Д-Р БРЪНЗАЛОВ: ПАРАДОКС Е, ЧЕ ПРИ 300 000 ХОПИТАЛИЗАЦИИ ПОВЕЧЕ ЗА 2024 Г. ПАРИТЕ ЗА МЕДИКАМЕНТИ СТИГНАХА
Бюджетът, който ще се отдели за здраве, се показва като финансов рекорд, но всъщност няма ръст в процента, отделян от брутния вътрешен продукт. Ако искаме да постигнем европейско здравеопазване, ще трябва поетапно да стигнем и европейския процент на здравни осигуровки - там достига 10-12%
- Д-р Брънзалов, новата 2025 г. отново започва с дебата има ли достатъчно пари за здравеопазване. Вярно ли е, че средствата не достигат, защото има болници, които опитват да източват НЗОК, както твърди управителят на касата Станимир Михайлов?
- Твърдението, че болниците се стремят да източват касата, е неприемливо - още повече, без да са посочени конкретни лечебни заведения нарушители. Той твърди, че вече има установени случаи на нередности и според нормативната база такива лечебни заведения са понесли санкция, но нарушенията доказани ли са категорично? Не може да се говори генерално за цялата система. Парите за здраве на българския народ не достигат не само по отношение на болничната помощ. Давам цифри - в първичната извънболнична медицинска помощ има преразход от 2 млн. и 200 хил. лв., в специализираната - 7,5 млн. лв., в денталната помощ - 13 млн. лв. За медицински изделия преразходът е около 24 млн. лв., болничната помощ е с преразход над 400 млн. лв., от които 146 ще останат за плащане от бюджета на 2025 г. Недоумение у мен буди фактът, че никъде не се говори (с малки изключения, разбира се) какво се случва с парите от фонда за лекарствата. Как така за лекарствата няма преразход? За мен е много странно. При вече заложен проектобюджет за НЗОК за 2025 г. обемите за хоспитализация са 2 млн. и 300 хил. лв. Защо са толкова? Защото са били такива през 2024 г. Как стана така, че с около 300 хиляди хоспитализации повече за 2024 г. и с преразход в болничната помощ в същия период парите за лекарства всъщност стигнаха. За мен е необясним парадокс. Преди броени дни анализ на IQVIA разкри значителен ръст на продажбите на лекарства (със и без рецепта) през първите 3 тримесечия на годината в сравнение с 2023 г. от 13,8% в сравнение със същия период на миналата година. Нещо повече, болничният пазар на лекарства, който е много по-малък от аптечния, продължава да бележи солиден ръст, който достига 24,6% в стойност спрямо първите 9 месеца на 2023 година. Логично се питам, след като има толкова много повече хоспитализации за 2024 г., тези 300 хил. болни повече с кладенчова вода ли ги лекуваха, или с лекарства? Преразходите, за които ви говорих по пера, са обявени от здравната каса в медиите. Но защо няма надлимитна дейност на медикаменти? Всъщност конкретни разходи за лекарства, заплатени от НЗОК, към този момент няма публично обявени. Процентът за лекарствата всяка година расте по малко. За последните 6 години е пораснал с близо 2% от бюджета на НЗОК. Тук не са включени обаче медикаментите, които пациентите получават в лечебните заведения, лекувайки се по клинични пътеки. Тоест стойността на лекарствата, по които се лекуват болните по клинична пътека влиза в нейната цена, която е в перото за болнична помощ. След като имаме ръст на потреблението на медикаменти от населението като цяло, би следвало да имаме и повишена потребност от хоспитализация. Тези две неща не могат да бъдат разделени. Не бива да продължаваме с мантрата за източващите болници - единствените виновни за финансовото състояние на НЗОК. През април 2024 г. с решение на Конституционният съд (КС) бяха премахнати болничните лимити. Според изнесеното от НЗОК първите 3 месеца до излизането на това решение всичко е било, както е договорено между БЛС и НЗОК като обеми и цени. След това решение на КС, образно казано, много лечебни заведения натиснаха газта. Това се вижда по разчетите на касата - средно с 10% повече хоспитализации. Чак октомври обаче започна да се прави стриктен анализ защо се получава така. От май до октомври институцията, чиято основна функция е контрол върху всички процеси, не провежда такъв, а само се говори, че има голямо увеличение в обема на хоспитализациите.
