Д-Р БОРИСЛАВ ДАНГЪРОВ: ГРИЖИТЕ ЗА НАЙ-МАЛКИТЕ ГЕРОИ – НЕДОНОСЕНИТЕ ДЕЦА, СТАВАТ ВСЕ ПО-ДОБРИ
Д-р Борислав Дангъров e сред отличените млади лекари в престижната категория на БЛС “Ти си нашето бъдеще”. Той завършва медицина в МУ-София през 2012г. През декември 2017г. придобива специалност по неонатология, а по-късно има професионална квалификация „Здравен мениджмънт“. Има редица участия в конгреси и конференции по педиатрия и неонатология. Интересите на д-р Дангъров са в областта на интензивното лечение на доносени и недоносени деца, решаване на клинични проблеми при деца с интраутеринна хипотрофия и други. В момента е началник на отделение по неонатология в САГБАЛ „Д-р Щерев“. А от medicalnews.bg разговаряха с него. Какво им сподели младият специалист може да прочетете в следващите редове.
Д-р Дангъров, как се спряхте на медицината като свой професионален избор?
Вероятно медицината е моето призвание, тъй като още от малък съм си играел със слушалки, спринцивки и други неща. Мои приятели дори ме подсещат, че сме си играели „на лекари“ и съм ги преглеждал. Майка ми е медицински работник, често ме е водела на работното си място и вероятно доста неща са се насъбрали, които са определили избора ми. Много изявена в характера ми е чертата да помагам, да съм от полза на другите – това ми харесва, прави ме щастлив, изпълва ме с чувство за пълноценност. Другото нещо е, че аз съм много принципен и самодисциплиниран човек. Знаете, че за да се влезе и изучи медицина е нелесна задача и пътят е дълъг и труден. Ако човек не търпи на натоварване и лишения, е трудно да завърши медицина. Следването е дълго и трудно – изисква много време, търпение и постоянство.
Вие сте специалист неонатолог – кое Ви привлече в тази специалност?
Работата с деца е трудна и тежка и не е за всеки. Но е много приятна, децата са много истински. Неонатологията е един малък дял от педиатрията, занимаваща се с интензивното лечение, грижи и проследяване на рисковите новородени деца – основно недоносените, деца с перинатални усложниния, малформации, неврологични усложнения и др. Мъжете неонатолози в България са много малко, но както е известно, в нашите среди са много добри специалисти. В западна Европа е различно – там в тази специалност са ангажирани предимно мъже.
В специалността ме привлече нейното разнообразие в патологията – интензивността на работата, възможността да помогнеш на най-малките пациенти да поемат първите глътки живот и да направиш родителите им щастливи. Много адреналин има в моментите, когато се роди малко дете в тежко състояние, което трябва да спасиш. Много са и участниците в един такъв процес – колеги, медицински сестри и акушерки дават всичко от себе си за общата кауза да се спаси един живот, тежащ понякога само няколко грама. Нашата работа изисква синхронизиране на действията и екипност. Много бързо, само за часове и дни, виждаме резултатите от работата си, когато настъпи подобрение в състоянието на тежък пациент – “най-малките герои“ са много борбени и перспективни. Понякога, разбира се, се сблъскваме с усложненията и смъртта на новородено, но това е неделима част от работата ни.
Кои са основните предизвикателства в нея?
Грижата за новородените започва още от момента на раждането им в родилната зала – провеждане на първична реанимация на нуждаещите си, лечението им в интензивни отделения, апаратна вентилация, приложение на екзогенен сърфактант, осигуряване на нормална адаптация и гладък неонатален период.
Особено голямо предизвикателство са екстремно недоносените новородени – под 1000 грама и гестационна възраст по-малка от 28 г.с. Това е една особена група пациенти, за които се полагат високоспецифични грижи, дълъг престой в неонатологичните клиники от трето ниво на компетентност. Освен добре подготвен екип от лекари и акушерки, се изисква скъпоструваща, животоспасяваща и високотехнологична апаратура, скъпо струващи медикаменти и консумативи. При тези деца могат да настъпят различни усложнения, свързани с недоносеността им, които могат да окажат влияние върху по-нататъчното им физическо и нервно-психическо развитие. Такива са бронхопулмоналната дисплазия, неврологични усложнения с различна по степен форма на ДЦП, ретинопатия на недоносеността. Именно поради тази причина неонаталната грижа е насочена да бъде на толкова добро ниво, че да минимализира доколкото е възможно тези усложнения и да осигури едно пълноценно качество на живот на тези деца и на семействата им. Късното проследяване на недоносените от родилния дом също е много важен момент – то изисква политика и екипност между отделните специалисти в педиатрията.
