Д-Р БРЪНЗАЛОВ: ПРОФИЛАКТИЧНИЯТ ПРЕГЛЕД Е РАЗШИРЕН, НО НАСЕЛЕНИЕТО НЕ Е ДОСТАТЪЧНО ИНФОРМИРАНО ЗА ТОВА
Д-р Брънзалов, при подписването на Националния рамков договор за медицинските дейности между БЛС и НЗОК заявихте,че е нужна национална програмаза профилактичните прегледи. Защо е необходима подобна инициатива според Вас?
Причините за това са няколко. Населението не е запознато с това, че яви ли се на профилактичен преглед, ще получи много повече неща, отколкото преди години. Ние не можем да обясним това на всеки пациент отделно. Затова при подписването на Националния рамков договор, аз предложих да се инициира една подобна кампания и обществото да се запознае със смисъла на профилактиката, а не да се разчита единствено само на общопрактикуващите лекари да набират колкото е възможно повече пациенти за профилактика. Профилактиката е майка на медицината. Ние трябва да обясним на населението, че активната профилактика би намалила заболеваемостта и в значителна степен и броя на хоспитализациите. Не може обаче това да се вмени единствено като задължение само на личните лекари, които имат и много други отговорности. Това бе и един от въпросите, които създадоха напрежение около подписването на НРД – заложеният в предишния рамков договор процент на обхват на пациентите с профилактичните прегледи и съответно по-високи цени на заплащане спрямо него. Всичко това беше оставено единствено на семейните лекари, което не е редно, защото те имат още много други задължения.
Запознати ли са българите с обхвата на профилактичните прегледи?
Българското общество не е запознато с кардинални неща, касаещи нормативната база в здравеопазването и профилактичните прегледи са част от това. Това е друга причина, налагаща нуждата от подобна кампания. Да сте видели или чули по големите медии активно да се говори и обяснява за обхвата и ползата от провеждането на профилактични прегледи? Всичко това е написано в нормативната база, но българското население не е запознато с нея. Всяка една мярка, която би увеличила обхвата с профилактични прегледи е добре дошла и ние винаги сме готови да дадем своите идеи и предложения. Не става въпрос за някакви рестрикции и пресиране на населението, но определено е нужна инициативност. България има много добре развита система на профилактична грижа в сравнение с други страни в Европа. Ще дам пример с въвеждането на простатно-специфичния антиген (PSA), който залегна в Наредбата за профилактичните прегледи. Чрез него се установи заболяване при много пациенти и се предприеха нужните мерки. Свали се възрастовата граница за провеждане на ехомамография, включи се и посещение при гинеколог с цитонамазка. Също така от 2022 година на здравноосигурените лица на възраст между 40 и 60 години се полагат изследвания за хепатит – това са изключително важни прегледи, но хората масово не знаят за тях. Кампания е нужда и защото има и неразбиране в друга посока сред населението – очакването, че едва ли не профилактичният преглед включва консултация с всички специалисти в България. Ако обаче човек се яви на профилактичен преглед и тези изследвания докажат наличието на заболяване, той след това ще бъде насочен от общопрактикуващия лекар към специалист.
В последните години има ръст на средствата по бюджета на НЗОК за извънболнична помощ. Достатъчен ли е той обаче, за да се обърне „пирамидата“ в сектора към нея?
Бюджетът в извънболничната помощ, който в последните години бе изключително нисък, се увеличи като процетно съотношение от бюджета на НЗОК. Факт е, че големият процент от бюджета на Касата отива за болнична помощ и за хоспитализации. Заложеният брой хоспитализации спрямо броя на населението в България означава, че на практика всеки трети българин трябва да бъде хоспитализиран и то за неща, много от които съвсем спокойно биха могли да се осъществят в извънболничната помощ. За да се случи това обаче – да се прехвърлят тези дейности извън болниците, е нужно финансиране. Този процес започва постепенно да работи. С общия ресурс, който разполага системата и който се заделя за българското здравеопазване, моите колеги общопрактикуващи лекари, както и специалистите от извънболничната помощ се справят много добре. И българинът трябва да знае това. Медицинската дейност е една много скъпа дейност. Нека не забравяме и че в сравнение с редица други държави България отделя малка част от БВП за здравеопазване – в Германия за 2021 г. той е над 12%, а тук се движи около 5%. Нима германският пациент се разболява по различен начин?
Голям проблем, за който все по-често алармират и БЛС, и съсловната организация на общопрактикуващите лекари е кадровата криза сред семейните лекари. Има ли по-голям интерес към специализацията по Обща медицина?
От началото на реформата до момента ние намаляхме почти наполовина, много малко колеги искат да практикуват тази професия. Огромният процент общопрактикуващи лекари в страната са бившите участъкови терапевти и педиатри. Средната възраст при нас е около 60 години. В последните години за щастие се забелязва един плах, но все пак засилен интерес към професията общопрактикуващ лекар и причината е именно подобряването на финансовите параметри за извънболничната помощ. Има какво обаче много да се желае за по-бързата специализация на колегите, за да могат те да влеят в системата на семейните лекари. Има и парадоксални изисквания, които отблъскват младите лекари, като например това да не можеш да откажеш записване на пациент. Това е буквално принуда за полагане на извънреден труд – тези неща трябва да се обмислят внимателно. В различните региони на страната има и различни проблеми, които също трябва да се адресират. Има райони, в които има огромен недостиг на общопрактикуващи лекари.
С какви решения на държавно ниво може да се промени тази тенденция?
Голяма част от младите лекари приемат тази професия за неатрактивна. Аз лично мога да „вляза в обувките“ на един млад колега, който се обучава в добре оборудвана университетска болница, пълна с всякакъв вид апаратура, в която диагнозите се поставят много по-бързо и от него да се очаква да отиде на „първия фронт“, където всички тези неща ги няма. Например провеждането на един ЯМР, с който да се отдиференцира дадена диагноза в извънболничната помощ е много труден процес. Този колега на практика се изправя пред много трудности, които не се учат в университета и е съвсем естествено много млади лекари да предпочетат по-тесните специалности, които са и по-атрактивни. Личните лекари обаче са лекарите, към които се има най-голямо доверие. За да се засили интересът към специалността, са нужни различни промени. Отново ще изтъкна необходимостта от промяна в условията на специализацията, за да стане този процес много по-бърз и по-ефективен, както е в редица западноевропейски страни. Там държавата помага по различен начин на семейните лекари, които изберат да практикуват в по-отдалечени райони – това е модел, който се опитваме да въведем и тук. Все още е недостатъчен броят на акредитираните практики, които могат да осъществяват обучение. Системата трябва да е по-гъвкава, за да може България да има нужния брой общопрактикуващи лекари, които да са равномерно разпределени в страната.
You can see all the material here
Source: Medical News 
