РЕМОНТ САМО НА ЕДНА НАРЕДБА ЩЕ СВАЛИ ХАПЧЕТАТА С МУЖДУ 5 И 30%
style="text-align: justify;">
16.03.2012 г., с. 15
Всички да плащат данък “здраве”
Лекарските грешки да се разследват като пилотските, предлага д-р Цветан Райчинов
Д-р Цветан Райчинов е новият стар председател на Българския лекарски съюз (БЛС). АГ специалистът получи одобрение за втори 3-годишен мандат на 2/3 от делегатите на провелия се през миналия уикенд в Плевен 54-и събор на БЛС. Как да поевтинеят скъпите лекарства? Как да се увеличат средствата за здравеопазване? Защо лекари продължават да напускат България и как да ги задържим? С тези и други въпроси се обърнахме към д-р Райчинов.
- Д-р Райчинов, д-р Евгений Душков и д-р Иван Кокалов от Надзорния съвет на НЗОК предупредиха за дефицит на парите за лекарства за онкоболни и хемодиализа, които МЗ прехвърли към здравната каса. Има ли недостиг на медикаменти?
- Разчетите, дадени от здравното министерство, не отговарят на реално направените разходи от ведомството за тези дейности. Обезпокоително е, че никъде не е уточнено какво да прави НЗОК с пациентите, засегнати от онкологично заболяване, които не са здравно осигурени.
Държавата трябва да помисли кой ще плаща за тяхната диагностика и лечение. Нужен е спешен анализ предвид увеличената заболеваемост от злокачествени тумори. Нашите притеснения са, че вероятно ще се наложи НЗОК да вземе средства от оперативния резерв. Моето твърдо мнение е, че МЗ трябва да върне получените от НЗОК 100 млн. лв., които използва за дейности, които са ангажимент на държавата.
- Наскоро се изказахте доста критично към министър Стефан Константинов, защото не е знаел какво се случва с цените на лекарствата. Запознахте ли се с предложенията му за намаляване цените на медикаментите?
- Факт е, че цените на някои лекарства са скочили 3-4 пъти. Не смятам обаче, че се налагат промени в два закона, за да се регулират. Нереално е да се връщат цените към фиксирана дата от минал период, както и да се очаква 50% поевтиняване. Достатъчно е да се направят промени в Наредба 10 на МЗ. Напълно възможно е всички големи чуждестранни фирми производители и вносители на лекарства да направят отстъпки между 5 и 10%. При генеричните лекарства намалението може да стигне до 30%. Ако това се случи, пациентите ще имат достъп до повече лекарства - както по брой, така и по вид.
- От Гражданска инициатива "България без дим" излязоха в защита на д-р Стефан Константинов...
- Никой не оспорва успехите на министър Константинов за очакваната от 1 юни т.г. забрана на тютюнопушене на обществени места. В същото време много проблеми останаха нерешени - не се случи реформа в спешната помощ, не се подобриха медицинските дейности и финансирането на болниците.
- Продължава ли масовото изнасяне на родни лекари на Запад?
- За жалост, да. През последните 3 г. на Запад са заминали 1508 лекари. Образно казано, всяка година от България си тръгва по един випуск с медици - от току-що дипломирани лекари, през млади специалисти, та до лекари над 50 г.
- Над 50 години?
- Да. Няма нищо учудващо. Ако един водещ специалист работи само 5 г. в държавна болница във Франция, ще получи около 2000 евро пенсия, а у нас със зор ще изкара максимум 700 лв. Когато ходим по чужди форуми, българските лекари винаги са под чертата. В нито една страна от ЕС няма лекарска заплата под 350 евро. Ние с лека ръка подаряваме кадри, които се подготвят минимум 15 г. и струват огромни средства на държавата.
- Имате ли екшън план за анестезиолозите, патоанатомите и други изчезващи специалности?
- Ние предлагаме анестезиологичните услуги да имат отделна цена, за да може тези специалисти да получават по-прилично заплащане. Същото се отнася и за патоанатомите.
- Колко е минималната докторска заплата в ЕС?
