ПОВЕЧЕ "ПРОТИВ" И ПО-МАЛКО "ЗА" ПРОЕКТОПРОМЕНИТЕ В ЗЛЗ
От „принципно подкрепя промените“, през „подкрепя само текстовете, свързани със здравната карта“ и до „счита, че предлаганият законопроект трябва да се оттегли от вносителя“. Такива са становищата на партньорите в Националния съвет за тристранно сътрудничество по приетия на първо четене в парламента законопроект за промени в Закона за лечебните заведения.
Депутатите си дадоха две седмици за внасяне на предложения между първо и второ четене, с което окончателното разглеждане на текстовете се отложи за есенната парламентарна сесия. Междувременно всички заинтересовани и засегнати изпращат в здравната комисия своите становища и предложения по проекта.
Партньорите от тристранката са единодушни по няколко точки: те одобряват принципно текстовете, свързани с Националната здравна карта, не одобряват факта, че основни за сектора законопроекти се приемат в Министерски съвет преди да са обсъдени в тристранката, не одобряват отпадането на изискването за квалификация „здравен мениджмънт“ по отношение на шефовете на лечебни заведения, не одобряват и приватизацията.
Оттук нататък становищата и предложенията на партньорите за ЗЛЗ са доста разнопосочни.
Синдикатите излизат с редица забележки към текстовете. От КНСБ искат участие в изготвянето на методиката, която ще определя броя легла за болнично лечение по области. Те също така предлагат едногодишен мораториум върху финансирането на нови лечебни заведения и нови дейности с публични средства – мярка, която беше приложена още тази година, като параграф към Закона за бюджета на НЗОК. От синдиката се обявяват категорично срещу приватизация на болници от забранителния списък и заявяват, че не подкрепят идеята за функционално обединение на лечебни заведения „без ясно дефиниране на „комплексни медицински грижи“ и без анализ на необходимостта от тов“.
От „Подкрепа“ пък приветстват текстовете за Националната здравна карта, но настояват за задължително участие на синдикатите при изготвянето й. И този синдикат изразява съмнения относно необходимостта от обединения на лечебни заведения и нарича идеята „доказано неработеща“. „Подкрепа“ също се обявяват срещу приватизацията, тъй като според тях тя ще доведе до отпадане на социалните функции на приватизираните болници.
Всички работодателски организации са категорични, че отпадането на изискването за квалификация по здравен мениджмънт за ръководителите на лечебни заведения е неприемливо. БСК се обявява срещу отпадането му, като в допълнение предлага МЗ да създаде специална програма за обучение на болнични мениджъри, която да отговаря на определени критерии и само хора, преминали през нея, да стават шефове на болници. Стопанската камара предлага още при сключване на договори с НЗОК лечебните заведения да представят документ за финансовото си състояние и, ако имат просрочени задължения, в закона да се запише, че те трябва да се обезпечат от собственика. „В противен случай НЗОК трябва да се разплаща с бюджета си за задължения от предходни години“, аргументират се от там. В становището си БСК също така категорично заявява, че един лекар трябва да има един договор с касата в болничната помощ.
АИКБ заявява, че здравната система има три проблема. „Основният произтича от превръщането й в бизнес и стремеж за реализиране на печалба. Вторият проблем на системата е липсата и ограниченият достъп до качествено здравеопазване, свързано с доплащане, което много хора не могат да си позволят, и третият – нерационалното изразходване на средствата от страна на НЗОК“, изреждат от организацията и заявяват, че въвеждането на Национална здравна карта до голяма степен ще ги реши.
БТПП пък отправя редица забележки към текстовете, свързани с лекарствената политика и предлага от списъка на болниците, които ще се приватизират, да отпаднат финансираните със средства от ЕС.
КРИБ пък смятат, че забранителният списък за приватизация на лечебни заведения не бива да се променя изобщо. От организацията също така са на мнение, че изискванията към мениджърите на болниците трябва да се запазят в досегашния си вид. Според тях акредитацията на всички лечебни заведения трябва да е безусловно задължителна, а Националната здравна карта трябва да се утвърждава с акт на Министерски съвет.
