КАКВИ СА ИДЕИТЕ НА НОВИЯ УПРАВИТЕЛ НА НЗОК?
style="text-align: justify;">
Вижте първото му интервю за в.”Сега”
Болниците трябва да работят на пазарен механизъм
Те следва да се конкурират за пациентите, а не за лимитите на здравната каса, казва управителят на НЗОК Пламен Цеков
Янина Здравкова
Д-р Пламен Цеков е роден на 14 март 1964 г. Завършил е Медицинската академия в Плевен, има специалност по хирургия. До 2009 г. е бил директор на общинската болница в Лом. След това влиза в парламента като мажоритарен кандидат на ГЕРБ от листата в Монтана. Цеков пое здравната каса преди малко повече от месец, след като предшественикът му Нели Нешева подаде оставка заради взети бонуси.
- Д-р Цеков, цените на колко лекарства успяхте да намалите и с колко?
- Около 123 медикамента за лечение на онкологични заболявания в болничната помощ от общо 168 са подали заявления за отстъпки. При 50 лекарства няма никаква промяна, а 13 са отказали въобще да договарят по-ниски цени. Заявленията за отстъпки са от 5 до 80% - за всеки медикамент е различно. Но там, където има лекарства сами в група, без аналог, намалението е символично.
- Какво става с лекарствата, за които няма заявена отстъпка?
- Те си остават на същата цена, ние не можем да принудим фирмите да ги намалят. Повечето са именно без аналог и затова няма на каква основа да се преговаря, няма с какво да ги заменим.
- Фирмите твърдят, че в касата им е обяснено, че ако не дадат отстъпка, касата няма да плаща техните препарати на болниците.
- Нямам информация нещата да са се развили в тази посока. Условието е само, че касата заплаща на болниците, на цената, която е договорена при нас в НЗОК.
- Какво ще става с останалите лекарства, които плащате?
- И там ще има процедура на договаряне на отстъпки.
- Каква ще е минималната отстъпка, която ще трябва да дават?
- Вероятно 5% от пределната регистрирана цена. Оттам ще започва договарянето, но до какви намаления може да стигне не може да се каже.
- Какво ще стане с лекарствата, за които не са дали въпросната отстъпка?
- Зависи какъв медикамент предлагат. Ако е генерик и има еквивалент - има медикаменти и на други фирми. И в момента е така - касата плаща най-ниската цена, а за останалите доплаща пациентът. Ако обаче са единствени - нямаме възможности за договаряне.
- Редно ли е това да става чрез договаряне, което предлага възможности за корупция, вместо да се регламентира по по-прозрачен начин?
- Това е европейска практика - договарянето на отстъпки. Дали ще е в касата или в комисията по позитивния списък - за мен няма значение - важното е да покажем на обществото, че правим всичко възможно да добием по-ниски цени. Иначе корупция винаги може да се очаква, независимо какви са правилата. По презумпцията, че може да ме блъсне кола, не трябва да излизам на улицата. Има механизми, по които ще се борим да няма корупция - прозрачност, чрез вас, медиите, обявяване публично на процедури.
- Докъде се разви вашата идея профилактичният преглед при личните лекари да се признава и от инспекцията по труда, за да се пестят пари?
- Има сериозна съпротива срещу това, най-вече от страна на службите по трудова медицина. Те твърдят, че това не може да стане, защото техните прегледи на работещите са много по-различни от профилактичния преглед на НЗОК. Донякъде са прави - има някои специализирани прегледи, които не влизат в общия пакет на касата. Появи се и друга революционна идея - профилактичните прегледи, поети от касата, да останат само за децата и пенсионерите, а всички трудещи се да минават само през профилактика, платена от работодателите. Според мен там, където джипито извършва профилактика и неговият пакет съвпада с пакета на службите по трудова медицина - прегледът да се прави само от личния лекар. Това, което не могат да извършват фамилните лекари, да остане към трудовата медицина.
- Вие знаете ли какво включва профилактичният пакет на касата?
- А Вие знаете ли какво включва прегледът от трудова медицина за една администрация? В общи линии базовият преглед се включва и в двата пакета. Естествено, ако работодателят осигурява преглед при хирург, гинеколог или очен лекар - естествено, това не може да се направи от джипито и тези неща трябва да останат. Въпросът е да накараме хората да се замислят повече за здравето си. Ангажиментът за здравето на хората не може да се остави само на закона. Ако човек няма усещането, че трябва да се грижи за здравето си и да се профилактира - никой не може да го накара да го прави, каквито и законови мерки да се приемат.
- Т.е. искате работодателят да накара хората да ходят на профилактичните прегледи, поети от касата, след като самата НЗОК не е успяла досега?
