Dr. Madjarov: Most hospitals have increased wages, the rest will lose staff
Българският лекарски съюз ще допринесе за изработването на механизъм за остойностяване на лекарския и сестирнския труд по два начина: като представи в работната група в МЗ вече създадена от съсловната организация методика, базирана на чужд опит; и като използва специализиализирана консултантска помощ за остойностяването. Целта е да стане ясна реалната себестойност на лекарския и сестринския труд и дали настоящите цени на различните медицински услуги я подсигуряват или се налага увеличение. Това съобщи в интервю за Mеdiapool председателят на БЛС д-р Иван Маджаров. Той посочи, че голяма част от лечебните заведения: и частни, и държавни, и общински са увеличили възнагражденията на персонала си в последните месеци и са достигнали или се доближават до заложените в КТД и НРД минимални прагове от 2000 лв. за лекар, 1500 лв. за медицинска сестра и 910 лв. за санитар, въпреки че изискването беше оспорено пред съда. "Останалите, които не могат, няма да ги спаси решение на съда. Защото оставайки на опашката по възнаграждения на персонала, те ще се обезкървят откъм лекари и медицински сестри", казва Маджаров. На критиките на някои болнични директори, че е тяхна работа да определят заплатите в болниците, а не да им се спускат административно, Маджаров отговаря, че това е вярно и именно заради това и те носят отговорност за големия дисбаланс във възнагражденията в системата. Според него е правилно да се стимулират постижения и не трябва да има уравновиловка в заплащането, но първо трябва да се подсигури едно прилично базово заплащане и върху него да има бонуси.
Служебният екип на МЗ даде заявка да остойности лекарския и сестринския труд. В БЛС сте работили по такова остойностяване, ще бъде ли използвано нещо от него и на какви принципи стъпва то?
Аз разбрах, че една от инициативите на новото ръководство на МЗ е да стартира процедура по изработване на реална себестойност на медицинските услуги не само за лекарите, но и за специалистите по здравни грижи. Да, ние отпреди години имаме една разработка в БЛС, която използва външен опит и е базирана на коефициенти. Ние не можем да претендираме, че тя е съвършена, най-малкото защото е създадена от работна група тук, при нас, а не от експерти в областта на остойностяването. Доколкото знам ще имаме покана да излъчим представители в работната група към МЗ.
Така че нашите представители ще представят тази наша разработка. Но в БЛС имаме амбиция и това е гласувано от нашия събор, със средства от бюджета на организацията да наемем специализирана организация, която има необходимата компетентност и да ни консултира при разработването на такава методика за остойностяване на медицинсите дейности. Така че ще разчитаме също и на това. Т.е. ще участваме в инициативата на МЗ както с вече готовата разработка отпреди години, така и ще наемем организация с експертиза в тази област.
Според вас, на какви принципи трябва да стъпи това остойностяване в МЗ: дали в рамките на сегашната стойност на клиничните пътеки някакъв процент да е за възнаграждения или независимо да се изчисли колко струва трудът?
Точно защото лекарите не сме учили тази материя, не сме тези, които знаем точно какво се включва при изчисляване себестойността на даден продукт. Още повече като става въпрос за труда на лекаря, имайки предвид годините образование, квалификацията, вложени средства. Затова взехме решение да поискаме специализирана експертиза. Целта е наистина да стигнем до това какво струва лекарския и сестринския труд като част от общата стойност на извършваната услуга. Защото в момента ако се плаща 34 лева за един преглед в ДКЦ, всички знаем, че с тези пари трябва да се плати и токът, и отоплението, и другите разходи и част от парите ще отидат за труд. Нашата задача е да открием каква частица от себестойността на всяка медицинска дейност е трудът на лекаря и медицинската сестра, за да можем после реално да претендираме когато настояваме да се повишат цените на определени медицински дейности. За да е ясно при увеличение с колко ще нараснат и доходите на медицинските специалисти. Сегашните стойности и на клиничните пътеки, и на прегледите, и на лабораторните изследвания, включват всичко в себе си. Работната група трябва да установи каква е себестойността на труда на медицинските специалисти и след това да се отговори на въпроса възможно ли е с настоящите цени на тези услуги да си осигурим лекари и медицински сестри. Защото ако се окаже, че трудът заема една голяма част от стойността на услугата, то лечебните заведения няма да могат да се издържат и е ясно, че ще трябва да се повишат цените, за да се осигурят и трудът, и съществуването на лечебните заведения. Сега на преден план много директори поставят оцеляването на самата болница и затова не случайно е такова положението с кадрите, чието заплащане остава на заден план. Ние сме представили нашата разработка на институциите отдавна, но те са отказвали да бъде разглеждана, защото се вижда, че много повече средства трябва да се вложат в здравеопазване. Затова, за да защитим нашите твърдения, ще се обърнем към специализирана организация, която има експертизата и може да сложи своето име и подпис под това, което твърди, че би трябвало да получава един лекар и медицинска сестра в България.
