задача.
В началото на годината в лекарския съюз бе назначен одит. Има ли вече резултати от него?
- Да, одитният доклад бе приет от управителния съвет, но заключенията в него са повече от препоръчителен характер. Основният извод е, че е имало доста пропуски във воденето на счетоводството, отчетността и документацията на организацията, но няма нарушения от престъпен характер. Имало е действия с неизяснен статут. Например по отделни пера е плащано с протокол. С две думи, разходите са правени правомерно, но не точно по законите за счетоводството. Заключението на доклада е, че няма извършени сериозни финансови нарушения, за които да търсим съдебна отговорност от бившето ръководство.
То обаче ви завеща доста дългове... Какво се случва с тях?
- Задълженията бяха натрупани за проектирането на Дома на лекаря и за уреждането на статута на земята, върху която той трябваше да бъде построен, подарена по времето на правителството на Сакскобургготски. Става въпрос за около 420 хил. лв. и тъй като съюзът не разполага с толкова пари, се наложи бившият председател д-р Божидар Нанев да сключи договор за кредит на същата стойност. За съжаление заемът е с учредена ипотека върху земята и върху правото за строеж, което означава, че ако съюзът не успее да обслужи новия си дълг, банката ще получи всичко - и земята, и проекта. Добрата новина е, че преди няколко дни бившият председател д-р Андрей Кехайов върна всички проекти заедно с цялата документация на търговското дружество "Български лекар", учредено специално за построяването на Дома на лекаря.
На 16 октомври предстои вторият за тази година отчетно-изборен събор, на който организацията отново ще избира председател. Вие ще се кандидатирате ли? - Вероятно да, но все още има време да помисля дали мога да се справя с огромното натоварване, което изисква постът. По-важното е, че съборът този път наистина ще бъде отчетно-изборен. Предишният бе само изборен, което е в противоречие с нашия устав. Затова по решение на управителния съвет сме поканили предишните ръководители - и д-р Кехайов, и д-р Нанев, в рамките на 10 минути да представят отчет за времето, през което са управлявали. Разбира се, аз също ще представя отчет за последните два месеца.
Подготвят се и промени в устава на съюза. - Поправките са наложителни, защото правилата ни са доста остарели. В момента например в устава няма текст, който да регламентира частичен мандат - т.е. сега избраният председател да довърши мандата, а не да се прави изцяло нов избор. Казвам го не защото аз сега заемам този пост. Ако не направим промените, ще се получи разминаване в мандатите на управителен съвет и председателя, а това ще се отрази негативно върху дейността на съюза.
Другият проблем е, че на последния събор бяха избрани органи, чиито задължения не бяха регламентирани. Става въпрос за Комисията по добра медицинска практика и продължително обучение - трябва да решим ще продължи ли да съществува тя, или не. Ще обсъдим и някои проблеми около членския внос. Сега няма никакви регламенти - просто е записано, че трябва да се плаща. Сроковете, начините на плащане и разпределението на събраните средства не са определени и колегите понякога с основание отказват да внасят парите. Необходимо е да има отчетност и прозрачност при разходването на тези средства, за да не се налага да правим одити всяка година.
Има ли опасност всички тези промени, заедно с избора на нов председател, да се отразят негативно на преговорите за Национален рамков договор? - Никога не бива да се подценява ролята на личностите, които извършват дадена дейност, така че не мога да отхвърля тази вероятност. Но през последните години лекарският съюз успя да обучи достатъчно хора и по-скоро съм оптимист за преговорите. В средата на седмицата дори успяхме да се споразумеем с касата за текстовете в глава "Контрол и санкции", които най-много притесняваха лекарите. Само за два часа постигнахме повече, отколкото за последните три години. Договорихме се касата да санкционира само сериозните нарушения, а не дребните пропуски, които не се отразяват нито върху нейните финансови параметри, нито върху състоянието на пациента.
Един от проблемите досега бе, че здравната каса и лекарският съюз обсъждаха цени и обеми на медицинските дейности, но не успяваха да постигнат консенсус, тъй като парите не бяха достатъчно. Да очакваме ли трагичният сценарий да се повтори отново? - Разговорите на тази тема са наистина малко относителни, защото бюджетът не зависи от касата, а още по-малко от лекарския съюз. Но със сигурност ще обсъждаме цени и обеми - те са част от рамковия договор. Тъй като в условията на финансова криза не можем да очакваме сериозно увеличение на средствата, по-скоро ще търсим оптимален вариант за използване на наличните пари, както и възможности за преразпределение.
