ГАСТРОЕНТЕРОЛОГЪТ ГЕЙМЪР
Време. Това, което никога не стига на д-р Руслан Кулински. Специалистът по гастроентерология е трето поколение лекар и от началото на 2019 г. е назначен в Комплексен онкологичен център – Русе. Графикът му винаги е препълнен, защото е сред малкото специалисти в града, които правят и ендоскопии. Такива са единици в целия град. Именно затова времето е малко, а напрежението в повече. За да разпусне, или както самия той казва „да изчисти кеша“ – залага на хоби, което му доставя удоволствие още от ученическите години, а именно компютърни игри.
Лекар трето поколение
Д-р Кулински твърди, че е избрал медицината за своя професия „случайно“. В продължение на разговора ни обаче става ясно, че може би гените са оказали по-ключовата роля от случайността.
Всъщност той е трето поколение лекар. Дядо му д-р Иван Маринов е онкогинеколог, а баща му д-р Никола Кулински – онкодерматолог. И двамата му предци са прекарали по-голямата част от трудовия си стаж в КОЦ - Русе, където в крайна сметка попада и самият д-р Кулински – младши.
„Дядо ми от малък, още отпреди да се науча да говоря, ме караше да казвам, че ще ставам „докер и шошьор“. Просто не съм можел да кажа нито доктор, нито шофьор. Оказа се, че първо и по-лесно станах „докер“, впоследствие и „шошьор“, шегува се лекарят.
В крайна сметка си признава, че е възможно дядо му да е причина за направения от него професионален избор.
„Като деца ни оставят да си мислим, че сами избираме, но всъщност съзнанието ни така е моделирано в процеса на възпитание, че да вземем точно тези решения“, казва той.
Гастроентерологията – по едно щастливо стечение на обстоятелствата
Д-р Кулински завършва медицина през 2006 г. Въпреки родословието си от лекари, не успява да си намери веднага желано място за специализация. Прекарва известно време в Спешно отделение към болницата в Русе, докато не се отваря място за него в отделението по гастроентерология.
Продължава ТУК.
Source: Quo vadis 