Реалистично ли е да се очаква, че такъв механизъм може да залегне в следващото НРД ?
Аз разглеждам амбицията на МЗ като поставянето на начало на този процес. Задачата е колосална и не знам доколко ще се справим за 2-3 месеца. Аз съм умерен оптимист. Не мисля, че трябва да възлагаме еуфорично големи надежди имайки предвид ритъма на политическия и обществен живот. Но ако успеем да създадем работещ механизъм, да дадем началото и изработим рамка, която да очертава посоката, това ще е голям успех.
По ваша информация каква част от болниците се съобразиха със заложените в НРД повисоки прагове за заплащане на медицинския персонал и увеличиха възнагражденията, макар че разпоредбите са оспорени в съда?
Крайният резултат е, че една голяма част от лечебните заведения приведоха възнагражденията в такъв вид, в който ние предложихме (бел. ред. основни заплати от 2000 лв. за лекар, 1500 лв. за медицинска сестра и 910 лв. за санитар). Останалите, които не могат, няма да ги спаси решение на съда. Защото оставайки на опашката по възнаграждения на персонала, те ще се обезкървят откъм лекари и медицински сестри. Крайният резултат от това, че се заговори за възнагражденията на специалистите по здравни грижи и лекари, а не само за цените на клиничните пътеки, е този, че голяма част от лечебните заведения: и частни, и държавни, и общински дори, почти достигнаха заложените стойности. Някои ги постигнаха напълно, други със сигурност повишиха заплатите на персонала си. Тези, които се осланят на решението на съда, като краен резултат също ще трябва да повишат заплатите, ако искат да си запазят персонала.
Вие на коя теза сте привърженик: че трябва да се увеличават основните възнаграждения и по-малка част от заплатата да идва от допълнително материално стимулиране; или че основните заплати трябва да са ниски, а вече директорът на болницата си решава на кой да даде повече?
Аз винаги съм подкрепял заплащането на труда според приноса на всеки. Но в здравеопазването в България в последните 15-тина години този принцип дотоклкова се изкриви, че се забрави, че преди да стимулираш някого, трябва първо да подсигуриш една база за всички останали. И тогава да открояваш отличилите се с бонуси. Мисля, че за първи път по времето на Мими Виткова като министър се въведоха едни бонуси като коефициенти според приноса. И тази посока беше правилна. Но тя се изкриви от факта, че много лечебни заведения забравиха, че трябва на първо място да подсигурят базови възнаграждения. И ние станахме свидетели на това, че в една такава важна сфера като здравеопазването, основните заплати на квалифицирани медицински лица каквито са професионалистите по здравни грижи са близо до минималната работна заплата, което е недопустимо. Така че, правилно е да се стимулират постижения, не трябва да има уравновиловка както беше едно време, но преди да стимулираме положения труд, трябва да осигурим една база. И след това задължително трябва да има стимули за допълнителна квалификация и приноса на дадения лекар за дейността на отделението: колко е търсен, колко дежурства е имал, колко операции е направил, колко пациенти са платили за избор на екип с негово участие и др. А не както е сега: да се дават само бонуси уж за добре свършена работа, за които реално нямаме критерии да оценим дали една работа е свършена добре. Сега всичко се сведе до това кой лекар колко пациенти е довел в болницата или колко пациенти е оперирал и се забрави останалото.
