МОТИВИ КЪМ ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ

September 28, 2009 at 4:15 PM

Предложени на работна среща с представители на Синдикатите, Стопанската камара, Съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина и Медицински специалисти по здравни грижи, представител и на Доброволно здравноосигурителен фонд, пациентски организации, УС на НЗОК, Зам председател на НС и Председател на Камисията по здравеопазване към НС и двамата зам.министри и министъра на здравеопазването. Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване има за цел оптимизиране на нормативната уредба в областта на здравното осигуряване .Предвиждат се промени насочени към по-добро управление на Националната здравоосигурителна каса (НЗОК) постигане на стабилност в отношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ, повишаване на събираемостта на здравноосигурителните вноски и намаляване броя на неосигурените.

Промени свързани с органите на управление на НЗОК

От приемането на Закона за здравното осигуряване до настоящия момент органи на управление на НЗОК са Събранието на представителите, Управителният съвет,Контролният съвет, и Директора на НЗОК.Десетгодишната практика по прилагането на Закона показва че така учредените органи на управление на НЗОК са многочислени и не функционират добре и не е налице възможност за вземане на бързи и оперативни решения.
Законопроектът предлага органи на управление на НЗОК, да бъде Надзорен съвет, и Директор при спазване на принципа на участие на държавата ,осигурените и работодателите в управлението на касата.Само лицата които заплащат реално здравноосигурителни вноски ( държава, осигурени/пациенти и работодатели )ще имат свои представители в Надзорния съвет на НЗОК.
Законопроектът предвижда Директорът на НЗОК да се назначава от Народното събрание –модел, аналогичен на управлението на НОИ. Въвеждат се и по-високи изисквания за професионален опит към лицата ,които заемат длъжностите Директор на НЗОК и на РЗОК.
Промени свързани с Националния рамков договор и договорите между изпълнителите на медицинска помощ и РЗОК

Законопроектът по нов начин регламентира отношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ. Липсата на сключен Национален рамков договор през последните години и възприетият подход Управителният съвет еднолично да определя значими въпроси ,които са предмет на рамково договаряне , водят до редица затруднения в дейностите по задължителното здравно осигуряване.
Правната същност на Националния рамков договор , неговия предмет и обхват,страните и процедурата по сключване пораждат множество съдебни спорове и противоречива съдебна практика в сферата на здравното осигуряване.Именно това обосновава предложението за премахване на института на Националния рамков договор.
Законопроектът предвижда НЗОК и съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина да изготвят и приемат Национални рамкови условия.
По своята същост Националните рамкови условия ,ще бъдат нормативен акт ,който има действие на територията на цялата страна и който е задължителен за НЗОК, изпълнителите на медицинска помощ, осигурените лица и осигурителите.
Законопроектът предвижда Националните рамкови условия да се приемат отделно за медицинските дейности и отделно за денталните дейности. С цел постигане на стабилност в отношенията между НЗОК и изпълнителите на медицинск помощ,Законопроектът предвижда Националните рамкови условия да действат за срок от пет /5/ години с възможност за актуализация.

Приетите Национални рамкови условия от НЗОК и съответните съсловни организации на лекарите и лакрите по дентална медицина следва да бъдат приподписани от министъра на здравеопазването.Проектът регламентира процедурата по приподписването на Рамковите условия ,като се предвижда възможност министърът да откаже тяхното приподписване само в случай на съществено нарушение на обществения интерес или при незаконосъобразност.

В случай че НЗОК и съсловните организации не успеят да изготвят и приемат Националните рамкови споразумения в предвидения срок ,ще се прилагат досега действащите условия с актуализация на цените с размера на инфлацията..

Множеството спорове по изпълнението на индивидуалните договори между РЗОК и изпълнителите на медицинска помощи противоречивата съдебна практика налагат необходимостта от промяна на раздел VIII на глава втора от Закона за здравното осигуряване.Предвижда се промяна в използваните термини като думата „ДОГОВОР” се заменя със „СПОРАЗУМЕНИЕ”.
Законопроектът изрично регламентира хипотезите, в които директорът на РЗОК има право да откаже сключване на споразумение с изпълнител на медицинска помощ. Директорът на РЗОК в условията на оперативна самостоятелност ще взема решения за сключване на Споразумения с лечебните заведения, които в най-голяма степен осигуряват на гражданите достъпност и качество на медицинска помощ.
С цел гарантиране на бързина и защита на правата и законните интереси на лечебните заведения ,законопроектът въвежда специални процесуални правила за оспорване отказа на директора на РЗОК да сключи споразумение с изпълнител на медицинска помощ.Срочният характер на Националните рамкови условия и на Споразуменията между РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ обосновават въвеждане на по-кратки срокове за насрочване на съдебни заседания ,призоваване на страните ,произнасяне по спора и едноинстанционност на оспорването.

