СЪВМЕСТНА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ НА БЛС И НАЦИОНАЛНА ПАЦИЕНТСКА ОРГАНИЗАЦИЯ

СЪВМЕСТНА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ НА БЛС И НАЦИОНАЛНА ПАЦИЕНТСКА ОРГАНИЗАЦИЯ

Проблемите с намаляване на регулативните стандарти и трудностите при лечението на пациентите, бяха коментирани вчера на пресконференцията, която днес отразява цялата преса.

Талоните за преглед при лекар са намалели с една трета

Болниците ще карат пациентите да си плащат за консумативи

Янина Здравкова

Рестрикциите в бюджета на здравната каса водят до все по-намален достъп на пациентите до медицинска помощ. С около 30% в сравнение с 2009 г. са орязани направленията за прегледи при специалисти в доболничната помощ и за изследвания, каза председателят на Българския лекарски съюз Цветан Райчинов. Лични лекари са изчислили, че така на записан пациент се падат по 1-2 талона годишно.

"Ако лекарят надвиши лимита си за направления, здравната каса ще го накара да плати цената на талона и освен това ще го глоби. Затова и лекарите няма да изразходват и 1 лев над отпуснатото от касата, но пациентите не бива да се сърдят на нас", каза Райчинов. Така се увеличава и броят на хоспитализациите, защото когато медиците не могат да правят изследвания и консултации, те се презастраховат и пращат пациентите си в болница, допълни той.

Районните здравни каси започват да завеждат искове към лекари и поликлиники за надвишени преди 3-4 години лимити. ДКЦ в Пловдив например е задължено от касата да й върне 180 000 лв. Имало искове към лекари за 5-10 хил. лв. "Ако медиците платят тези суми, това означава директен фалит", обяви Райчинов.

От касата не отрекоха, че талоните са по-малко, но оправдаха намалението с това, че децата от 14 до 18 г. вече имат право на директен достъп до специалист, без да се издава направление. До м.г. това важеше само за деца до 14 г. Освен това за второто тримесечие били отпуснати 50 хиляди талона повече и 500 хил. лв. повече за изследвания.

Заради постоянното забавяне на парите за болниците редица директори ще дадат устни нареждания да се пестят разходи, каза още председателят на БЛС. Това значи, че пациентите ще трябва да си носят чаршафи и лекарства както преди 10 години, допълни той. В момента здравната каса започва да плаща за болниците дейността за март, но засега те получават само 70% от отчетеното. Останалите пари ще се забавят още.

От БЛС припомниха, че у нас се дават крайно недостатъчно пари за здравеопазване, а тази година бюджетът на касата е намален с близо 500 млн. лв. спрямо миналата. Ние сме единствената държава в ЕС, която по време на криза намали разходите си за здраве, твърди Райчинов. Тази година хазната ще плати едва 112 млн. лв. за здравни вноски за 4.5 милиона души, които осигурява - деца, пенсионери, чиновници, социално слаби, или по 20 лв. на човек годишно, каза той. От вноските на останалите 2.5 милиона работещи и самоосигуряващи се в касата ще влязат 1.4 млрд. лв.

КЪДЕ СМЕ НИЕ

Лекарският съюз показа и данни на Световната здравна организация, според които през 2006 г. у нас за здраве държавата и гражданите от джоба си са давали средно по 283 долара на човек. За сравнение - повече са били разходите на глава от населението освен в държавите от ЕС, също и в страни като Куба, Ботсуана, Коста Рика. Затова вече дневно България напускат не 1, както беше досега, а 1.5 лекари, допълниха от БЛС. Имало дори медици, които отиват да работят в Румъния.

Снимка на три колони - Докато кризата свива все повече достъпа на гражданите до медицинска помощ, в Бургас беше направена първа копка на многопрофилна болница. Лечебното заведение ще обслужва квартал "Меден рудник", където живеят 70 000 души и беше извоювано с протести, водени от кмета Димитър Николов. Проектът беше забавен с няколко месеца от съдебни перипетии с жители на съседните блокове. Въпреки че е по-многолюден от някои градове, "Меден рудник" сега няма болница.

Ще си носим лекарства в болниците след 3 месеца

Диана ТЕНЧЕВА

Пациентите сами ще си купуват лекарствата в болниците след 3 месеца.

„Това ще е резултатът от забавянето от здравната каса с 2 месеца на изработените от докторите пари, съобщи вчера председателят на Българския лекарски съюз д-р Цветан Райчинов. В болници в Пловдивско пациенти вече си носят памук и чаршафи. „В кризата държавите от ЕС намалиха разходите на другите сфери за сметка на здравеопазването. У нас е точно обратното", възмути се д-р Райчинов.

Шефът на лекарския съюз посочи данни на Световната здравна организация, изнесени през юли м. г. Според тях дори Ботсуана, Коста Рика и Куба осигуряват повече средства на човек от населението си за здраве, отколкото България. През 2006 г. на българин са се падали средно по $ 283 (от общите здравни разходи - в това число са публичните и| частните), а в Ботсуана на всеки гражданин средно са били $ 378, в Коста Рика - $ 353, в съседна Гърция - $ 2733.

„В Пловдив касата погна личните лекари, като следи дали са надвишавали месечните си лимити на направленията през последните

три години. Това е абсурдно", алармираха от БЛС. За да не ни глобява касата, лекарите просто ще спрат да дават направления за прегледи и изследвания и болните да не се сърдят на нас, казаха от съюза. Според него направленията за първото тримесечие на т. г. са орязани с над 40 % спрямо същия период на м. г. За второто тримесечие те са средно с 30 % по-малко.

„През второто тримесечие на 2010 г. на личните лекари са разпределени с 50 000 повече направления за преглед при специалист и с 500 000 лв. повече като стойност за диагностични дейности (изследвания)", контрираха вчера от Националната здравноосигурителна каса.

„Колкото и да сме некадърни , както се твърди почти всеки ден, вече не 1 лекар, а 1,5 средно на ден напускат България. Напоследък колегите бягат на гурбет в Румъния", каза още шефът на БЛС.

Д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация, съобщи, че столичният онкодиспансер не е отпуснал спасителен морфин заради липсата му в съответната му форма на онкоболен в терминален стадий. „За да не умре в адски мъки, мъжът си го купил... Той е пенсионер. Подобни сигнали зачестяват. Не може да продължава така, държавата трябва да вземе мерки", каза д-р Хасърджиев.

Интервю с д-р Георги Ставракев, зам.-председател на БЛС

БНР, Преди всички

class="MsoNormal" align="center" style="text-align: center">- - - - - -

Водещ: Липсата на направления за преглед при специалист е проблем, с който са се сблъсквали много здравноосигурени. За да няма преразход на средства, съществуват т.нар. регулативни механизми и лимити, но дали това разбира болният, който има нужда да бъде прегледан от кардиолог, невролог, очен лекар или друг специалист? Той си задава въпроса: как така си плащам здравните вноски, отивам на лекар в началото на месеца и за мен няма направления? След този въпрос идва и друг: защо когато всеки месец плащам здравни вноски, трябва да плащам за преглед при специалист? Намалението на медицинските прегледи и води ли това до конфликти между пациенти и лекари е темата на една дискусия, която лекари и пациентски организации ще представят днес. По тази тема преди всички заедно със здравния ни репортер Мая Данчева ще разговаряме с д-р Георги Ставракев, зам.-председател на БЛС. Добро утро и на двамата.

Репортер: Д-р Ставракев, тази година има доста по-малко направления. Колко по-малко са те в сравнение с миналата година?

Георги Ставракев: За първото тримесечие около 40% бяха дадени по-малък брой регулативни стандарти, което включва броя направления или талони за консултация със специалист, както и талони като възможност за назначаване на съответни изследвания по време на диагностиката и лечението.

Репортер: 40% никак не е малко. Пациентите проявяват ли разбиране и какво се случва, ако един лекар надвиши лимита?

Георги Ставракев: Инструкцията, с която се определят съответните регулативни стандартни от регионалните каси дава възможност за определен процент на надвишаване и съответно компенсация в следващото тримесечие. В крайна сметка това не решава въпроса, тъй като определените регулативни стандарти в повечето случаи са крайно недостатъчни спрямо обективните медицински нужди. И това налага постоянни обяснения между лекаря и пациента за това, че вече е изчерпан регулативният стандарт, пуснато е искане за допълнителен, изчаква се или това, което е дадено е значително по-малко от това, което е поискано и обосновано. И в крайна сметка лекарите се превръщат в едни бих казал елементарни администратори, отнема много време за едни преписки, постоянни писма, искания, обосновки за неща, които са пределно ясни и от гл.т. на правилата за добра медицинска практика и принципа за медицинската целесъобразност са абсолютен нонсенс. В ХХІ в. ние да доказваме необходимостта, нуждата от съответни изследвани за качествено лечение, диагностика и проследяване на лечебния процес. Просто...

Репортер: Защо обаче, д-р Ставракев, се получава така? Тази година имаме Национален рамков договор, докато предишните нямаше и тогава се водеха дела срещу изпълнители на медицинска помощ да надвишени лимити.

Георги Ставракев: Тази година наистина успяхме да подпишем, макар и с доста компромиси от наша страна, Национален рамков договор 2010, в който категорично е записано, че ние нямаме участие в регулацията на медицинските дейности. Това ще бъде ангажимент на НЗОК и нейните подразделения съответно по места. Но категорично бяхме заявили и очаквахме, че начините на регулация за тази година ще бъдат коригирани, тъй като още миналата година съвместно и с пациентските организации, имаше становище на омбудсмана, че този тип регулации с тези регулативни стандарти и тези ограничения на практика значително ограничаван правото на избор от страна на пациента, и достъпът на практика до качествена и навременна медицинска помощ е значително ограничен.

Репортер: Какъв друг тип регулация може да смени настоящата? Говореше се за директен достъп до специалист срещу заплащане обаче.

Георги Ставракев: Ние дадохме за пример едно изследване, което излезе септември миналата година, става въпрос за Индекса на европейския здравен потребител, където ясно се видя, че от 29 европейски държави в 19 от тях е наличен т.нар. директен достъп до специалиста, като някъде той е напълно безплатен, в смисъл, че има начин, за да бъде платен от осигурител без пациентът да се налага да доплаща, в други страни, вероятно с по-ограничени бюджетни средства, това е за сметка на частично поемане на цената от прегледа, която иначе трябва да заплати осигурителя. И примерно за България тези 14.50, които заплаща НЗОК за всяко посещение при специалист, или т.нар. първичен преглед, половината евентуално да се поемат от пациента, без да се налага той да минава през личния лекар, когато в случая е пределно ясно все пак, че се налага консултация с определен специалист. Но това вече би дало все пак една възможност за ограничаване и натоварването по отношение опашките пред кабинетите на джипитата за случаи, когато наистина е ясно, че трябва да бъдат насочени към определен вид специалисти. И мисля, че би спестило доста нерви, време и пари на самите пациенти. Но така или иначе промени в регулациите не настъпиха, въпреки заявените предизборни обещания. Ние бяхме доста обнадеждени. Но когато се формира и се прием в крайна сметка закон за бюджета на НЗОК се оказа, че този тип регулация е удобна и за настоящите управляващи, което е обяснимо естествено. Но разчитахме, че те ще посмеят все пак да променят и да въведат тип регулация, в която да участва реално пациентът. Т.е. нашата идея беше, и все още е, и ние очакваме това да се случи, пациентът да е определящият фактор в изразходването на публичните средства. Защото в крайна сметка той е и вносителят и парите, които се внасят като здравни осигуровки, няма логика да бъдат разпределяни от други, най-малкото от посредника, а още по-малко логично въведени ограничения от страна на посредника, какъвто се явява НЗОК, да водят до санкции на изпълнителите, в случая на лекарите и съответно лечебни заведения.

Репортер: Какви са тези санкции?

Георги Ставракев: Такъв прецедент в света аз не познавам. Ако има някои експерти други на друго мнение, нека да дадат съответните примери.

Репортер: Говорите за делата срещу изпълнителите на медицинска помощ, превишили лимитите, така ли?

Георги Ставракев: Още накратко ще ви дам една хронология на събитията в това отношение. Юридическата практика вече е доста обемна в това отношение, благодарение на (...) стандарти се наложи по съдебен път изпълнителите да си търсят правата в крайна сметка. В 2006 г. беше спечелено първото дело на ВАС, където бяха постановени, че са незаконни лимитите и те отпаднаха. За съжаление, в края на годината и това отпадане важеше само за 2006 г. Веднага след това при формирането на бюджета на НЗОК за 2007 г. тези лимити бяха въведени, само че през закона за бюджета на НЗОК, а не рамковия договор, както беше за 2006 г., и в крайна сметка регулацията остана и тези ограничения продължиха да съществуват. Делата си продължиха, аз също лично съм водил три дела срещу регионалната каса, спечелихме ги, но въпреки това, за най-голяма изненада, от преди около 2-3 месеца доста мои колеги, включително и аз, получихме отново поредната покана, и то за периоди, за възстановяване на надвишени суми т.нар. във връзка с тези надвишени стандарти, където има такива случаи, с желанието по друг юридически начин да бъдат възстановени суми за дела, които са спечелени още 2007 г., 2008 г.

Репортер: Тези съдебни претенции в края на краищата не са ли за пари, с които са обслужени пациентите?

Георги Ставракев: Точно това е парадоксът, че в крайна сметка става въпрос не за дадени пари на изпълнителите, или не за получени някакви пари по сметки или кеш, а за определен обем, и то определен от самата регионална каса, обем от дейности, с които лекарят все пак трябва да разполага, за да може да извърши качествено диагностично-лечебния процес. Тези пари са отишли за обслужването на пациентите и няма абсолютно никаква логика това да бъде за сметка на изпълнителя. Такъв прецедент в света няма.

Репортер: Кажете в какъв размер са тези суми?

Георги Ставракев: Само ще ви кажа, че след като от края на 2009 г., и 2010 г. вече, съдебните решения за разлика от предните години, които бяха в полза на изпълнителите и съдът отхвърляше претенциите на касата за възстановяване на надвишените лимити, от края на 2009 г., и 2010 г. вече удовлетворява подобни претенции и наново по такива възникнали претенции от касата, което поставя на практика много от изпълнителите в ситуация на практически фалит. Ще ви дам пример за едно от големите ДКЦ-та в Пловдив. На база постановено съдебно решение в това отношение ще се налага да възстановяват суми от порядъка на 180 000 лв. Примерно за индивидуални практики сумите варират в тези периоди от порядъка на 5, 6 до 10 хил.лв. Това на практика, ако се наложи наистина колегите да дават такива пари на това основание, това на практика е фалит за тях. Така че ние няма как да не реагираме, нито ще го допуснем, защото това е абсолютен носенс.

Репортер: Какво ще предприемете?

Георги Ставракев: На първо време днес ще дадем пресконференция в 12 ч. в БТА. Сезирали сме и омбудсмана и заедно с пациентските организации ще заявим нашето становище, защото в крайна сметка тези ограничения водят до нарушаване на достъпа до качествена и навременна здравна и медицинска помощ. Което кара и налага пациентите да си доплащат два пъти – веднъж като здравноосигурени си плащат осигуровките, и втори път, когато им се наложи да ползват, или да се консултират и попаднат в период на изчерпани лимити съответно те трябва да си доплатят от джоба оказаната им медицинска помощ или съответни изследвания, които се налага да се направят. Ние компромиси, това искам ясно да заявя, повече компромиси с качеството на медицинската помощ ние не можем да правим, защото ние носим отговорност за здравето на нашите пациенти. А тези, които носят финансовата отговорност, да намерят адекватни други начини за регулация и за контрол на финансовия ресурс. Бих искал само да спомена още един парадокс, на който не се дава достатъчно гласност, при формирането на бюджета на цялата НЗОК, беше генериран един резерв в момента на финансова криза, което е абсолютен прецедент. Нека експертите финансисти и икономисти, които са заложили този принцип и тази идея, да ни покажат в коя друга европейска или световна практика в момент на финансова криза бюджетът за здравен фонд, за здравната система на практика не е на дефицит, контролиран дефицит от порядъка на 10-11%, а ние сме в излишък. Точно когато имаме финансов проблем като цяло в държавата, и в света бих казал, ние залагаме чрез събирането на здравноосигурителни вноски да генерираме излишък.

Репортер: Кажете каква сума ще настоявате да бъде отпусната от този излишък?

Георги Ставракев: Ние го заявихме още при сключването на рамковия договор, че държим поне миналогодишният бюджет, който беше предвиден, да бъде подсигурен и за тази година, което значи, че очакваме около 360 млн. да бъде актуализиран бюджетът и да бъдат деблокирани, или по съответния начин, това не е наша работа, но това са минималните средства, които са необходими на системата.

Репортер: Д-р Ставракев, няма ли ако информационната система на здравната каса бъде завършена, няма ли това да е истинският начин за регулация в системата?

Георги Ставракев: Определено е така. И многократно заявихме, че очакваме по най-бърз начин да бъде въведена т.нар. интегрирана информационна система и съответно електронното пациентско досие и личната електронна карта на пациента. Което би довело на практика точно до това, което ние искаме – промяна в регулацията, така че пациентът лично да е факторът, който ще участва при изразходването и валидирането на всички претенции финансови от страна на изпълнителите към осигурителния фонд, в случая НЗОК. По този начин се изключва всякаква възможност за някакви евентуално злоумишлени действия или измами от страна на изпълнителите, за които сме обвинявани постоянно, без обаче да има кой знае какви доказателства. И процентът, който се дава едва ли не, че 300 или 400 млн. били откраднати от целия ресурс на системата и трябва да бъде проверен механизмът за контрол, за да бъдат спестени тези средства, изобщо не отговаря на истината. И на мене ми е недоумяващо как от една страна се говори постоянно за повишаване на финансовата дисциплина и промяна на контролните механизми, а то друга страна точно въвеждането на тази информационна система, което би довело до тези положителни промени на финансовата дисциплина и контрола, не се прави, вероятно има защо.

Репортер: Има защо, казвате. Чакаме това електронно досие. Чакаме го доста време.

Георги Ставракев: Аз ще ви припомня само, ако си спомняте още миналата година, даже 2008 г. бяха гръмогласно обявени два проекта в тези сфери, два самостоятелни проекта, което за нас беше доста изненадващо. От една страна, министерството тогава, което сега вече го няма, на държавната администрация прогласи, че е изработило един проект за електронно пациентско досие, само че касаещо само 40 000 досиета на държавната администрация. Отделно пък здравната каса съответно работеше по отделен проект. Просто нямаше никакъв, бих казал, синхрон в тези действия и по никакъв начин това не можеше да се нарече интегрирана информационна система. Бяха ни давани надежди, че ще бъдат дадени възможности и за дистанционно отчитане на изпълнителите, което също би спестило много време и би дало възможност на лекарите да отделят много повече време за своите пациенти, отколкото за административните си дейности. Но това, за съжаление, все още не е факт. Така че засега доста неща в бъдеще време останаха и продължават да са в бъдеще време.

Водещ: Има обаче едно, което е съвсем в настоящо време, с актуализацията на бюджета върви и това решение с над 20% по-малко да са разходите за лекарства и медицински изделия в сметките на МЗ за тази година. Орязването на средствата засяга лечението на пациентите с рак, СПИН, редки болести и др., защото те се плащат от парите на ведомството. И според сегашния бюджет до края на годината по това перо са отделени 144 млн. лв., които се стопяват до 117 млн. лв., пише в. „Труд” днес. Как ще коментирате този факт на орязване на тези пари?

Георги Ставракев: Ами честно казано, за мен изобщо е неморално да говорим изобщо за подобен казус – орязване на средства, касаещи животоспасяващи лекарства. Това просто е без коментар. Нямам коментар за това нещо.

Репортер: А как се обяснява това а пациента, д-р Ставракиев? Вие сте практикуващ лекар, как се обяснява няма направление, няма пари?

Георги Ставракев: Ами лично аз отдавна съм приел друга практика, тъй като мисля, че моите задължения не са да обяснявам наложени разни административни, постоянно променящи се ограничения от страна на осигурителя, в случая касата, и съм изложил в моята чакалня съответна информация по този въпрос, с данните, координатите на длъжностните лица, които са длъжни да отговарят за тези ограничения, тъй като са наложени от тях, и на пациента му е дадена пълна информация и достъп до отговорните лица. При съответни претенции, неясноти или въпроси предпочитам да ги задават на тях, защото те са въведени от тях и би трябвало от тях да се дават и обясненията, когато се налага. А ние трябва да си вършим нашата лекарска работа.

Водещ: Добре, мисля, че така ще завършим нашия разговор.




SatHealth
CME Academy
Medicalnews
Cluster

International partners

IAMRA
WMA- World Medical Association
FEMS European Federation of Salaried Doctors
CPME The Standing Committee of European Doctors
UEMS European Union of Medical Specialists