Dr. Borislav Dagarov: The care of the smallest heroes - premature children are becoming better

Dr. Borislav Dagarov: The care of the smallest heroes - premature children are becoming better

Д-р Борислав Дангъров e сред отличените млади лекари в престижната категория на БЛС “Ти си нашето бъдеще”. Той завършва медицина в МУ-София през 2012г. През декември 2017г. придобива специалност по неонатология, а по-късно има професионална квалификация „Здравен мениджмънт“. Има редица участия в конгреси и конференции по педиатрия и неонатология. Интересите на д-р Дангъров са в областта на интензивното лечение на доносени и недоносени деца, решаване на клинични проблеми при деца с интраутеринна хипотрофия и други. В момента е началник на отделение по неонатология в САГБАЛ „Д-р Щерев“. А от medicalnews.bg разговаряха с него. Какво им сподели младият специалист може да прочетете в следващите редове.

Д-р Дангъров, как се спряхте на медицината като свой професионален избор?

Вероятно медицината е моето призвание, тъй като още от малък съм си играел със слушалки, спринцивки и други неща. Мои приятели дори ме подсещат, че сме си играели „на лекари“ и съм ги преглеждал. Майка ми е медицински работник, често ме е водела на работното си място и вероятно доста неща са се насъбрали, които са определили избора ми. Много изявена в характера ми е чертата да помагам, да съм от полза на другите – това ми харесва, прави ме щастлив, изпълва ме с чувство за пълноценност. Другото нещо е, че аз съм много принципен и самодисциплиниран човек. Знаете, че за да се влезе и изучи медицина е нелесна задача и пътят е дълъг и труден. Ако човек не търпи на натоварване и лишения, е трудно да завърши медицина. Следването е дълго и трудно – изисква много време, търпение и постоянство.

Вие сте специалист неонатолог – кое Ви привлече в тази специалност?

Работата с деца е трудна и тежка и не е за всеки. Но е много приятна, децата са много истински. Неонатологията е един малък дял от педиатрията, занимаваща се с интензивното лечение, грижи и проследяване на рисковите новородени деца – основно недоносените, деца с перинатални усложниния, малформации, неврологични усложнения и др. Мъжете неонатолози в България са много малко, но както е известно, в нашите среди са много добри специалисти. В западна Европа е различно – там в тази специалност са ангажирани предимно мъже.

В специалността ме привлече нейното разнообразие в патологията – интензивността на работата, възможността да помогнеш на най-малките пациенти да поемат първите глътки живот и да направиш родителите им щастливи. Много адреналин има в моментите, когато се роди малко дете в тежко състояние, което трябва да спасиш. Много са и участниците в един такъв процес – колеги, медицински сестри и акушерки дават всичко от себе си за общата кауза да се спаси един живот, тежащ понякога само няколко грама. Нашата работа изисква синхронизиране на действията и екипност. Много бързо, само за часове и дни, виждаме резултатите от работата си, когато настъпи подобрение в състоянието на тежък пациент – “най-малките герои“ са много борбени и перспективни. Понякога, разбира се, се сблъскваме с усложненията и смъртта на новородено, но това е неделима част от работата ни.

Кои са основните предизвикателства в нея?

Грижата за новородените започва още от момента на раждането им в родилната зала – провеждане на първична реанимация на нуждаещите си, лечението им в интензивни отделения, апаратна вентилация, приложение на екзогенен сърфактант, осигуряване на нормална адаптация и гладък неонатален период.

Особено голямо предизвикателство са екстремно недоносените новородени – под 1000 грама и гестационна възраст по-малка от 28 г.с. Това е една особена група пациенти, за които се полагат високоспецифични грижи, дълъг престой в неонатологичните клиники от трето ниво на компетентност. Освен добре подготвен екип от лекари и акушерки, се изисква скъпоструваща, животоспасяваща и високотехнологична апаратура, скъпо струващи медикаменти и консумативи. При тези деца могат да настъпят различни усложнения, свързани с недоносеността им, които могат да окажат влияние върху по-нататъчното им физическо и нервно-психическо развитие. Такива са бронхопулмоналната дисплазия, неврологични усложнения с различна по степен форма на ДЦП, ретинопатия на недоносеността. Именно поради тази причина неонаталната грижа е насочена да бъде на толкова добро ниво, че да минимализира доколкото е възможно тези усложнения и да осигури едно пълноценно качество на живот на тези деца и на семействата им. Късното проследяване на недоносените от родилния дом също е много важен момент – то изисква политика и екипност между отделните специалисти в педиатрията.