С други думи, ще се съобразите с рамката на бюджета на касата и няма да искате допълнително увеличаване на парите? - Няма начин да не искаме - имаме достатъчно мотиви. Това, с което ще се съобразим, е икономическото състояние на държавата. Ще настояваме двата процента, събирани допълнително от здравните вноски на гражданите, да не се отделят в резерв, а задължително да постъпят в касата и да се използват за задравеопазване. Има и още една голяма сума, около 400 млн. лв., която е във фискалния резерв на държавата. Тя се набира още от 2000 г. и е с едно единствено предназначение - да се използва при необходимост в момент на криза или бедствие. Не знам дали някой се съмнява, че у нас сега има сериозна криза. Очакваме правителството да намери начин да върне тези пари в системата.
Сметките може да се окажат грешни заради позитивния лекарствен списък, който непрекъснато се разширява, заплашвайки да изчерпи напълно бюджета на касата ... - Това е изключително сериозен проблем и трябва да се намери начин за регулация на процеса. Не може структура, която не разполага със средствата (визирам Комисията по позитивния лекарствен списък), да прави листата, и то без да се съобразява с бюджета на държавата. Позициите могат да се разширят и до 10 хил., така че разходите за медикаментите да са 1 млрд. лв. годишно, но нали някой трябва да ги плати? Това е изключително неприятно и за хората, защото им се обещават безплатни лекарства, а после се оказва, че тях ги няма. Налице е истински парадокс - средствата за медикаменти в бюджета на касата да са повече от парите за всички видове доболнична помощ, взети заедно. Такова нещо няма никъде в света.
В тази връзка ще настоявате ли да отпаднат монополът на касата и правото й сама да определя правилата за работа в сектора? - Това ще е основното ни искане. Настояваме да отпадне не само правото на касата, но и на който и да било да подписва сам договори от името на лекарите или осигурените. Не може да има три институции, а един орган да им изземе функциите. Тогава просто спираме да говорим за осигурителен модел, преминаваме към бюджетно финансиране и приключваме с този проблем.
Тогава сигурно подкрепяте идеята на здравния министър д-р Божидар Нанев да се създаде втори стълб на здравното осигуряване? - Задължително е да се развие, особено при тази ниска стойност на осигуровката в страната. Осем процента може би не звучи ниско, но като пари са малко. Проблемът е, че при тази икономическа ситуация и при тези доходи на населението няма как вноската да се вдигне. Затова е необходимо да се въведе доплащането. То и сега съществува у нас, но под формата на нерегламентирани плащания и не е добре нито за лекарите, нито за пациентите. Докторите, спасили хиляди животи, се оказват престъпници само защото са взели 50 лева. В същото време пациентът, който дава тези пари, няма никаква гаранция, че ще получи срещу тях желаната услуга - нито като качество, нито като обслужване, нито като условия. По-добре е пациентът сам да реши дали и за какво да доплаща, за да знае, че това, за което е дал пари, ще му бъде предоставено. За да се случи това обаче, е необходимо да се отговори на друг въпрос - кои дейности ще се покриват 100% от държавата? Чак тогава ще създадем наистина работещ модел на здравна система, която след това само да се надгражда, а не да се реформира всяка година.
Друга любопитна идея е клиничните пътеки да се заменят с диагностично свързани групи (ДСГ). Но това няма ли да е малко опасно на фона на финансовата криза и преследваната промяна в здравния модел? - Не, защото не виждам възможност ДСГ да влязат и да почнат да работят до края на следващата година. По две причини - първо работата по ДСГ практиката е показала, че средствата, отделяни за болнична помощ, трябва да са поне три-четири пъти повече. А наличните средства към момента не показват никаква тенденция в тази посока. Второ, за да имаме действително работещи диагностично свързани групи, се налага да има предварително изработени две неща - медицински стандарти по всички специалности и правила за добра медицинска практика.
Изготвянето им не е ли ангажимент на лекарския съюз? - Именно. Но досега по това не е работено. Оказва се, че съюзът не може да събере експерти, тъй като разполага с твърде оскъдни средства, за да заплати труда им. Съвместно с министерството имаме намерение да сформираме екипи, състоящи се от републикански консултанти, председатели на дружествата по съответните специалности, няколко експерти от районните колегии на съюза, които да работят точно по тези правила. Когато бъдат изработени стандартите от здравното министерство и правилата от лекарския съюз, медицинските дейности лесно могат да бъдат остойностени. А след като се извърши и категоризацията на лечебните заведения, ще може да се определи и коя болница по кои диагностично свързани групи да работи. Така болните няма да се разкарват по клиниките и ще се сложи край на злоупотребите. Сега лечебните заведения приемат един болен за шест-седем дни, за да получат парите по клиничната пътека, и чак след това го препращат към друга болница.
Да смятаме ли тогава реформите за започнали? - Поне подготовката е налице. Смятам, че и самата реформа ще започне след деветгодишното прекъсване.
Разговора води Слава Аначкова
