БОЛНИЧНА РЕФОРМА С БОЖЕСТВЕН КОМПЛЕКС
style="text-align: justify;">
style="text-align: justify;"> style="text-align: justify;"> style="text-align: justify;">
Здравеопазването като че ли се надпреварва в състезание за абсурдни идеи и по всичко изглежда, че е начело в класацията. То не беше забрана за пътуване извън страната, не беше отнемане на лична карта и дори забрана за покупко-продажба на имущество, ако не са платени здравните осигуровки. Сега управляващите са се насочили в друга посока - болниците, където искат не само да засилят бюджетните лимити, но и да наложат ограничения на лекуващите се в дадена болница.
Здравната каса публикува проект на принципи за реформиране на прогнозните обеми дейности на болниците, които предвиждат:
- Запазване на бюджетните лимити на болниците и въвеждане на план за броя болни, които болницата може да лекува по отделните клинични пътеки. Т.е. колко инфаркта, счупвания или бронхопневмонии може да лекува една болница;
- Лимитите и прогнозите се изготвят на база отчетени дейности от предходни години;
- Силно ограничени са възможностите за промяна на обема на клиничните пътеки, което става след одобрение на касата. Има възможност за прехвърляне на неизползвани дейности от едно тримесечие в следващо, както и за корекция в обема на дейности - до 3% и за сметка на следващо тримесечие. style="text-align: justify;">
Нищо не се споменава за прехвърляне на дейности от една пътека в друга, както и за прехвърляне между календарни години;
- Нищо не се казва за възможност за превишаване на бюджетния лимит за годината;
- Болниците ще осигуряват спешна хоспитализация в размер, не по-малък от 30% от общия брой болни.
Предложенията на управляващите са типичен пример за божествен комплекс - те изглеждат убедени, че могат да предвидят, планират и изпълнят всичко. Забравят най-голямата променлива, която не подлежи на планове - човека. Дори и само тези пет предложения пораждат редица въпроси:
- Какво става, когато бъде достигнат годишният лимит за дадена клинична пътека? Възможностите са две: Не приемат повече пациенти, което е в разрез със свободния избор на изпълнител, гарантиран от чл. 4 на Закона за здравното осигуряване или продължават да приемат пациенти, което води до преразход и трупане на дългове.
- Какво става, когато демографията и заболеваемостта в страната и отделните региони се промени - например ако нарасне притокът на пациенти към големите градове или се увеличи дадено заболяване в отделни области?
1. Ако болниците връщат пациенти след достигане на лимита клинични пътеки, дейностите, които извършват, няма как да се увеличат и да бъдат отразени в бюджета за следващата година и всичко замръзва на сегашните нива. 2. Ако приемат по-високия брой болни, такава корекция може да има, но тя ще е
за сметка на преразход и трупане на дълг, но тъй като финансирането е за настоящи медицински дейности, едва ли ще е достатъчно за погасяване на стари задължения. Т.е. болниците могат да получат повече пари, само ако трупат дългове.
- До какво води липсата на гъвкавост при предлаганите здравни услуги? 1. До силна конкуренция под формата на "кой ще се вреди първи" и "кой ще си плати, за да е първи".
2. Това е резултат от първото - при изчерпване на лимитите тези, които не са се класирали за планов прием, ще трябва да чакат. Тук също може да се очаква някаква форма на закупуване на "правото да чакаш най-малко".
Ами ако е възможно да се прехвърлят дейности от първо тримесечие на една година към четвърто тримесечие на предходната година? Безконтролното харчене ще продължи, просто отчитането му ще бъде прехвърлено в бъдещ период, докато някоя година се окаже, че дадена болница не трябва да работи 12 месеца, защото е изхарчила парите в предходни години.
Защо минимум и защо 30% за спешната помощ? Това предложение създава почти толкова проблеми, колкото предните четири, взети заедно. То не адресира проблема с източването на НЗОК от неосигурени лица чрез извършване на манипулациите им по линия на спешна хоспитализация, макар да има предложения за затягане контрола чрез разписване на индикации за спешност. Ако 30% от случаите в дадена болница не са спешни, какво става - санкции за болницата? При изчерпване на лимитите, хората могат да си платят и за да минат по линия на спешна хоспитализация. А колко е максимумът на спешните случаи? И т.н., и т.н.
Решенията не само не адресират проблеми, а изглеждат така, като че ли управляващите не са наясно какви точно са недостатъците на сегашната система. Сред основните проблеми са липсата на връзка между плащането на здравни осигуровки и качеството на услугата - хората не искат да плащат за лоши услуги. Няма и контрол над разходите - тъй като всички плащат услугата, пациентите се опитват да потребят най-много, а болниците - да отчетат най-много, особено от надценени клинични пътеки. Няма ефективност на разходите - твърде малко внимание се обръща на превантивната медицина и извънболничните дейности за сметка на болничните манипулации. Този проблем единствено ще се задълбочи с въвеждането на лимити, които ще принудят пациенти да отлагат манипулации, което от своя страна може да усложни и оскъпи процедурите.
Системата има нужда от по-малко централизиран контрол, планове и лимити и повече свобода за пациентите. Те трябва да са свободни да избират къде да се осигуряват и къде да използват здравните услуги, за които са плащали. Това ще създаде естествена конкуренция както на пазара на здравно осигуряване, така и на болнични услуги. Оттам ще се създаде и контрол, както върху обемите разходи, тъй като те ще се следят от здравноосигурителните фондове, така и върху ефективността им, за което пък ще следят пациентите. style="text-align: justify;">
Калоян Стайков, Институт за пазарна икономика style="text-align: justify;">