Промени свързани с контрола и санкциите налагани на изпълнителите на медицинска помощ
Законопроектът предвижда промени в правната уредба на контрола и санкциите ,които се налагат от НЗОК на изпълнителите на медицинска помощ.Към настоящия момент контролът и санкциите са предмет на договаряне с Националния рамков договори индивидуалните договори с изпълнителите на медицинска помощ.
Правният статут , производствата по издаване и оспорване на актовете с които НЗОК упражнявя контрол и санкционира лицата сключили с нея договор са дискусионни от подписването на първия Национален рамков договор.Въпросът дали актовете с които НЗОК налага санкции, имат административноправен или гражданскоправен характер поради изключително разнообразна и противоречива съдебна практика ,липсата на законодателна яснота и практическите затруднения при прилагането на НРД налагат промени в законовите разпоредби относно контрола и санкциите ,налагани на изпълнителите на медицинска помощ.
Финансовите неустойки които се налагат по сега действащия Закон за здравното осигуряване се разглеждат по реда на Административно-процесуалния кодекс,което не отчита тяхната правна природа.Поради това законопроектът регламентира ясни административно-наказателни състави- детайлно са посочени административните нарушения и наказанията ,които се налагат при тяхното установяване.
Промяната в правния характер на досега налаганите санкции на изпълнителите на медицинска помощ е съществена-нарушителите ще носят административно-наказателна отговорност за допуснати от тях административни нарушения.Налагането на наказания и съдебните производства по обжалване ще стъпят на утвърдените институти и процедури по закона за административните нарушения и наказания.
Законопроектът предвижда контролът върху дейността на изпълнителите на медицинската помощ да се възложи като правомощие на държавен орган-Изпълнителна агенция « Медицински одит»към министъра на здравеопазването, която ще поеме и правомощията на създадената със Закона за здравето «Изпълнителна агенция» «Медицински инспекторат».
Новата агенция «Медицински одит»ще осъществява цялостен контрол върху дейността на лечебните заведения ,включително и контрол по изпълнението на договорите им по задължителното здравно осигуряване.Освен това се премахва сега съществуващия институт за арбиртража поради неустановените правомощия на този орган и доказаната му в практиката неефективност.
Законопроектът предвижда запазване възможността РЗОК да осъществява предварителен и последващ финансов контрол на отчетената ,съответно вече заплатената медицинска помощ.Правомощията на РЗОК са ясно разписани , а самите процедури са опростени ,което е насочено към по-голяма ефективност и засилване на финансовата дисциплина.

ПРОМЕНИ СВЪРЗАНИ С ПОВИШАВАНЕ НА СЪБИРАЕМОСТТА НА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНИ ВНОСКИ И НАМАЛЯВАНЕ НА БРОЯ НА НЕОСИГУРЕНИТЕ ЛИЦА

Законопроектът прецизира кръга на задължително осигурените лица за които следва да се подават данни в Националната агенция по приходите като изрично се включват лицата които са осигурени за сметка на републиканския бюджет с оглед коректното формиране на здравноосигурителния им статус.
Предвиждат се промени в разпоредбите, които определят редът за определяне и внасяне на здравноосигурителни вноскиот задължително здравноосигурените лица в съответствие с Кодекса за социално осигуряване.
За лицата ,които не са осигурени на друго основание/ не получават доходи,върху които се дължат здравноосигурителни вноски и не се осигуряват от републиканския бюджет/, се въвежда задължение да подават декларация за това.Към момента не е налице друг способ , освен извършването на ревизия за установяване задълженията им за здравноосигурителни вноски.С подаването на декларация от този кръг задължително здравноосигурени лица се създава възможност за идентифициране на тези лица и установяването и събирането на здравноосигурителните им вноски от Националната агенция за приходите без извършване на ревизия.
Предвиждат се промени по отношение прекъсването и възстановяването на правата на задължително здравноосигурените лица,които пребивават извън страната повече от 183 дни в рамките на една календарна година като се увеличават сумите ,които лицата следва да заплатят за възстановяване на здравноосигурителните им права.Увеличава се и броят на вноските които неосигурените лица живеещи в страната трябва да заплатят за за възстановяване на здравноосигурителните им права.
Предвиждат се също така по-голям размер на глобите и имуществените санкции ,които се налагат на работодателите и лицата които не изпълняват задълженията си плащане на здравноосигурителни вноски или за предоставяне на информация ,необходима за целите на задължителното здравно осигуряване.
Законопроектът предвижда въвеждане на допълнителни ограничения в правата на лицата които не изпълняват законоустановеното си задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски.

Quo Vadis брой 12 от 20.12.2019 година