Вие казахте, че повечето болници са увеличили заплатите. С това успяха ли да компенсират премахването на Covid добавките?
Това би трябвало да се каже от всеки отделен управител и работещите в дадена болницата. На някои места заплатите бяха толкова високи и преди това, че добавките не бяха от такова съществено значение. В други лечебни заведения тези добавки бяха като слънцето и въздуха за работещите и в момента, в който бяха спрени, практически се върнаха на дъното. Но мога да кажа, че основните заплати в много от болниците скочиха и това намали разликата във възнагражденията между най-високо и най-ниско платените. Някои смятат, че трябва да има голяма разлика в заплатите, аз смятам, че голямата част от медицинските специалисти трябва да са добре платени, а вече тези, които се отличават по различни критерии, трябва да бъдат допълнително възнаградени. Но не както беше по досегашния модел: в една и съща болница специалисти с еднакъв стаж, но с различни специалности, да имат 10-20 пъти разлика в заплатите. Например педиатър в детско отделение да е със заплата 1500-2000 лева най-много, а негов колега с друга специалност и същия стаж, без да е началник, да получава 15-20 000 лева. Това доведе до обезкървяване на цели специалности в здравеопазването.
За тези огромни разлики в заплатите на персонала не носят ли отговорност директорите на болници, които не балансират заплатите?
Точно тук е мястото да се отговори на критиките на някои управители, че е тяхна работа да формират възнагражденията, а не да им ги спускат административно. Да, наистина е тяхна работа да балансират заплатите и балансът във всяко отделно лечебно заведение, би довел до баланс в цялата система. И вината за това да е дебалансирана система, до голяма степен е и на управителите на отделните звена. Ако не бяха допуснали тези дисбаланси, нямаше да има нужда сега законово или незаконово, тук юристите могат да спорят много, но е някакъв опит да се светне лампичката и да се обърне внимание на обществото, че се полагат усилия, включително от съсловната организация, тези дисбаланси да бъдат премахнати. Аз бих казал на колегите управители на болници, че ако един проблем стои пред държавата с много голяма тежест, и ако опитът да бъде решен към настоящия момент се прецени, че не е законен, проблемът си остава. И държавата ще намери друг начин да го реши. Ако всички заедно не съдействаме проблемът да бъде изчистен, отливът на младите кадри от системата ще продължи.
Какви приоритети ще си поставите, които да залегнат в новия рамков договор?
Нека не бъда аз този, който още сега да ги посочи. На 15 септември започват работа експертните съвети по специалности, където колегите от различните медицински дружества ще представят своите предложения. По-глобалните политики като цели ще се опитаме да ги представим на Националния съвет на 16-17 септември. Откакто аз съм председател, практиката е да си поставяме няколко: до 3-4 глобални цели, от които да не отстъпваме. Със сигурност преодоляването на дисбалансите в системата е едно от нещата, които ще си поставим като стратегическа цел. Ние борбата за балансиране цените на клиничните пътеки я започнахме преди 3 години, но се оказа, че това не е достатъчно, а трябва да се работи и срещу дисбалансите в самите възнаграждения. Така че продължаваме да се борим за възстановяване баланса в цените на медицинските дейности и в същото време по това, с което започнахме интервюто: намиране на реалната себестойност на лекарския и сестринския труд.
You can see all the material here
Source: Mediapool.bg 
Lastest news
Active campaigns
Български лекарски съюз рестартира националната си кампания срещу насилието над медици #ПребориГнева със серия от обучения, които са разработени от психолози на Лаборатория за психично здраве - ВМА
Български лекарски съюз с кампания в помощ на лекарите, които търсят работа и лечебните заведения, които набират медици.