- Бюджетът за здраве за тази година релевантен ли е спрямо нуждите на сектора?
- В публичното пространство се изкривява информацията. Бюджетът, който ще се отдели за здраве, се представя като финансов рекорд. Сумите в бюджета се получават от съответния процент на БВП, който държавата отделя за здравеопазване, и с такива, които се формират, надявам се, спазвайки закона за здравното осигуряване, от очакваните постъпления от здравни вноски на българските граждани. Доколкото ми е известно, няма ръст в процента на здравното осигуряване, няма и ръст в процента, отделян от БВП, който е около 5,5 на сто. Така че това, което виждаме като така наречено увеличение, е всъщност това, което се случва във всички сектори. Във всички сектори има повишение на разходите във връзка с растежа или прогнозата за растеж на българската икономика и растеж на приходите в бюджета. Скоро четох изследване, че доплащането за здраве у нас е около 4% - ние всички, когато се лекуваме, трябва да доплащаме това, което касата не покрива. Общо се получават около 9% - 4 от нашия джоб и останалите 5.5 - от бюджета отделян за здраве. Това е точно средноевропейският процент от БВП, който отива за здравеопазване. Аз обаче не знам дали в другите страни от Европа има такъв висок процент от населението, който въобще не плаща здравни осигуровки, както е при нас. А са здравноосигурени. Това са например държавните служители и др. Няма реално раздвижване относно парите за здраве с новия бюджет.
- Повишаване на здравната вноска ще реши ли по някакъв начин проблема с липсата на средства, или не? И колко трябва да е повишението, за да има ефект?
- Ако като общество искаме да постигнем европейско здравеопазване, на фона на разходите за лекарства, апаратура, достойни заплати за медицинския персонал и т.н. ще трябва поетапно да стигнем и европейския процент на здравни осигуровки. В някои държави той достига 10-12%. Всички статистически данни показват това. Това са данните, които имаме от Евростат, не са измислици на БЛС. България продължава да е с най-ниската здравна вноска. Явно парите за здраве в България не стигат, факт.
- За какво ще ни стигнат парите от бюджета и за какво не?
- Така нареченото увеличение на бюджета за здраве, в което всички са се вторачили, всъщност не е повече от миналата година. То изразява сегашното съотношение от предполагаемия ръст на БВП и събираемостта на здравните вноски. Не очаквам да можем да променим нещо с тези пари, да бъде закупена нова апаратура или да осигурим нещо допълнително за населението. Би било нелогично, т.е. ако стане, най-вероятно ще бъде направено за сметка на труда на лекарите и сестрите.
В същото време наблюдаваме парадокс. От една страна, нямаме повече средства, както имах възможност да обясня, а от друга, ни предлагат да вкарваме нови дейности, които да бъдат покрити с парите на касата. Позволявам си да цитирам указание на Министерството на финансите: "Препоръчват се нови инициативи, предложения за промени в нормативната уредба, представляващи нови ангажименти за разходи, и те трябва да се предлагат само при осигурено финансиране на вече поетите ангажименти и текущи задължения в рамките на одобрените разходни тавани". И тук трябва да поговорим за биомаркерите - ето пример да се вкара нова дейност в рамките на същия бюджет през наредба. Към този момент има много изследвания, които се плащат от пациентите и не са покрити от касата. Това не може да се каже за биомаркерното тестване, което към момента се поема от фармацевтичната индустрия. БЛС не е против плащането на тези изследвания, но да е от перото за лекарства в бюджета на H3Q K. На фона на очертаващия се дефицит през следващата година да бъде предлагано на БЛС да се съгласи част от парите на НЗОК да отидат за покриване на дял от разходите на фармацевтичната индустрия е, меко казано, цинично. Ние сме против това и няма да се съгласим касата да покрива процедура, която не е минала на обществено обсъждане, изработена е незнайно как и от кого и чрез нея да възложим на касата да се задължи през следващата година с допълнителен разход от 20, 30 може и повече милиона. С вкарването на този разход догодина ще имаме още по-голям дефицит, и то в перото за болнична помощ. И пак ще се заговори, че болниците източват пари от касата. Сега се дават различни цифри каква ще бъде сумата за биомаркерни изследвания и те варират от 5 до 30 млн. Аз спокойно мога да кажа, че очаквам да стигне и 130 млн. лв.
