Здравните вноски само в болниците
Поредната сериозна реформа се задава в здравеопазването. Предвижда се здравната каса да сключва договор само с болници, които отговарят на определени критерии. Държавата ще бъде безкомпромисна към хората, които не си плащат вноските за здраве. Планира се частните фондове да се включат в здравното осигуряване през 2011 г.
Да пуснат новите играчи още догодина
Д-р Цветан Райчинов
Плановете на здравното министерство са допълнителното здравно осигуряване да стартира през 2011 г. Добре е, че се изисква по-голям първоначален капитал от всеки фонд в размер на 3 млн. лв. За да се наберат тези пари обаче, фондовете трябва да имат по-широко поле за работа. Затова смятам, че би трябвало да им се даде шанс да поемат някои медицински дейности още догодина. Макар че догодина ще се използва цялата здравна вноска от 8%, тя не е достатъчна да покрие всички нужди в здравния сектор. Не би трябвало и размерът на вноската да се замрази в следващите 4 години, както се говори. Смятам, че още догодина е разумно да се даде зелена улица на допълнителните здравни фондове и официалното доплащане. По този начин в системата ще влязат свежи пари. Новите възможности ще бъдат и гаранция за по-качествени услуги. Сега пациентът плаща под масата, но не е сигурен дали ще получи по-добро лечение, защото за сумата, която дава, знае само той и докторът, който я е получил. Ако има ясен регламент, ще има кой да контролира качеството на медицинската услуга.
Българският лекарски съюз настоява работният ден на личните лекари да стане 8 часа. Изискването да бъдат 24 часа на разположение на пациентите си е в разрез в Кодекса на труда, затова сме информирали здравното министерство и парламента. Нужни са промени в Закона за здравното осигуряване, в Закона за лечебните заведения и др. На нито един човек не е по силите да работи без почивка. Ако лекарите решат да полагат извънреден труд, то това трябва да е по тяхно желание и да получават допълнително заплащане. Лекарският съюз настоява да се приеме условие за предварително записване на ден и час за преглед. Така и пациентите няма да чакат с часове пред кабинета. Разбира се, хората, които имат нужда от неотложна помощ, ще посещават личния си лекар без ограничение. Неотложните пациенти в извънработното време на джипито би трябвало да се поемат от неотложни звена, които да се финансират от държавата. Така е във всички европейски страни. В момента у нас държавата поема само разходите за спешните пациенти. Неотложната медицинска дейност е оставена в ръцете на семейните лекари, които нямат физическата възможност да я осъществяват.
Диагностично-свързаните групи като метод за плащане в болниците не могат да се въведат, преди министерството да изготви медицински стандарти по всички специалности, а БЛС да изработи правилата за добра медицинска практика. Според мен най-добрият вариант е да работим заедно, а финансиране за тези трудоемки дейности да дойде и от различни програми. Това ще доведе до качествени медицински услуги и ще сведе до минимум възможностите за злоупотреби.
Що се отнася до проверките и санкциите, засега е най-добре те да продължат да се осъществяват от Националната здравноосигурителна каса. Създаването на отделна структура като Медицински инспекторат не е разумно в условия на криза. Освен това най-добре е този орган да бъде независим, а не към здравното министерство, защото има опасност да се политизира. Разумно е да бъде например към здравната парламентарна комисия. трябва да се оптимизират. Лекарите не бива да бъдат тормозени за незначителни пропуски, които нямат отношение към здравето на пациента. Например за пропуснат дребен детайл здравната каса връща документите на джипито и не му плаща извършената работа. Отчетността трябва да бъде сведена до работещ модел. В момента санкциите, които се налагат, в повечето случаи са субективни виждания на отделни експерти.
