ГЕН. СТОЯН ТОНЕВ, НАЧАЛНИК НА ВМА

February 9, 2009 at 12:00 AM

ГЕН. СТОЯН ТОНЕВ, НАЧАЛНИК НА ВМА: class="txt">ГЕН. СТОЯН ТОНЕВ, НАЧАЛНИК НА ВМА:
Можем да купим болници 6 държави от ЕС
финансовите средства никога няма да стигат. в противен случай би означавало, че сме спрели да се развиваме

Екатерина Попова, вестник \"Класа\"
Ген. Тонев: ВМА е една от най-търсените и високоспециализирани болници. С какво военната болница изпреварва останалите и какво струва това? вече бих казал \"за съжаление\" и от чужбина постъпват непрекъснато заявки за наши екипи. Например, отново имаме искане от Кувейт. Нашите специалисти са желани в натовски болници навсякъде, където имаме мисии в чужбина. Замислям се вече как да се въздържам дипломатично от изпълнение на тези заявки, защото в противен случай бихме оголили своите структури в България. Може би най-точно би било, макар да ви прозвучи странно, изпреварваме останалите с кадровия си потенциал, както се говори 6 други среди -с кастинг и стайлинг.
Имате ли лимити от здравната каса?
Като регулиращ орган, здравната каса носи известен регламент, който пък ние, като дисциплинирани и отговорни специалисти - нали сме военни лекари, спазваме стриктно. всичко това се отразява положително на взаимоотношенията ни с НЗОК. Това се отразява най-вече в нарастващия брой пациенти и клинични пътеки, по които имаме сключени договори с касата. Ние сме може би едно от малкото лечебни заведения в страната, които имат сключени договори по почти всички клинични пътеки.
Потърпевши ли сте и доколко от здравната \"реформа\", която се случва в страната последните няколко години?
Когато животът ти поднася лимон - направи си лимонада. в протичащата вече 20 години реформа в страната, българското здравеопазване, Българската армия, респективно военното здравеопазване - всички търсят своята ниша. военномедицинска академия намери своята като допълни българското здравеопазване, поемайки отговорност 6 сфери, които не са особено популярни сред колегите в цивилното здравеопазване. Например, медицинско осигуряване при мисии зад граница, бедствени ситуации, терористични актове и т.н. По този начин, при протичаща все още здравна реформа, ние ставаме все по-силно интегрирана част от българското здравеопазване. Дори бих казал, че вече сме неизменна негова част. вярно е, че в началото се наложиха известни съкращения на медицинския и немедицински персонал, които бяха особено болезнени за колегите, ръководещи военномедицинска академия в началните години на прехода. Но сега мога да кажа, че за времето, през което ми е поверено ръководството на военномедицинска академия, всички кадърни лекари са съхранени.
Защо здравната система все е недофинансирана? Защо нещата в тази област не вървят според вас?
Несъответствието между наличния и необходимия финансов ресурс кореспондира от една страна с наличните амбиции и идеи, генерирани от прогресивния мениджмънт на съответното здравно заведение и от друга - с развитието на медицинската наука. Не по-малко значение 6 случая имат и изискванията на добрата медицинска практика. Знаете ли, ние и в момента сме една от най-добрите болници в Европа. Но ако знаете още колко много идеи, при това печеливши, има настоящото ръководство на военномедицинска академия. За съжаление, за тяхната реализация са необходими първоначални инвестиции. Медицината е скъпа дейност и е занимание, което не е за дилетанти. Така че и у нас, както и в развитите страни, финансовите средства никога няма да стигат, защото ако ни стигат, значи сме спрели да се развиваме.
Как се отразяват скандалите в Българския лекарски съюз на съсловието?
Личният ми опит показва, че със скандали работа не се върши. Наличието на конфликтни
точки в Българския лекарски съюз в никакъв случай не се отразява положително на неговото функциониране и най-вече на развитието му. Да не говорим за перспективата. Като че ли вътрешните противоречия навлязоха в стадий на самостоятелно развиващо се огнище на напрежение. То самогенерира и самоподдържа някакви вътрешни \"лични\" негови проблеми. И което е най-важно, все повече се отдалечава от същинските проблеми на съсловието. Лекарската професия е призвание, истинските лекари ще продължат да са такива и ще престанат да обръщат внимание на котерийните войни в съюза, ако той не намери своето място.
