В ЗДРАВНАТА СИСТЕМА НЕ СА РАЗРЕШЕНИ БЪРЗИ И ХАОТИЧНИ ДЕЙСТВИЯ
НЕ ВЯРВАМ ДА СЕ СТИГНЕ ДО ПРИВАТИЗАЦИЯ НА БОЛНИЦИ ЗАРАДИ НАТРУПАНИ ДЪЛГОВЕ,КАЗВА НОВИЯТ ШЕФ НА ЗДРАВНАТА КОМИСИЯ В НС ДЕСИСЛАВА АТАНАСОВА
ЯНИНА ЗДРАВКОВА
- Г-жо Атанасова, какво ще представлява задължителната здравна карта и как трябва да изглежда здравната система, след като тя влезе в сила?
- Предстои промените в Закона за лечебните заведения да се разгледат на второ четене в пленарна зала. Именно там се регламентират областните и националните здравни карти, като новото е, че със здравната каса ще могат да работят само лечебните заведения, които са включени в тези карти. В областните здравни карти ще влязат лечебни заведения, които отговарят на следните изисквания - дейността им да отговаря на медицинските стандарти, утвърдени от министъра на здравеопазването, да имат необходимите специалисти, които да извършват тази дейност, апаратура и да оказват 24-часов прием на пациенти съгласно разрешението си за дейност. Областните карти се изработват от областни комисии, които включват областния управител, представителите на районните центрове по здравеопазване, на здравната каса по места, на съсловните организации и за пръв път - на пациентските организации. След като те изготвят картата, ще я изпратят на министъра на здравеопазването и тя ще бъде утвърдена като част от националната здравна карта. В националната карта трябва да се съобразят няколко неща. Това са необходимостта от спешна, извънболнична и болнична помощ, минималният нужен брой специалисти, минималният и максималният брой легла по специалности с оглед потребностите на населението в регионите. Това ще представлява националната здравна карта - да се знае в кой регион какви лечебни заведения ще има, с какви нива на компетентност и възможности за лечение.
- Как трябва да изглежда системата след 1 година, когато картата проработи?
- Основното е, че лечебните заведения, които ще влязат в нея, трябва да оказват наистина адекватна медицинска помощ. Това е целта на реформата - пациентът да бъде в центъра на системата.
- Каква е целта на картата - да отрежат от договор със здравната каса вече съществуващи лечебни заведения или да спре появата на нови?
- Тя ще направи и двете. Ако има съществуващи лечебни заведения, които не отговарят на изискванията - нямат специалисти, апаратура и не отговарят на медицинските стандарти - естествено, че те трябва да излязат от системата.
- Има ли такива?
- Може би. Сега се прави преглед. Картата трябва да е готова до 31 декември тази година и сме наложили този срок, за да може от 1 януари да се каже кой оказва медицинската помощ и кой ще може да сключва договори с касата.
- В картата пише, че тя определя необходимия максимален брой легла, а не болници, въпреки че винаги се е смятало, че в нея трябва да се запише именно брой болници. Това означава, че всички сега съществуващи болници могат да останат на пазара, като си разпределят позволените легла. Или пък в една община например частната болница да измести постепенно от картата общинската.
- Собствеността е равнопоставена - който покрие изискванията, той остава в картата. Със здравната карта ние търсим качество и защита на пациента, той да получава медицинска помощ, за която плаща осигуровки, и следва държавата да му гарантира адекватна услуга.
- За закриването на едно лечебно заведение се плаща висока политическа цена. Вече бяха приети и текстове, които позволяват на здравния министър да не се съобразява с медицинските стандарти и да обявява болници за защитени, въпреки че не отговарят на тях. Има ли вероятност в крайна сметка системата да не се преструктурира?