- Докъде ще стигне българското здравеопазване, ако парите за здраве стават все повече, разходите нарастват, но реални реформи няма? И какви реформи биха имали полза?
- Много пъти съм казвал - реформи със служебни правителства няма как да се случат. Започна 2025 година и нямаме бюджет. Каква реформа може да има при подобна политическа ситуация? Единственото, което може да се направи по някакъв начин, е да се работи в насока автентификация на пациента. Предлагал съм на д-р Галя Кондева точно това. Има методи, с които може да се осъществи тази автентификация, както например банките изискват от нас като клиенти, когато извършват плащания и други услуги. Тогава няма да говорим за точене на касата и за фиктивни хоспитализации, за фиктивно издаване на рецепти, фиктивни талони, защото най-силният контрол, а именно от страна на пациента, ще бъде осъществен. Говорил съм по темата и с г-н Станимир Михайлов. До момента конкретен отговор няма. Относно изнесения случай за пациент, хоспитализиран 36 пъти. Като лекар мога да кажа, че дадени пациенти имат нужда от повече болнични приеми. Например онкологично болен. Ако той е автентифициран както трябва, ако е осъществен контрол, няма да водим разговори от рода, че касата се източва от болничните заведения. При подобен контрол няма да се стига до злоупотреби, които толкова много се преекспонират в обществото, че за лекарите става обидно.
- Кажете по-подробно какво точно сте предложили на министър Кондева като промяна?
- Освен това за автентификацията на пациентите беше предложено диагнозата хронично бъбречно заболяване в неговите ранни етапи да бъде диспансерна диагноза в пакета на общопрактикуващия лекар, който така или иначе проследява пациентите с най-висок риск за развитие на ХБЗ - с артериална хипертония, захарен диабет тип 2 и др.
Оказа се, че трябва да има промяна в МКБ10, международната класификация на болестите, за да могат да се стратифицират степените на хроничното бъбречно заболяване. Трябва да бъдат отворени нови МКБ кодове, които в момента според експертите на Министерството на здравеопазването липсват. Въпросът касае много българи. Наблюденията на общопрактикуващите лекари са, че неимоверно ще бъдат намалени случаите на сърдечносъдови инциденти, сериозно ще се спестят и пари за хемодиализно лечение в бъдеще. Пациентите с хронична бъбречна болест трябва да минават на диализа няколко пъти седмично. Те имат и сърдечни и метаболитни заболявания, които много съкращават продължителността на живота. Аз съм убеден, че след въвеждането на новите кодове този тип заболеваемост ще намалее.
- Живот и здраве да има редовно правителство - каква трябва да е неговата първа задача относно здравеопазването?
- Много неща могат да се постигнат, ако има стабилна политическа обстановка. Срещам се с наши партньори от цял свят. Виждам как при тях бързо се случват нещата. А ние тъпчем на едно място. Имаме ресурс като народ, като лекари. Можем да постигнем много. Но се иска спокойна политическа среда.
Труден въпрос ми задавате - какво трябва да е първото, което кабинетът да свърши? Кой кабинет - редовен или служебен. Първо трябва да се гласува бюджетът от парламента. За съжаление, като гледам как вървят процесите, е възможно пак да се стигне дотам, че през есента да подписваме анекс, което според мен не е правилно.
Source: Вестник "24 часа" 
