ОНКОЛОГЪТ НА СЕВЕРОЗАПАДА
„Хората тук са бедни, но като пациенти имат право на най-доброто лечение, на добро обслужване, като в София, че и в Европа". Това са думи на 54-годишната д-р Петранка Лишковска – онколог и завеждащ Отделението по химиотерапия в КОЦ-Враца. С тях отговаряла на колеги от други градове, когато я питали как се справят с болни от най-бедния регион на България, някои от които нямат средства дори за лекарства. Заради това я наричали на шега, но и с респект - „Онкологът на Северозапада". На 16 октомври обаче д-р Лишковска изгуби битката с К-19 и стана неговата 14-та жертва сред лекарите.
Комплексният център по онкология във Враца е единственият в региона. В него се лекуват раковоболни пациенти още от областите Монтана, Видин и Лом. В него работят 200 човека. Затова и хората изпаднаха в паника и звъняха час по час по телефона, когато лечебното заведение спря амбулаторния прием заради 15 заразени от персонала и смъртта на д-р Лишковска.
„Двама от колегите вече са здрави и се върнаха на работа. Възстановяваме дейността, започваме отново да приемаме пациенти, но д-р Лишковска много липсва. Организатор, като нея, трудно се намира", казва директорът на КОЦ-Враца д-р Григор Томов. Той познава покойната лекарка от четвърт век. Познавал е и нейният баща – пенсионираният фелдшер Дамян Лишковски, починал ден преди дъщея си, също от усложнения на КОВИД. „С него работехме преди много години, когато бях млад лекар участъков. Той обслужваше няколко села. Беше медик с изключително богат практически опит. Лекарите му се доверяваха, почтен и честен човек. Тези качества беше предал и на дъщеря си. Погребахме ги в един ден, един до друг. Това беше едно от най-мъчителните за мен погребения", въздъхва д-р Томов. Двамата били много щастливи, когато преди три месеца се омъжила Ани – дъщеря на лекарката и внучка на фелдшера.
Тя е трето поколение медик
в семейството след дядо си и майка си. Завършила медицинския университет в София, специализирала офталмология. Брат й Кевин обаче не поел фамилната професия заради липсата на лично време, пренатовареност и отговорност. Младежът следва икономика. Съпругът на д-р Петранка Лишковска също е лекар – ортопед в Лом, но са се разделили отдавна. За кратко имала и втори брак. „На практика тя отгледа, възпита и изучи децата си сама с моралната подкрепа на баща си. Следва, специализира, работеше всеотдайно. На д-р Лишковска можех да разчитам винаги", разказва д-р Григор Томов и допълва, че финансово оглавяваното от нея Отделение по химиотерапия били с отлични финансови показатели и никога не е имало проблеми със здравната каса. И без да се стеснява, че ще подбие мъжкото си смочувствие, той признава, че е имало тежки ситуации, в които с пълно доверие се е допитвал до нея за съвет. Независимо от ангажиментите в центъра и семейството, д-р Лишковска намирала време да участва в семинари, конференции, за да повишава познанията си. „Напоследък тя беше много уморена, но и страдаше от астма. Изглежда тези две обстоятелства са „помогнали" на болестта да я погуби", предполага д-р Томов. Бившият и дългогодишен директор на център д-р Жулиета Цолова познава д-р Петранка Лишковска от самото й постъпване като млад лекар в някогашния онкодиспансер. Тя е човекът, който е поел и я е изградил професионално. Затова й е и толкова трудно да говори за нея.
„Перфектна. Може да служи само за пример",
лаконична е в скръбта си д-р Цолова. Лекари от центъра инициират да бъде направена паметна плоча на покойната д-р Петранка Лишковска. „Това би бил нашият реверанс пред професионализма й", казва д-р Цветана Тошева – онколог. Двете са работили заедно 15 години. Сега тя е поела временно управлението на Отделението по химиотерапия. Твърди, че все още й е трудно да повярва, че д-р Лишковска я няма. „Освен изключителен профсионалист, консултираха се с нея колеги дори от някои болници, тя имаше отговорност и към хората", казва още д-р Тошева. Преди година по нейно настояване центърът купил т.нар. камина за силнотосични медикаменти. Апаратурата унищожава остатъците от неизпозвани лекарства, което намалява до минимум рискът някой от персонала да се натрови с тях.
Като отличен професионалист, но и щедър по душа човек я описва и старшата медицинска сестра Боряна Цветкова. „Д-р Лишковска нямаше много време за себе си. Рядко си тръгваше с края на работното време. Не излизаше преди да нагледа как вървят процедурите при пациентите, защото понякога имаме хора за по ден-две, разказва Цветкова. За нея те били не само диагнози, а пациенти, съдби. Знаела по име всеки един, когото е лекувала. Един от тях е 47-годишният Росен Петров. По думите му,
на нея той дължи живота и щастието си.
Мъжът е опериран е от онкологично заболяване през 2004 г. Химиотерапията е проведена по предписание и под наблюдението на д-р Лишковска. Макар и трудно, Петров се възстановява. Нещо повече, създава семейство и е щастлив. „За мен тя е ангел, не само лекар", казва мъжът и все още не може да повярва, че неговата спасителка я няма. Независимо, че от операцията и последвалата химиотерапия вече са минали 16 години, двамата не са прекъсвали да общуват. Чували се по телефона за празници, а Росен Петров се консултирал със своя ангел, както я нарича, за всяко лекарство, предписано му за други заболявания. По думите му, д-р Петранка Лишковска е не само неговата лекарка, но и неговата съдба, дала му възможността да има съпруга след терапията. Случаят на Петров вдъхновява десетокласничката Калина Попова от гимназия "Йоан Екзарх" да напише есе с двамата гереои - лекарка и пациент. С него девойчето печели специалната награда в конкурса "Бог е Любов", организиран от Светия синод и Министерството на образованието.
Единственото хоби на д-р Лашковска,
което за човек като нея, не изисква много грижи, били цветята. "Радваше им се като дете. А и по сърце тя беше като дете – състрадателна и винаги готова да помогне, казва старшата медицинска сестра Боряна Цветкова. - Отиде си, но няма да я забравим. А и как бихме могли?! Тя показа на всеки един от нас, че дори да си свръх натоварен, трябва да останеш човек към ближните", заключава Цветкова.
Източник:
