Твърде бедни сме за евтин лекарствен популизъм

Твърде бедни сме за евтин лекарствен популизъм

Уж за да осигури по-достъпни медикаменти, здравното министерство ще изгони фармацевтичните компании и ще подлуди стотици хиляди болни

Янина Здравкова, в. Сега

Демокрацията е в опасност и това не е само усещане на опозицията. Толкова груб, нескопосан и неприкрит натиск във всички обществени сфери преди избори не сме виждали в последните 15 години. От една страна, управляващите БСП и ДПС правят всичко възможно за служебна победа - удвоени проценти за коалиции за влизане в парламента, мажоритарни кандидати, съдебни перипетии. От друга, се краде като за последно - от сградата на НАП, от горите... А от трета, гърмят популистки залпове като затваряне на депото за боклук в Суходол, курорти за пенсионери и теглене на кредити от депутати за благотворителни каузи.

Всеки управляващ прави и невъзможното да се задържи на власт. Обикновено обаче дори българските политици се стараят да са по-деликатни и поне да замаскират крайното безочие. До тези избори.

Такава лакомия и некадърност сякаш досега не е имало

Тя действително застрашава нормалното функциониране на обществото и икономиката.

В петък излезе миниатюрна промяна на наредба на здравното министерство за реда, по който се плаща на аптеките за лекарствата, поети от здравната каса. Тя е на път да взриви пазара на медикаменти, да остави стотици хиляди болни без препарати, да доведе до хаос и монополно положение на няколко компании и оттегляне на редица други. Освен това може да принуди стотици аптеки да откажат да работят със здравната каса, което допълнително ще затрудни пациентите. С други думи - да разклати и прекрои целия фармацевтичен пазар у нас. И всичко това - със социалната кауза на уста.

В разрез с всякаква пазарна логика МЗ задължи аптеките от 1 юни да продават лекарства от една терапевтична група на една цена - най-ниската. Ако договор с касата имат 7 производители на еналаприл за високо кръвно, те в момента са с различни цени, макар че предлагат медикамент с една и съща лечебна съставка. Най-евтиният струва 2 лв., има по 3 лв., по 5 лв. и дори по 10 лв. Разликите се дължат на фирмена политика, на производствени и маркетингови разходи, на оборот и т.н. и ги има в цял свят. Сега обаче държавата принуждава и производителите, и аптеките да продават всички лекарството на 2 лв. Подобна практика имаше и досега, но поне МЗ беше оставило възможност за избор на пациентите, като им позволяваше да доплащат разликата - т.е. НЗОК плаща 2 лв., а пациентът останалото, ако предпочита по-скъпия препарат. Сега на болния се предлага само абсурд - може да получи с отстъпка само препарата за 2 лв. Останалите просто не се поемат от касата и съответно се плащат изцяло от пациента на свободна продажба.

Мотивът на МЗ е, че така ще намали цените на лекарствата и болният ще се радва на

евтини лекарства, почти като по времето на Тодор Живков.

Целта на всеки производител е да влезе в списъка на здравната каса, който му осигурява висок оборот. Затова и някои компании ще намалят цените си - тези, които досега са продавали еналаприл за 3 лв., ще намалят цената до 2 лв. Производителите на около 70% от лекарствата, които в момента плаща касата, обаче просто ще откажат да работят по тази начин, ще скъсат договорите си и ще наговорят лоши неща за България в централите си и в посолствата на държавите в Западна Европа и САЩ. Защото е ясно кои производители предлагат по-скъпи лекарства - иновативните западни компании с огромен пазар в цял свят. По-ниски цени могат да си позволят българските производители, такива от съседни държави, от Китай и Индия. Няколко компании ще установят монопол, което освен за управленска некадърност говори и за зла умисъл и, меко казано, за нерегламентирани отношения между власт и бизнес.

Пациентите пък ще останат без избор. Огромната част от тях ще трябва да сменят терапиите си, насред избори по кабинетите на личните лекари ще настане истерия, а пациентските организации, спонсорирани от фармацевтични компании, ще организират палатков лагер пред здравното министерство.

Социалистическият почин ще удари и аптеките. Според наредбата те са тези, които са длъжни да продават на една-единствена цена - най-ниската. Властта не се интересува на каква цена фармацевтът е купил лекарството от дистрибутора, а той - от производителя. Излиза, че аптеките или ще откажат да зареждат с по-скъпите препарати, или ще трябва сами да доплащат разликите. Или пък направо ще откажат да работят със здравната каса.

Естествено, нито фармацевтичните гиганти, нито аптеките са алтруисти. Първите начисляват в цените си доста солидна печалба, като, разбира се, задължително калкулират в нея и разходите за маркетинг - подкупи за "светила", които да включат препарата им в плащаните от обществените фондове списъци, и стимули за стотици лекари, които да изписват точно техните медикаменти. Фармацевтичните гиганти имат накъде да свалят цени. Аптеките пък си имат надценки, които за работа с лекарства по здравна каса от 1 юни ще скочат двойно.

България обаче е малък пазар, който при аварийна ситуация като настоящата може да бъде загърбен. Това вече направи датската компания "Ново Нордиск". Производителят на 70% от предписваните инсулини у нас отказа да работи с НЗОК от 1 юни точно защото с наредбата на МЗ беше принуден да продава на най-ниската цена. 50 000 диабетици ще трябва да минат на инсулин на друга фирма, което задължително е свързано с влизане в болница, за да се наблюдава как пациентът приема новата терапия. Освен че десетки хиляди болни ще бъдат подложени на стрес и паника, това води и до по-високи разходи за здравната каса, която ще трябва да плати престоя им в клиниките.

"Ново Нордиск" не се отказа доброволно от доста доброто си положение на нашия пазар и от печалби за милиони, защото не може да си позволи да свали цената за българската здравна каса. Напротив - вероятно може. Причината е, че целият европейски пазар на медикаменти е силно свързан. У нас законът казва, че за да влезе един препарат в позитивния списък, т.е. да бъде плащан от здравната каса или МЗ, трябва да предложи най-ниската си цена в сравнение с 9-те най-бедни страни в ЕС. При това на цените, на които той се поема от техните публични фондове. Така обаче работят и в другите страни от съюза и в доста от тях България също вече е референтна държава. Тоест - когато цената у нас падне, автоматично и Румъния, Литва и Полша, да речем, искат по-ниска цена. Затова "Ново Нордиск" предложиха най-ниската цена и влязоха в позитивния списък, но когато трябваше да намалят още, за да работят с НЗОК, отказаха. Компанията, която произвежда лекарства в една от най-скъпите страни от ЕС - Дания, просто не може да си позволи да свали толкова много цените си в половин Европа и затова решава да се откаже от малкия български пазар. По тази причина пазара могат да напуснат и други производители.

А защо лекарствата у нас са с високи цени тогава?

Да, на ниво производител МЗ направи всичко възможно да намали цените. След това обаче има надценки за търговци, аптеки и ДДС, което е 20%. Държавата упорито отказва да намали данъка. Министър Пламен Орешарски позволи диференцирана ставка за туризма, но обясни, че за останалите сфери не можело, тъй като всички щели да поискат, което ще отвори бюджетната кутия на Пандора.

Здравната каса сама намали надценките, които плаща на аптеки и търговци, за което те я осъдиха, тъй като НЗОК няма правомощия да определя надценки. Този, който има - МЗ, обаче не направи нужното и в новия позитивен списък надценките отново са от 14 до 22%.

И затова МЗ реши да натиска производителите докрай. Социална политика обаче не се прави единствено на гърба на капиталиста, нескопосано, недомислено и в 12 без 5. Единственият резултат от подобни безумия ще са неприятностите за стотици хиляди болни. Защото сме твърде бедни за евтин популизъм.





Code Health TV
SatHealth
CME Academy
Medicalnews
Cluster
Credoweb Learning Modul
Осцилококцинум

International partners

IAMRA
WMA- World Medical Association
FEMS European Federation of Salaried Doctors
CPME The Standing Committee of European Doctors
UEMS European Union of Medical Specialists