Преди време споделихте идеята, че България трябва да купи болници в други държави-членки на ЕС, за да е по-евтино лечението на българските граждани там. Доколко е реално осъществяването й? Абсолютно реално е, затова и съм го казвал. Защо мислите, че поддържането и ръководенето на болница в друга страна-членка на Европейския съюз почива на принципни различни от тези у нас? Да не забравяме, че процесите на унифицирането на нашето законодателство с европейското законодателство обхваща и сферата на здравеопазването. А що се отнася до лечебно-диагностичните възможности на българските лекари и обгрижването на пациентите от българските медицински сестри, считам, че в те са много по-професионални и хуманни.
Неотдавна във ВМА беше задържан с подкуп от 250 лева лекар, който беше освободен. Това ли е \"голямата корупция\", за която се говори в здравеопазването?
всъщност, по отношение на военномедицинска академия, това е изолиран случай. въпреки че връщате темата в областта на разсъжденията, че някак си не е издържано да се дават \"жълти стотинки\" за нещо, което се оценява като безценно - човешкото здраве. А по отношение на конкретния случай, щом следствените и правораздавателни органи са го освободили, значи са имали достатъчно основание за това. Тъй че бих се въздържал да лепна етикет \"корупция\" или да търся някаква обществена значимост, а така също и от тълкования, които не са в моята професионална сфера. Като че въпросът за \"голямата корупция\", за която се говори в здравеопазването, е по-подходящо да бъде зададен на копетентните органи.
А къде всъщност е реалната корупция в здравеопазването?
Недостатъчното финансиране и разпределението на финансовия ресурс \"по целесъобразност\" създават широко поле за разсъждения с различни алтернативни предпоставки за корупция - повече или по-малко реални. Бих си позволил да твърдя, че в \"непроизводствената сфера\" са големите възможности за голямата корупция, а \"производствената сфера\" в здравеопазването е лечението на пациента. И все пак, с риск да се повторя, ще продължа да твърдя, че професионалната компетентност е най-добрият начин за намиране на верен отговор на всеки въпрос.
Какво трябва да се реформира в системата, за да заработи тя нормално?
Ако трябва да ви отговоря в движение, като че ли най-наложително е да се реформира самата реформа, тъй като тя беше пусната в движение , без да бъде апробирана поне на \"опитни животни\". А именно така се постъпва, когато нещата опират дори за пускане на едно \"хапче\" на пазара. Да не говорим за пускане в действие на цяла система, различна от функциониращата. Още повече, че медицината и здравеопазването са една консервативна структура като цяло. Не може да има \"хаотични\" движения, когато става дума за най-безценното нещо за всеки човек - неговото здраве. Да не забравяме, че и самите реформиращи би следвало да са работили с пациенти, т.е. да имат поне един излекуван пациент преди да учат другите как се прави това. Най-добрият финансово и енергийно спестяващ подход е да не откриваме колелото, а да потърсим информация при добрите в бранша. всъщност, като се замисля - май че това сме ние.
Ген. Стоян Тонев е роден на 3 декември 1953 г. в Кърджали. Завършва медицина във ВМИ -Пловдив през 1979 г. Работи като началник на медицинска служ6а на авиополка в Чешнигирово (1979-1981 г.). След това е началник на кабинет по кожни болести във военна болница -Пловдив; главен асистент и началник отделение в Клиниката по кожни и венерически заболявания към ВВМИ. От 1990 до 1992 г. е заместник-началник, а до 2002 г. е началник на Клиниката по кожни и венерически болести при ВМА. От септември 2002 г. е началник на ВМА. Кандидат на медицинските науки (1991 г). Доцент (1991 г). Специализирал в САЩ (1990 г., 1994 г. и 1996 г.), във франция (1992 г.) и в Чехия (1990 г.). Бригаден генерал от медицинската служба (2002 г.), генерал-майор (2007 г.). Има над 120 публикации, от които четири монографий и два наръчника.