ОБЕЩАВАТ НА ЛЕКАРИТЕ СВОБОДЕН ДОСТЪП ДО СПЕЦИАЛИЗАЦИЯ|МАХАТ ТАКСАТА И КОНКУРСНИЯ ИЗПИТ
АННА БОТИНОВА
"Имаме идея за пълна либерализация на специализациите по медицина - отпадат конкурсните изпити, категориите специализиращи и вероятно таксите за обучение". Това съобщи зам.-здравният министър проф. Чавдар Славов за "24 часа" вчера. Той отговаря за промените в Наредба 34 за специализациите, която излиза от 8-месечен основен ремонт. Изтече и срокът за обществено обсъждане на промените. Постъпилите предложения се обработват и след финално разглеждане в министерството документът ще бъде обнародван. Изключително важен е, защото се очаква да бъде част от мерките за ограничаване на лекарската емиграция. Новите правила ще влязат в сила от следващата учебна година, уточни проф. Славов.
Сегашният режим за вземане на специалност буди не само критики, но и недоумение. Специализациите бяха блокирани по времето на здравния министър проф. Радослав Гайдарски, когато хорариумите и други условия трябваше да се синхронизират с тези в страните от ЕС. Нулевите години в приема задълбочиха кризата с недостига на кадри в някои специалности. Желаещите пък трябваше да чакат и загубиха време. Забавянето продължи и след това заради смяната в учебните програми. По стария ред специалности като кардиология се вземаха задължително след вътрешни болести. След това разрешиха директна специализация по кардиология с продължителност 4 вместо 5 г. Сега се обсъжда връщане на 5-годишното обучение с 1 г. модул по вътрешни болести. В резултат се оказа, че вместо да се улесняват, младите лекари трябва да чакат за обявяване на местата, да се явяват на изпити За включване в програма за специализация, да плащат по 180 лв. такса на месец. Като доход получават по 2 минимални заплати, или 680 лв. месечно. Който иска специализация, трябва да работи на поне 2 места - ако получи такъв шанс, за да се издържа. Иначе родителите му го хранят още 4 или 5 г. - зависи от специалността. Така българският лекар излиза равностойно на пазара на труда след 9 или 10 г. обучение и зависимост, наричани от някои" каторга". В някои университети и гарантираният по закон доход на специализантите се губи поради административни несгоди. В сегашните правила има разграничаване на специализации по държавна поръчка, платено обучение, финансирани от други източници - спонсори, обучение за чужди граждани. Тези категории ще се премахнат и за всички ще има равен старт и възможност за достъп до специализация, обясни проф. Славов. Конкурсният изпит остава само за случаите, когато има повече кандидати от броя на свободните места за дадена специалност. От 3 на 2 месеца се намалява срокът за обявяване на приема на специализанти от висшите училища и Военномедицинската академия. Обявяването на местата ще става и в интернет страниците на вузовете, освен във вестници. При кандидатстване от лекаря вече няма да се иска нотариално заверено копие от дипломата. "Ниското заплащане не е главният проблем, а липсата на реално учене на специалността. В масовия случай става дума за формално обучение, на повечето колеги не им дават да работят изобщо, а само да попълват документация, накрая се явяваш на изпит и си специалист", обясни 28-годишен специализант в столична болница. Либерализирането на специализациите трябва да облекчи кризата с недостига на лекари. От Българския лекарски съюз предупредиха, че годишно заминават между 400 и 600 лекари. Всъщност точният им брой не е известен, тъй като съсловната организация брои издадените сертификати за членство, но никой не знае колко реално са заминали и останали в чужбина. Документът за принадлежност към съсловната организация е задължителен за работа в ЕС. Към 80% от работещите у нас са над 45 г., а всеки 3-и е над 60 г. Само 5 % са до 30-годишни. Общият брой на лекарите е намалял от 35 000 през 2009 г. на под 29 000 сега.
Д-р Ваньо Шарков, бивш депутат от СДС: Някои университети не плащат редовно
Много специализанти, които са подписали договор с Медицинския факултет на Софийския университет не получават редовно месечния си доход от 2 минимални заплати, съобщи д-р Ваньо Шарков, бивш депутат от ДСБ и член на парламентарната здравна комисия. За един от потърпевшите била подадена жалба до Министерството на здравеопазването, откъдето отговорили, че превеждат сумите редовно от момента на подписване на договора с вуза. Оказало се обаче, че този договор е подписан около средата на декември 2013 г., а специализантите са подписали своите договори с университета в края на август. "Проблемът явно е административен. Не се знае дали няма да загубят тези пари", обясни д-р Шарков. Има забавяне на възнагражденията, но би трябвало да се изплатят със задна дата, тъй като са сключени индивидуални договори от 29 август, каза вчера проф. Върбан Ганев, зам.-декан на Медицинския факултет към СУ. Към този факултет били зачислени общо 83-ма специализанти. Част от тях се обучават на база болница "Лозенец", а останалите - на база ВМА. Двете болници обаче нямат нищо общо с плащанията, тъй като те не минават през тях. Според проф. Ганев проблемът би трябвало вече да е решен. Забавянето се дължи на нормативни причини според зам.-декана. Парите за специализантите се превеждали от МЗ на СУ, който е база за теоретичното им обучение. От двете болници, които водят практическото обучение, се искат само месечни справки до ректората на СУ. "В тях посочваме кой специализант по колко дни е изработил. Това служи като уверение или като контролен механизъм", обясни проф. Ганев. Според него сумата за специализантите е преведена от здравното министерство на Софийския университет. Според правилата оттам трябва да превеждат парите по личните сметки на курсистите. За промени в системата на специализациите се обяви и д-р Шарков. Здравното министерство не иска да възстанови старата система, която беше много по-ефективна, смята той. Според нея всеки трябва да специализира там, където работи, дори да е общинска болница. "Най-трагичното сега е, че всеки млад лекар трябва да си плаща, за да специализира. Мизерно е младите лекари да получават по 2 минимални заплати на месец", каза още д-р Шарков.
Lastest news
Active campaigns
Регистриран потребител в портала може да бъде всяко физическо или юридическо лице, което ще използва портала за подаване на електронни заявки за административни услуги. Процесът изисква наличие на квалифициран електронен подпис.
