ПРОФ. ТОКМАКОВА: ЦЕЛТА НЕ Е ГЛОБАЛНАТА СТАТИСТИКА, А ДА ПОМОГНЕМ НА ВСЕКИ ПАЦИЕНТ

ПРОФ. ТОКМАКОВА: ЦЕЛТА НЕ Е ГЛОБАЛНАТА СТАТИСТИКА, А ДА ПОМОГНЕМ НА ВСЕКИ ПАЦИЕНТ

Как решихте да станете кардиолог? 

- Избрах да се занимавам с кардиология от момента, в който започнах да уча пропедевтика на вътрешните болести в III курс. Имах шанс мой асистент да бъде д-р Недко Каблешков - изключителна личност и преподавател. Учих се от най-добрите: – д-р Димитров, д-р Буков, проф. Джурджев, д-р Касабов, проф. Николов и много други колеги и приятели.

- България продължава да е на първите места по сърдечносъдови заболявания и смъртност, защо?

 - Това най-вероятно ще бъде тенденция и в бъдеще, защото изисква доста усилия, за да бъде променено. Голяма част от социално значимите сърдечносъдови заболявания се откриват късно - едва когато вече има усложнения. Широко разпространени са и важни рискови фактори, които не успяваме да контролираме оптимално. Основните причини за високата сърдечносъдова смъртност са хипертонията, неправилният хранителен режим, затлъстяването и обездвижването. 

Тютюнопушенето и консумацията на алкохол у нас остават значително над средните нива за ЕС. Дружеството на кардиолозите в България полага усилия за реализиране на национален план за сърдечносъдово здраве.

 - Как функционира този национален план? 

- Основните цели са навременна превенция и ранна диагностика на сърдечносъдовите заболявания, правилно лечение и рехабилитация за осигуряване на добро качество на живот и намаляване на преждевременната 

- Какво трябва да се направи, за да страдат по-малко хора от сърдечносъдови заболявания?

 - На първо място да започнем много рано, и то от децата, още от възпитанието в семейството и училището. Необходимо е да се изграждат правилни хранителни навици за избягване на вредни продукти, енергийните напитки, тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол. Важна е и редовната физическа активност, защото голяма част от подрастващите са обездвижени, без отношение към спорта. Съвременните деца играят все по-малко, а прекарват повече време пред електронни устройства. Здравословният начин на живот е препоръчителен за всички възрастови групи и никога не е късно да се започне.

 - Инвазивната кардиология ли е разковничето? 

- Кардиологията като специалност има водеща роля както в контрола на рисковите фактори, така и в правилното лечение и профилактиката на сърдечносъдовите заболявания. Тя е специалност, която обединява различни методи на лечение, както инвазивни така и терапевтични. За много от сърдечносъдовите заболявания решения се взимат от така наречения сърдечен тийм, който включва различни подспециалности - кардиолог, инвазивен кардиолог, електрофизиолог и кардиохирург, за да се вземе най-доброто решение за всеки пациент. Не по-малко важна е ролята на личните лекари и на специалистите от извънболничната помощ. Разковничето е в споделеното взимане на решения и предприемане на действия, в които участват и пациентите.

 - Има ли скринингови програми?

- В доболничната помощ има заложени скринингови програми, както и в рамките на различни научни проекти и регистри. Необходимо е също и насочен скрининг на пациенти с фамилна обремененост и на такива с доказани наследствени заболявания. 

- Доказана е семейната обремененост при сърдечносъдовите болести, трябва ли роднини да се изследват, за да е ясно дали даден човек страда от подобен проблем? 

- Каскадният скрининг е подходящ за семейства, в които вече има установено наследствено заболяване, като например фамилната хиперхолестеролемия. Тогава е добре да бъде направен такъв, защото е възможно да бъдат идентифицирани и други потенциално засегнати. 

- Това ще намали ли смъртността в България от сърдечни заболявания?

 - Едва ли ще промени цифрите. В крайна сметка статистиката дава посоката и мястото, където се намираме, но реално всеки болен е от значение за обществото и близките му. Така че целта не трябва да е само да променим глобалната статистика, а да помагаме на всеки пациент. 

- България постига ли световните стандарти в лечението на сърдечносъдовите болести и нашите лекари подобри специалисти ли са? 

- Кардиологията е една от най-бързо развиващите се специалности в света и в България. Реформите, които започнаха в началото на века, дадоха тласък на нашата специалност. Това стана благодарение на напредъка на инвазивната кардиология и кардиохирургия, както и на бързото навлизане на новите фармакологични терапии. У нас работят отлични специалисти, които са получили световно признание. ружеството на кардиолозите в България е основен двигател за продължаващото обучение на лекарите и на младите специализанти. Има много инициативи на нашето дружество, които подпомагат кардиолозите - например превода и разпространението на европейските препоръки за лечение на сърдечносъдовите заболявания, организирането на обучителни курсове, отпускането на стипендии за специализации и научни разработки и много други инициативи.

 - А цялостно покрита ли е страната ни откъм възможности за лечение на сърдечносъдови заболявания? 

- Мисля, че да. Например за лечение на острия миокарден инфаркт и други спешни състояния в България има достатъчно възможности за ранна диагностика и лечение .По-малко развита е специализираната грижа за хроничните заболявания като например сърдечната недостатъчност. Тежестта, свързана с проследяване и контрол на състоянието и лечението на тези болни, пада върху личните лекари. В България е много нисък процентът на сърдечните трансплантации и използването на поддържащи устройства при болни с напреднала сърдечна недостатъчност.

СЪВЕТИ ЗА ДОБРО СЪРДЕЧНО ЗДРАВЕ

  •  Откажете се от вредните навици 
  • Спортувайте повече 
  • Намалете стреса
  •  Бъдете по-добри и уравновесени 
  • Ходете на профилактични прегледи и познавайте основните рискови фактори 

Според проф. Токмакова ключово е хората да се интересуват от сърдечносъдовото си здраве, за да бъдат открити евентуални проблеми на време. А не когато вече има реализирано голямо събитие и по-голямото зло се е случило. 

Визитка:  Лекарят на годината за 2024 г. проф. Мария Токмакова завършва МУ–Пловдив, през 1995 г. Започва работа като докторант към секция "Кардиология" в МУ-Пловдив, през 1996 г., става асистент, а след това е повишена в главен асистент. Има придобити специалности по вътрешни болести и кардиология, образователна и научна степен "доктор", а през 2008 г. придобива и научно звание "доцент" по кардиология. Оттогава 2008 г. е началник отделение към Кардиологична клиника на УМБАЛ "Св. Георги" в Пловдив. През 2011 г. има завършена магистратура по "Здравен мениджмънт". Лекарят на 2024 г. има редица специализации: в Унгария, Франция, САЩ и др. Ръководител е на Първа катедра по Вътрешни болести МУ – Пловдив, заместник-ректор по научноизследователска дейност и началник-отделение към Кардиологична клиника УМБАЛ "Св. Георги" в Пловдив. От март 2019 г. до момента е главен координатор на експертния съвет по специалност "Кардиология" към Министерството на здравеопазването. Лекарят на 2024 г. е бил научен секретар и председател на Дружеството на кардиолозите в България. А от тази година е член на управителния борд на Европейското кардиологично дружество.

You can see all the material here

Source: Вестник "24 часа" Вестник "24 часа"




Code Health TV
SatHealth
CME Academy
Medicalnews
Cluster
Credoweb Learning Modul
Осцилококцинум

International partners

IAMRA
WMA- World Medical Association
FEMS European Federation of Salaried Doctors
CPME The Standing Committee of European Doctors
UEMS European Union of Medical Specialists