- Начинаещите лекари тръгват от 750 евро. От тази база трябва да тръгва и тукашната минимална докторска заплата, ако искаме да си задържим лекарите.
- Но откъде болничните мениджъри ще намерят тези пари?
- Засега това е невъзможно, въпреки че цените на някои клинични пътеки се вдигнаха малко. Има доста недофинансирани дейности, лекарският труд все още не е остойностен, както и стопанските разходи. Над директорите тегнат и дългове в размер на 360 млн. лв., които ще им връзват ръцете още 5-10 г. Смятам, че държавата трябва за последен път да погаси болничните дългове, за да тръгнат лечебниците на чисто. Нужно е да се вдигне и бюджетът за здравеопазване. Няма държава в Европа с 4% от БВП за здраве!
Най-ниският процент от БВП за здраве в ЕС е 6 на сто. Освен това, в повечето страни общественият ресурс е 80%, останалото хората плащат от джоба си. В България обществените средства са по-малко от 50%.
- Откъде могат да дойдат още пари в системата?
- Има доста възможности, дори без да се повишава здравната вноска. Ако държавата спре да осигурява администрацията, военните, полицаите и те започнат сами да си плащат данък "здраве", в системата ще дойдат още около 400 млн. лв. Повече пари ще има и ако държавата започне да внася пълната вноска на децата и пенсионерите.
- Председателят на Етичната комисия на БЛС проф. Милан Миланов предложи преди година във всяка болница да има дежурен по лекарските грешки. Докъде стигна тази идея?
- Когато обявихме това предложение, имаше коментари, че болниците не се нуждаят от ченгета, които да дебнат за грешки. В случая обаче става въпрос за анализатори, които да събират анонимна информация за системни или индивидуални пропуски от всяко звено на съответната болница. Медицинските случаи ще бъдат описвани без имената на лекарите, пациентите или болницата. Целта е БЛС да събира обща база данни, която да анализира и обобщава информацията по медицински специалности. Всички лекари ще се информират периодично за пропуските и рисковете и по този начин ще ги избягват в собствената си практика. Това отдавна се прави в авиацията - при злополука със самолет се описват всички причини и информацията се свежда до всички пилоти.
- Какви стъпки ще предприеме БЛС за гарантиране на по-добро качество на медицинските услуги?
- Ще изготвим правила за добра медицинска практика с конкретно приложение - нещо като пътеводител във всяка медицинска специалност. Ще има задължителни, препоръчителни и забранителни дейности при дадено състояние на пациента. Лекар, който е спазил задължителните и е изпълнил някои от препоръчителните дейности, не може да бъде наказван, независимо от изхода.
- Няма ли това да превърне лекарите в конформисти?
- Предвиждаме да има специален текст за оправдания медицински риск. Става въпрос за случаи, при които е ясно, че изходът най-вероятно ще е неблагоприятен. Лекарят е длъжен да опита всичко. Имаме предварителното съгласие на Главна прокуратура за въвеждане на понятието "оправдан медицински риск".
- Как ще повишите самочувствието на българския лекар?
- Акредитационният съвет към БЛС в момента изготвя програмите за професионална квалификация и продължаващо обучение под формата на курсове, семинари, конгреси и т.н., които ще бъдат публикувани на нашия сайт. Целта е лекарите непрекъснато да усъвършенстват своите знания и умения. Цените за участие ще бъдат достъпни, тъй като ще покриват само разходите по обучението. Всеки модул на обучение ще носи определен брой акредитационни точки, а лекарят ще получава специален сертификат. Не сме предвидили санкции, но лекари, които отказват тези обучения, едва ли ще да се ползват с добро име. Ще настояваме лекарите с повече акредитационни точки да имат предимство за заемане на желана длъжност в дадено лечебно заведение. От друга страна, се надяваме болничните мениджъри да дават по-добро заплащане на лекарите с по-висока квалификация. Ще изготвим специален регистър с актуална информация за квалификационните курсове и специализации, през които е преминал всеки лекар. Пациентите ще могат да се информират от сайта ни за всеки лекар.
Румяна Милева
