Здравната реформа в Литва: истинска промяна или обикновено потушаване на напрежението?
Dr. Audrius Simaitis
07 януари 2010г.
От деветнадесет години пациенти и лекари в Литва очакват значителна промяна в отношението на правителството към здравеопазването и още по-важното, добре проектирана и обмислена реформа, която да се изправи пред унаследените от съветско време проблеми. Правителството и лидерите в здравеопазването не спираха да повтарят: дайте ни пари и ние ще реформираме нашето здравеопазване.
Много беше дадено под формата на различни международни финансирания. Нищо съществено обаче не се случи. Точно обратното. Повечето от последните здравни статистики показват, че положението е непроменено или дори се влошава.
През последното десетилетие средствата влагани в литовското здравеопазване са се увеличили почти три пъти. Дали това промени системата? Дали помогна на системата като цяло? Посрещна ли основните предизвикателства като корупцията и невъзможността да се извърши здравната реформа? Доведе ли до проспериращо и процъфтяващо здравеопазване?
Вероятно най-добрия начин да отговорим на тези въпроси е чрез изследване на сценария за настоящата здравна реформа в Литва, за да разберем скрития смисъл зад красноречивите приказки и да погледнем отвъд това, което политическите лозунги казват.
По време на кредитната криза и липсата на публични финанси, пред медицинската общност беше обявена дългоочакваната новина, че реформата е на път. На 4 април 2009г. литовския здравен министър обяви старта й. Първото усещане след научаване на новината беше вълнуващо: страхотно!!! Най-накрая дойде.
Здравния министър Алгис Капликас заяви, че основен стимул е бил наскоро представения доклад на Световната банка. Според министъра доклада твърдял, че има прекалено много болници в Литва и техния брой трябва да бъде намален. Това звучи логично. Още по-важно, министърът съобщи на масмедиите, че докладът на Световната банка ще бъде достъпен до седмица. Това беше през април 2009г. Сега сме януари 2010. Планът за реформи беше пуснат, но доклада на Световната банка все още е скрит от обществения поглед.
Основна платформа, върху която се гради планът е административното разделяне на страната. В Литва има пет административни региона, поради което здравните региони се предвижда да бъдат пет: Вилнюс (столицата), Каунас, Клайпеда, Паневезис и Сиаулиаи. Във всеки регион ще има три нива на болници: национални, регионални и локални. По тази причина министъра даде име на реформата „3R” (на литовската дума локален започва с R).
Показателно обаче той често забравя да спомене, че ще има и две други болници, които ще получават държавна поддръжка. Това са университетските (U) болници във Вилнюс и Каунас. Така по същество това не е 3R реформа, а 5R3R2U реформа (5 региона, 3 нива болници и 2 университетски болници).
През 2006г. на среща в Люксембург Съветът на Европа прие документ наречен „Заключения на Съвета относно общите ценности и принципи на здравните системи в ЕС”. Този документ бе подписан от всички тогавашни 25 страни членки на Европейския съюз, включително Литва. Документът декларира, че основните ценности на здравните системи в Европа трябва да бъдат универсалност, достъп до добри и качествени грижи, равнопоставеност и солидарност.
Сегашното предложение за реформи по същество прави почти невъзможно придържането към тези ценности. Създаването на три региона с 3R (нива) болници и два региона с 3R2U (три нива болници и две университетски) ще значи, че 60% от населението няма да има, или ще има затруднение в достъпа до университетски обем помощ и тя ще бъдат твърде отдалечена от местоживеенето им (ценностите достъп до добри и качествени грижи и равнопоставеност ще бъдат подкопани). Концепцията 2U включва допълнително финансиране на университетските болници, като по такъв начин ще задълбочи съществуващото значително разделение в условията на работа на специалистите от различните региони. Това прави трудно осъществяването на ценностите на солидарността.
От независимостта през 1990г. при всеки етап на развитие на здравеопазването водещи академични дейци от университетските болници имаха възможността да определят правилата и да насочват повече финанси към техните болници, без значение дали средствата бяха национални, интернационални или европейски. Като резултат на тези политики регионалните болници бяха лишени не само от материална база, но още по-важното – от специалисти. С осъществяването на сегашната реформа проблемът с недостига на специалисти ще се обостри допълнително.
Замислената редукция на болници, извършвана без включване на специалистите по мениджмънт, ще значи по-нататъшно концентриране на власт в малка група лица. Това от свой ред ще подсили съществуващата йерархия и ще доведе до още по-голямо разпространение на корупцията, което води в посока обратна на ценността универсалност.
Следващия въпрос е по какъв начин 5R3R2U реформата се провежда. Всички експерти по стратегическо планиране изтъкват простото правило, че всяка реформа трябва да се базира на принципите на стратегическото планиране. Според тези принципи най-важния аспект не е същината на реформата, а начина, по който се провежда.
А по какъв начин 5R3R2U реформата се провежда? Планът за преструктуриране беше обявен на 8 септември 2009г. и на основните участници беше даден срок от една седмица да изразят мнения, опасения или предложения. След 19 години и 7 месеца (или 1019 седмици) на изчакване, обезсърчаване и очаквания, министърът даде само седмица за дебат.
Твърде интересно, след „публичния дебат” не бяха направени никакви промени. Начинът, по който този дебат се проведе води до друг фундаментален въпрос: не е ли това предварително решена концепция, формално представяща се за отворена към обществото само колкото да се каже, че сме поставили отметка в „кутийката” на демокрацията? Или е само козметична настройка целяща задоволяване на изискванията на правителствения бюджет и създаване на впечатление у международните организации, че промяната е в ход?
Или е обикновено потушаване на напрежението дължащо се на факта, че за последните 20 години много малко, ако въобще нещо се е случило в здравния сектор. Английска поговорка казва: Липсата на новина е добра новина. В контекста на сегашната реформа това изглежда точно обратното.
Current health care reform in Lithuania: real change or simply damage limitation? The Baltik Times, Jan 07, 2010 By Dr. Audrius Simaitis