- Има политическа воля да се завърши реформата. Ние сме дали определение за отдалечени и труднодостъпни лечебни заведения с цел да се осигури достъп на цялото население до медицинска помощ. Не би се случил провал, ако се следват стъпките, които сме заложили в закона, ако се преценява много детайлно, както става в момента - във всяка област има срещи с ръководствата на лечебните заведения, обсъждат се внимателно нещата, защото това е система, в която не са разрешени бързи и хаотични действия.
- Идеята е да се осигури качество, а защитените болници няма да отговарят на критериите за него и на определено население няма да бъде гарантирано качество.
- Пред здравната комисия министър Анна-Мария Борисова заяви, че след като се е запознала с моментното състояние на нещата в цялата страна, е установила, че тези критерии, които първоначално бяха обявени - например 300 раждания и 1000 операции годишно, за да има АГ или хирургии в болниците, започват да се преосмислят и може би те ще бъдат намалени като изискване за брой извършени процедури, например около 150-200 раждания и 700 операции. Това дава възможност да се запазят тези дейности в труднодостъпни райони.
- Това ще важи ли и за не труднодостъпните?
- Мисля, че да - критериите са еднакви за всички.
- Болниците продължават да трупат дългове, които се обслужват все по-трудно. Възможна ли е скрита приватизация?
- Областните и университетските болници са в забранителен списък за приватизация по закон. Иначе законът дава възможност за покриване на дългове с активи на болниците, но не вярвам да се стигне дотам. Проф. Борисова е повикала всички директори на държавни болници със задължения. Те са представили планове за погасяване на разходите. Надявам се до края на годината да имаме финансово по-стабилни лечебни заведения.
- Ще има ли някакъв опит да им се помогне?
- Беше масова практика в последните години да се трупат задължения и в края на годината те да се плащат от излишъци, без никой да търси реална сметка и да осъществява реален контрол върху това за какво са похарчени, дали са спазени всички процедури при разходването на парите, при обществените поръчки, дали са за навременни разходи. За да се ограничат тези разходи, на първо място трябва да се засили контролът от МЗ като собственик на тези болници.
- Как?
- Например решенията, които са свързани с разпореждания, да се вземат от общите събрания, а не само от съвета на директорите или изпълнителния директор, както е в момента. Например решението може да касае големи обществени поръчки. Или пък съветът на директорите като колективен орган да е отговорен за решенията, а не само директорът. Но за това е нужна промяна в законодателството.
- Може част от поръчките да се правят от МЗ централизирано, не от болниците.
- Това също е вариант. Но тук говорим за огромен обем поръчки за различни позиции. На всяко лечебно заведение се налага по няколко пъти в годината поръчки за различни процедури - доставки, ремонти, строителство, хранене на пациенти, почистване. Не знам дали МЗ има такъв административен капацитет, който да може да се справи с толкова много поръчки.
- Неосигурените са нараснали почти двойно за година, приходите на здравната каса намаляват. Какво би могло да се направи, за да се спре тази тенденция?
- Вече гласувахме актуализация на бюджета на здравната каса и тя ще разполага допълнително с 220 млн. лв.
- Тези пари няма да стигнат.
- Може би. Направихме стъпки - сериозно увеличихме глобите за избягване на задължението за плащане на здравни вноски. Може би все още този механизъм не е проработил. Предстои след ваканцията, но преди Нова година, да имаме ясна визия за нов закон за здравното осигуряване – здравно осигурителния модел, вноската, колко ще бъдат платците на услуги, каква ще е конкуренцията в тази система. За момента не сме водили разговори по тази тема - нито с колегите от здравната комисия, нито с ПГ на ГЕРБ, нито с касата, МЗ и премиера.
- Според вас какво трябва да се промени? Трябва ли да има задължително осигуряване в частни фондове?
- Първо искам да чуя мнението на всички колеги, аз не вземам решенията самостоятелно, винаги ги вземаме в консенсус, след като обсъдим всички плюсове и минуси. Ще коментираме, когато има нов законопроект.