Как оценявате грижите за недоносените деца в България? Какво още е нужно да се подобри в тази насока?

В последните години ставаме свидетели на бурното развитие в нашата специалност в България. Неонатологичните екипи са с много добра подготовка и натрупан опит. Отглеждат се все по-недоносени деца, с минимални или никакви увреждания, което говори за една много добра грижа и компетентност. Все по-щадящи и минималноинвазивни стават методите на лечение, апаратурата е високоспециализирана, методите на апаратна вентилация са синхронизирани със спонтанното дишане. Приложението на екзогенен сърфактант намалява усложненията от тежка дихателна недостатъчност и спомага за по-бързата екстубация и преминаване от апаратно към спонтанно дишане. Усъвършенства се добрата първична реанимация и оборудването в родилните зали, което е от първостепенно значение за по-нататъчния ход на заболяването. Скринингът за ретинопатия на недоносените, обхващащ всички новородени под 32 г.с. и тегло при раждане под 1500гр., намали драстично честотата на ретинопатия. Методите за лечение и при това усложнение се усъвършенстват през последните години и дават добри дългосрочни резултати.

Вие сте сред отличените с престижната награда на БЛС в категорията „Ти си нашето бъдеще“. Какво е за вас едно подобно признание?

Много ме зарадва тази награда. Първо искам да благодаря на членовете на дружеството към БЛС в болницата, в която работя и ръководя отделението по неонатология, за това че бях оценен и предложен за една подобна награда. Благодаря на ръководството на болницата, че гласува доверие в мен и ми дава шанса за едно подобно развитие, което малко мои колеги имат. Мисля си, че и аз съм дал и направил достатъчно за това отношение. Благодаря на БЛС, че оцени мен и моите качества и ми връчи тази награда. Това е един допълнителен стимул да продължа да се развивам и усъвършенствам – да имам постоянството, силата и духа да продължа мисията си. Благодаря и на екипа с който работя – за съвместната и екипна работа, без която са немислими крайните резултати, а именно да изпишем едно здраво дете, с никакви или минимални увреждания и риск.

Къде виждате своя професионален път след време – в България или в чужбина?

Никога пред мен не е стояла дилемата къде да се развивам – винаги съм бил твърдо решен, че моето реализиране ще е в България. Тук се чувствам добре и получавам това, от което имам нужда. Мога да кажа, че бих могъл да бъда пример за човек, който с много усилия, труд, постоянство и любов към специалността си, може да постигне успехи,много по-големи от тези в чужбина. Добрите специалисти и в България са търсени и добре платени. Стига сме се заблуждавали, че само чужбина ни дава добро бъдеще.

Какво трябва да се промени, за да остават повече млади лекари у нас?

Проблемът с младите кадри е комплексен и зависи от много фактори. Проблемът със специализацията от много години не може да бъде ефективно решен. Младите лекари са принудени да вървят и „да чукат от врата на врата“ и да се молят да бъдат зачислени за специализация. Ниското заплащане, лошите условия на труд и неефективното обучение през периода на специализация карат младите кадри да заминат и специализират в чужбина. Преди няколко години беше отменен конкурсният изпит за зачисляване на специализация, уж за да се улесни процедурата, което според мен е грешка и трябва да се върне старата система с преминаване през конкурс. Политиката трябва да е насочена към добро финансиране на специализантите и стимулирането им да останат в България. Нужно е и университетските болници да отпуснат достатъчно брой места за специализация, а държавата да финансира целият период на специализация. Младите колеги да продължат напред, да следват мечтите си, да имат сили и постоянство, за да постигнат това, за което са се борили толкова много години. И най-важното – да се чувстват щастливи с избора, който са направили, да не правят компромис със себе си и пациентите, за да станат професионалисти в областта, в която са избрали да се развиват.

You can see all the material here

Source: Medical News Medical News




Lastest news


Active campaigns

Система за ценообразуване и реимбурсиране на лекарствените продукти

Регистриран потребител в портала може да бъде всяко физическо или юридическо лице, което ще използва портала за подаване на електронни заявки за административни услуги. Процесът изисква наличие на квалифициран електронен подпис.

Code Health TV
SatHealth
CME Academy
Medicalnews
Cluster
Credoweb Learning Modul
Осцилококцинум

International partners

IAMRA
WMA- World Medical Association
FEMS European Federation of Salaried Doctors
CPME The Standing Committee of European Doctors
UEMS European Union of Medical Specialists