Ще има ли реформа в здравната система?
проф. Георги Петров align="justify" />
Проектът за промени в закона за здравното осигуряване, внесен за обсъждане от доктор Лъчезар Иванов, депутат от ГЕРБ, е твърде спорен и противоречив. Той не решава основните проблеми на здравноосигурителната система.
Пороците на системата се възпроизвеждат
в проекта за здравна реформа:
- Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) с поделенията си в цялата страна остава абсолютен монополист в задължителното здравно осигуряване. Както и да се променят ръководните й органи, тя по същество е държавна бюрократична организация. Здравните вноски на гражданите потъват в нея и се обезличават. Те са по същество данък, който платците се стремят да избягнат. Контролът на здравната каса върху количеството, качеството и цените на медицинските услуги (дейности) си остава формален, бюрократичен и неефикасен.
Независимо кои органи и как ще го осъществяват, той няма да спре разхищенията и злоупотребите. Защото не може да замени липсващия реален контрол на потребителите. Допълнителното доброволно или задължително осигуряване чрез лицензирани частни здравноосигурителни дружества, при ниския жизнен стандарт на преобладаващата част от населението, ще си остане ограничено и няма да компенсира порочната система на НЗОК. - Обявеният в проекта "свободен" и "равен" достъп на гражданите до медицинските услуги е заблуда. При високото ниво на медицинската наука и технологии потребностите от качествени медицински услуги са по същество безгранични. Уравновесяването на търсенето и предлагането, както и досега, ще става чрез явни или косвени и негласни лимити за специализирани медицински услуги, болнично лечение и зъболекарска помощ. При ограничените възможности на допълнителното осигуряване превишението на търсенето над предлагането ще води до образуване на опашки и корупционни плащания ("под масата") за пререждане или по-качествено лечение.
- Здравноосигурителната система според проекта ще продължи да се основа на принципите за солидарността и социалната справедливост. Каква социална справедливост и солидарност се постига, когато хората, водещи здравословен живот и полагащи системни грижи за здравето си, плащат огромните разходи за лечение на тези, които постоянно разрушават своето здраве с преяждане, алкохол, цигари, наркотици, екстремни спортове и забавления? И защо лицата с висока квалификация и интензивност на труда трябва да правят многократно по-големи вноски в НЗОК в рамките на долната и горната граница на осигурителния доход, получавайки същите медицински услуги?
Не е ли ясно, че такава здравноосигурителна система противоречи на човешката природа и на стоково-еквивалентните отношения? Че тя води до непреодолими противоречия в интересите, укриване на доходите, злоупотреби, отслабване на стимулите към труд и отговорността за собственото здраве? Защо трябва да се разпиляват огромни средства за издръжката на един безполезен бюрократичен апарат, натоварен с непосилната задача да преразпределя личните доходи на гражданите и да контролира от тяхно име целесъобразното им използване?
Има ли алтернатива бюрократичната здравноосигурителна система?
Такава алтернатива съществува. Тя е известна от някои публикации и от опита на отделни държави, като Сингапур например.
Ако правителството на ГЕРБ наистина има волята да изпълни своите програмни намерения за провеждане на либерална икономическа политика и за ограничаване на бюрокрацията, корупцията и престъпността, то би могло да разработи и внесе в Народното събрание нов закон за здравното осигуряване. Той може да включва следните основни положения:
Първо, задължителните здравни осигуровки (6% или 8%) се внасят от наетите лица и работодателите (в съотношение 50:50) по капиталови Лични медицински сметки (ЛМС) в лицензирани частни здравноосигурителни дружества.
Второ, титулярите на ЛМС използват натрупаните по сметките средства само за заплащане на своите (и на семейството) разходи за доболнична и болнична медицинска помощ, лекарства и други цели, свързани с възстановяване и поддържане на здравето им. Или ако желаят, си купуват предложени от осигурителното дружество пакети за медицински услуги. Остатъкът по сметките се наследява.
Трето, консултативен съвет към министерството на финансите установява начините за остойностяване и пределни цени на основните медицински дейности. В тези рамки здравните заведения обявяват своите ценоразписи.
Четвърто, средствата за здравните осигуровки на недееспособните и несамостоятелните лица (в процент към минималния осигурителен доход) се акумулират в НЗОК чрез установен в закона за бюджета процент към общите му приходи или към постъпленията от акцизите. В случая се прилагат принципите на солидарността и социалната справедливост. От НЗОК се субсидира и високоспециализираната медицинска помощ.
Пето, повечето болници без университетските се приватизират или се превръщат в хосписи за долекуване. Останалите държавни болници се самоиздържат.
Ефектът от реформата на здравноосигурителната система:
Осигурените по ЛМС лица са най-силно заинтересувани да декларират фактическите си доходи (до горния праг на осигурителния доход), за да разполагат с повече средства за заплащане на медицинските услуги и лекарства. Те имат реална възможност свободно да избират осигурителното дружество, личния лекар и болничното заведение, а също да контролират чрез парите количеството, качеството и цената на получените услуги.
Усилва се интересът, отговорността и грижите на хората за собственото им здраве и за водене на рационален начин на живот.
Изчезват главните предпоставки за корупция, злоупотреби и разхищения в здравните заведения. Конкуренцията ще ги принуждава да повишават качеството и ефективността и да предлагат обосновани цени.
Ако под натиска на користни интереси истинската реформа на здравноосигурителната система бъде отложена и подменена с козметични промени, деструктивните процеси ще се засилят и могат до доведат до крах на системата. Отговорността ще бъде на управляващите.
*Авторът е професор по икономика и бивш член на управителния съвет на БНБ
