Здравният министър приключва с реформата в съкратени срокове

Здравният министър приключва с реформата в съкратени срокове

Болниците ще бъдат разделени в три категории, определящи компетенциите им
Янина Здравкова
Преструктурирането на болниците, което 10 години вече не може да се осъществи, изведнъж се оказа бърза задача. "До края на годината ще приключи успешно реформата в болниците", обяви здравният министър Анна-Мария Борисова на дискусия, организирана от лекарския съюз. Част от леглата за активно лечение ще станат за долекуване и нищо повече, обясни тя основния акцент на реформата.
В момента България е страната в Европа с най-много легла за активно лечение и най-малко за долекуване, затова се смята, че трябва да има преструктуриране.
Министърът за пореден път обяви, че закриване на болници няма да има. Преструктурирането ще стане през задължителната национална здравна карта. Тя ще определи от колко и какви легла има нужда във всяка област и съответно за колко от тях НЗОК ще има право да сключва договори. Засега не се очаква да има съкращаване на легла и болници в големите градове.
Картата ще определя и нива на компетенции за различните болници. Те ще са 3. Първото ще са общинските лечебници и към тях ще има най-ниски изисквания като брой специалисти, професионална квалификация, апаратура и обем дейност. Те обаче ще могат да сключват договори само за определени пътеки и за лечение на по-леки случаи. Тези лечебници ще са длъжни да имат терапевтични, педиатрични и неврологични легла. Болници и отделения, които не отговарят дори на най-ниското ниво за компетентност и нямат достатъчно кадри и апаратура, ще се превръщат в клиники за долекуване. Например болници, където се правят под 1000 операции годишно, ще трябва да се преобразуват за извършването на други дейности. "Хирургът е като цигуларя - трябва да се упражнява всеки ден", обясни министърът въвеждането на минимален лимит за операции. Аналогично изискване ще има и за АГ-леглата в болници, в които има под 300 раждания на година.
На второ ниво ще са областните болници, а на трето - университетските. "На третите дори ще им забраним да работят леки операции в по-голям обем", обясни Борисова.
Според виждането на здравното министерство болничните легла ще трябва да са разпределени по следния начин - 50-60% в терапевтични отделения, 10-15% - в педиатрични, също толкова в АГ-отделения и 20-25% за хирургични.
В момента здравната каса няма клинични пътеки, които да поемат долекуването. Но министърът съобщи, че идната година ще има пет такива. Дотогава болниците ще работят както и в момента независимо какво е определено за тях в здравната карта.
Сега районните центрове по здравеопазване правят "моментна снимка" на състоянието на лечебната мрежа по области, а не самата карта, каза Борисова по повод постоянните съобщения, че едно или друго отделение ще се закрива. "На места РЦЗ са превишили правата си и са започнали да командват и да затварят. Те не са чули, че аз съм казала, че нищо няма да се затваря", допълни тя и се закани да накаже директори на РЦЗ, които правели "свободни съчинения".

НА ВЪЗРАСТ

Лекарите у нас застаряват. В Софийска област например 27% от лекарите в болниците са пенсионери. "Наличието на много пенсионери води до нестабилност", коментира Борисова. Например след 10 години над 70% от ендокринолозите у нас ще са между 50 и 70-годишни. "Ще ни лекуват баби и дядовци, ако не оправим проблемите със специализациите на младите лекари", каза здравният министър.




SatHealth
CME Academy
Medicalnews
Cluster

International partners

IAMRA
WMA- World Medical Association
FEMS European Federation of Salaried Doctors
CPME The Standing Committee of European Doctors
UEMS European Union of Medical Specialists