Здравната реформа: Money for nothing
Лили Войнова
Българското здравеопазване е недофинансирано. У нас се отпускат най-малко обществени средства за лечение. Болниците трупат дългове заради забавени плащания от касата. Парите за лекарства на онкоболните не стигат.
В здравната система се въртят около 1.5 млрд. лв. в сивия сектор. Хоспитализациите са се удвоили. За да не изтичат пари от НЗОК, ще въведем електронно здравеопазване. Ще поставим пациента в центъра на системата. Няма да наливаме допълнителни средства в нереформирана система.
Това са само част от мантрите, които повече от 10 години българите слушат
И наистина предимно се говори за реформи, правят се планове и стратегии, изразява се загриженост, особено преди.
Но нека да започнем от началото. Една от любимите дъвки на всяко правителство е електронното здравеопазване. Досега са проведени най-малко 10 кръгли маси и обществени дискусии, които продължават да убеждават хората колко е полезно здравната каса да има информационна система и портал, как през него пациентите с електронни карти ще могат да си влизат в здравните досиета и да контролират системата, като проверяват дали не са ги "лекували" някъде, без самите те да знаят.
Това щяло да спести около15% от парите на здравната каса, или около 200 млн. лв. годишно, твърдят всички управляващи. Е, добре, убедени сме - но защо не се прави? Е, някой държи ли сметка за пръснатите пари за многобройните форуми, на които се повтарят тези неща?
Когато започна изграждането на информационната система на касата преди десетина години, бяха направени част от модулите, но веднага тръгнаха скандали и проектът беше провален. Следващото правителство обяви нов конкурс и новите изпълнители заявиха, че готовите програми не могат да се използват.
Така електронните продукти отидоха на боклука, а заедно с тях и стотици хиляди левове. В резултат информационната система на касата стана факт с 9 години закъснение, а през това време парите в сектора изтичаха безпроблемно. Отчитаха се операции, които не бяха извършени, на някои хора им вадеха един и същи зъб по няколко пъти. А касата плащаше с парите на здравноосигурените, разбира се
Нещо подобно се случи и с болниците. За да се отчитат онлайн, естествено трябва да са свързани със системата на НЗОК. Заради забавянето всяко лечебно заведение си изгради собствена система, която обаче невинаги може да се "върже" с касата. Затова се взе заем от 1.39 млн. лв. от Световна банка за болничен софтуер, а старият - пак на боклука. Парите ще се връщат от данъкоплатеца.
После лайтмотив станаха здравният портал и електронната здравни карта. Проведоха се пилотни проекти, правиха се здравни карти и досиета на 40 хил. държавни чиновници, като само за тях бяха дадени над 1.2 млн. лв.
Не е ясно колко човека си ги получиха. Тъй като проектът беше на регионалното и на здравното министерство и не беше съгласуван с НЗОК, от касата отказаха да дадат достъп до архива си с аргумента за медицинската тайна и държавните служители се оказаха горди собственици на карти, които не вършат работа. Средствата отново отидоха по дяволите.
След това касата обяви собствен проект и конкурс за изпълнението му и този път в сравнително кратък период се сдоби със здравен портал и здравни досиета за всички българи само за 450 хил. лв. Проблемът е, че в тях поне засега могат да влязат само хората, които имат електронен подпис, а те са незначителна част от населението.
Останалите ще пият по една студена вода, въпреки че и те са плащали здравни вноски. Електронната здравна карта остана за 2012 г. Или за още по-нататък.
Друга дъвка е Националната здравна карта - документът, който трябва да каже колко и какви болници са нужни в страната. Тя също се подготвя с години, дори през 2007 беше официално представена. Изготвянето й струваше също немалко пари - плащаше се на експерти от районните центрове по здравеопазване, от научните среди, на медици и т.н. И от това не последва нищо. Минаха години, ситуацията се промени и
сега други чиновници (всъщност може и да са същите) актуализират документа
и получават възнаграждения за това. Не е ясно защо здравната карта не е готова, като осъвременяването на данните би трябвало да стане с няколко мейла до регионалните структури на ведомството - да се преброят болниците, леглата и лекарите, които работят в тях.
Преди няколко седмици финансовият министър Симеон Дянков съобщи, че в здравното министерство служители са получавали по 2, 3, та дори и по 4 заплати както на трудов, така и на граждански договор. Това също е начин за изтичане на пари от системата.
Липсата на здравна карта спъна и проектите по европейската програма "Регионално развитие" и страната ни е на път да загуби над 148 млн. лв. Това означава, че болните ще продължат да се лекуват със стари апарати за лъчетерапия, които вместо да помагат, вредят на здравето им. Означава също, че тавани на болници може да продължат да падат, а пациентите отново ще трябва да си носят чаршафи и лекарства от вкъщи.
Ясно е за какво става въпрос и от съобщениетно на министерството, че ще спести над 700 хиляди лева от пътувания за участие в работни форуми на европейските институции.
В здравното ведомство не винаги смятат, че са длъжни да се отчитат пред обществото. След като информационната завеса бе вдигната за кратко по времето на Божидар Нанев, сега отново не се отговаря дори на журналистическите въпроси.
"Дневник" например попита, но не разбра кой е подготвил инвестиционната рамка за европроектите, която беше върната от регионалното министерство, и наказан ли е този чиновник. Както и докъде е стигнало остойностяването на клиничните пътеки, защото започват преговорите за нов Национален рамков договор между касата и Българския лекарски съюз. Не бяхме удостоени с отговор.
Писането на здравни стратегии е особено любимо занимание
Правителството на Иван Костов, което даде старт на здравната реформа, подготви доста амбициозна програма, но НДСВ я игнорира и се захвана с изработването на нова. Тя не видя бял свят, но това не пречи до ден днешен ексдепутатката Антония Първанова да твърди, че е била най-добрата. Тази на БСП я видяхме.
Тя първо беше за 2007-2012 г., но тъй като я връщаха за доработване поне 5-6 пъти, защото не съдържаше нищо конкретно, накрая решиха да започне да действа от 2008 г. Тройната коалиция я обсъжда на Боровец, в Катарино и къде ли не още и в края на годината все пак беше приета. Само че си остана с това и никой не й обърна повече внимание.
Правителството на ГЕРБ също почти веднага започна да пише здравна стратегия, но ако се съди по опита за болнична реформа, не е ясно дали няма да последва съдбата на предходните. В сила продължава да е само въпросът - какъв е смисълът да се пишат програми, ако не се спазват.
Колкото до мантрата, че не бива да се наливат пари в нереформирано здравеопазване, и тук традицията в разминаването между обещания преди изборите и липсата на дела след тях е желязна.
Изводът при това положение е ясен: статуквото се харесва на властта. Затова мантрите ще продължат да се повтарят. Идват и нови избори!