- Има наказателна мярка - 100 лв. глоба за тези, които не ходят на преглед, но тя не работи. Нашата роля не е да си играем на стражари и апаши, а да разпределим средствата, които хората са дали, така че да има за всичко - лекарства, болници и профилактика. И всяка година малкото пари, които се отделят за профилактика, не се усвояват, а тези хора, които не са се профилактирали, се връщат след това в системата тежко болни и това е много по-скъпо.
- Парите са малко, но не мислите ли, че се пилеят? Касата например не плаща профилактични цитонамазки на жените, но ще даде 2 млн. лв. за ваксини за рак на шийката на матката.
- Едното и другото са различни. И двете неща са важни. Ваксината е превенция на рака. Предполага се, че тези жени, които се ваксинират, няма да развият карцином на маточната шийка. И според мен е редно тези 2 млн. лв. да се дадат точно за ваксини, защото там очакваме добър ефект и няма да се стига дотам да правим цитонамазки.
- Щяхте да преразглеждате бюджетите на болниците, защото отново има съмнения за субективно разпределение на парите им за годината.
- Не всички ги задоволяват сумите, които са им спуснати. Тази седмица ще се разгледа изпълнението за първото тримесечие и ще има корекции там, където е необходимо. За пример - в София от 74 болници само 4 са недоволни от методиката за разпределение на бюджетите. В национален мащаб лечебните заведения, които са недоволни, са около 20 от над 300 договорни партньори. Недоволните са предимно общински болници. Като цяло всички искат повече пари. Имаме преразход в болничната помощ за първото тримесечие в почти всички болници.
- Колко е преразходът и какво ще правите, за да не надвишите бюджета си?
- Механизмите са записани в рамковия договор - при преразход за второто полугодие можем да коригираме цените. М.г. са договорени по-високи цени за някои клинични пътеки. Тогава уговорката е била да се спази бюджетът от миналата година, т.е. цените се увеличават, но дейността е по-малко. Но се е получило така, че там, където са намалявани цени, обемите отчетена дейност са се увеличили с 3 до 4 пъти. Там, където са увеличени цени, обемите също са се увеличили 2-3 пъти. На практика обемите не се контролират в момента.
- Нали има фиксиран бюджет, който не може да се надхвърля - той трябва да се контролира?
- Всяка година досега е разплащано това, което е отчетено над бюджета. Но нямаше контрол върху обема дейност, т.е. защо един пациент е влязъл в дадена болница. Проверяваме, в документите всичко е написано коректно. Затова според мен трябва да се промени начинът на финансиране на лечебните заведения. Този модел на бюджети е изчерпал механизма си. Болниците не трябва да имат бюджети и трябва да минат на пазарен механизъм, на друг вид бюджет, разпределен по друг механизъм. Но все още работим по новия модел и имаме да изчистим още детайли по него. Моделът на бюджетиране създава усещането, че каквото изработиш, ще ти бъде платено. Това го няма в системите на Запад. Има спешна дейност и планова. Плановата е тази, която може да буферира бюджета. Там всяка една каса казва ясно на гражданите какво може да плати с бюджета си и така подрежда нещата, че в неговите рамки средствата се разпределят по приоритети. Първо - спешните случаи, след това детската патология, след това онкологията, сърдечно-съдовата и на последно място са плановите пациенти.
- Вие смятате, че е по-подходящо да се сложи лимит не от пари на всяка болница, а лимит за дейност?
- Това е разковничето. На болницата се казва - тази година имаш право да поемеш всички случаи, които се нуждаят от спешно лечение. И онова планово, за което след това са останали пари.
- Това ще формира листи на чакащи.
- И в момента ги има. Това, че не ги виждаме, не значи, че ги няма. Всеки лекар си планира болните за бъдещи дати в рамките на 1-2 месеца. И надали листите ще станат по-дълги, защото имаме около 1.5 милиона пациенти годишно и досега един не се е оплакал, че му е отказан прием в болница.
- А колко от тях са спешни?
- Според мен - не повече от 50%.
- Ако променим начина на финансиране, така че неспешните да чакат, спешните случаи ще скочат рязко. Има ли начин, по който това да се контролира?
- Точно затова не искам да коментирам в детайли. Това трябва да се дообмисли и да се намери механизъм на контрол. Но сегашният вариант не е работещ. Когато болниците надхвърлят лимита си, се появяват редица отговорни институции и питат защо касата не плаща. И никой не се сеща, че самите болници не са спазили договора, който са подписали с нас. Никой не влиза вътре да провери какво се е случило и колко от пациентите са могли да изчакат за лечението си.
- Колко е надлимитната дейност, платена през м.г.?
- Не е много като процент от общия бюджет, но всички болници имат платени пари над определеното. Най-сериозно е това при инвазивната кардиология и доколкото знам, само там има болници, на които не е платено над лимита изцяло.