Как оценявате грижите за недоносените деца в България? Какво още е нужно да се подобри в тази насока?
В последните години ставаме свидетели на бурното развитие в нашата специалност в България. Неонатологичните екипи са с много добра подготовка и натрупан опит. Отглеждат се все по-недоносени деца, с минимални или никакви увреждания, което говори за една много добра грижа и компетентност. Все по-щадящи и минималноинвазивни стават методите на лечение, апаратурата е високоспециализирана, методите на апаратна вентилация са синхронизирани със спонтанното дишане. Приложението на екзогенен сърфактант намалява усложненията от тежка дихателна недостатъчност и спомага за по-бързата екстубация и преминаване от апаратно към спонтанно дишане. Усъвършенства се добрата първична реанимация и оборудването в родилните зали, което е от първостепенно значение за по-нататъчния ход на заболяването. Скринингът за ретинопатия на недоносените, обхващащ всички новородени под 32 г.с. и тегло при раждане под 1500гр., намали драстично честотата на ретинопатия. Методите за лечение и при това усложнение се усъвършенстват през последните години и дават добри дългосрочни резултати.
Вие сте сред отличените с престижната награда на БЛС в категорията „Ти си нашето бъдеще“. Какво е за вас едно подобно признание?
Много ме зарадва тази награда. Първо искам да благодаря на членовете на дружеството към БЛС в болницата, в която работя и ръководя отделението по неонатология, за това че бях оценен и предложен за една подобна награда. Благодаря на ръководството на болницата, че гласува доверие в мен и ми дава шанса за едно подобно развитие, което малко мои колеги имат. Мисля си, че и аз съм дал и направил достатъчно за това отношение. Благодаря на БЛС, че оцени мен и моите качества и ми връчи тази награда. Това е един допълнителен стимул да продължа да се развивам и усъвършенствам – да имам постоянството, силата и духа да продължа мисията си. Благодаря и на екипа с който работя – за съвместната и екипна работа, без която са немислими крайните резултати, а именно да изпишем едно здраво дете, с никакви или минимални увреждания и риск.
Къде виждате своя професионален път след време – в България или в чужбина?
Никога пред мен не е стояла дилемата къде да се развивам – винаги съм бил твърдо решен, че моето реализиране ще е в България. Тук се чувствам добре и получавам това, от което имам нужда. Мога да кажа, че бих могъл да бъда пример за човек, който с много усилия, труд, постоянство и любов към специалността си, може да постигне успехи,много по-големи от тези в чужбина. Добрите специалисти и в България са търсени и добре платени. Стига сме се заблуждавали, че само чужбина ни дава добро бъдеще.
Какво трябва да се промени, за да остават повече млади лекари у нас?
Проблемът с младите кадри е комплексен и зависи от много фактори. Проблемът със специализацията от много години не може да бъде ефективно решен. Младите лекари са принудени да вървят и „да чукат от врата на врата“ и да се молят да бъдат зачислени за специализация. Ниското заплащане, лошите условия на труд и неефективното обучение през периода на специализация карат младите кадри да заминат и специализират в чужбина. Преди няколко години беше отменен конкурсният изпит за зачисляване на специализация, уж за да се улесни процедурата, което според мен е грешка и трябва да се върне старата система с преминаване през конкурс. Политиката трябва да е насочена към добро финансиране на специализантите и стимулирането им да останат в България. Нужно е и университетските болници да отпуснат достатъчно брой места за специализация, а държавата да финансира целият период на специализация. Младите колеги да продължат напред, да следват мечтите си, да имат сили и постоянство, за да постигнат това, за което са се борили толкова много години. И най-важното – да се чувстват щастливи с избора, който са направили, да не правят компромис със себе си и пациентите, за да станат професионалисти в областта, в която са избрали да се развиват.
Целия материал може да видите тук
Източник: Medical News 
