ВЪВЕДЕТЕ ЛИЧНИ СМЕТКИ ЗА ЗДРАВЕ
style="text-align: justify;">
__
30.08.2012 г., с. 16-17__
Проф. Георги ПЕТРОВ
Комунистическият принцип в здравеопазването е несъвместим с човешката природа. Но той е приложен последователно при изграждането и постоянното „усъвършенстване" на здравноосигурителната система на България. Сега по закон здравните осигуровки на работещите се внасят от тях и от работодателите (съответно 3,2 и 4,8 процента към заплатата до максималния осигурителен праг) в една Национална здравноосигурителна каса (НЗОК). Тя заплаща медицинските услуги, ползвани от нуждаещите се граждани, и част от цената на купените лекарства.
Фактите показват, че принципът за разпределение според потребностите, приложен в здравеопазването, е несъвместим с генетично обусловения инстинкт за самосъхранение и изразяващия го личен материален интерес на човека. От хиляди години човекът задоволява потребностите си не с онова, което е взел почти наготово от природата, а с произведените от него блага - пряко или чрез еквивалентната им размяна. За да оцелее и да отгледа потомството си, той е принуден и заинтересуван да се труди, да разменя своите продукти и рационално да ги използва. След саморазрушаването на т.нар. комунистическа система, съпътствано от огромни загуби, лишения и жертви, вече никой не отрича частната собственост и произтичащите от нея стоково-еквивалентни връзки между самостоятелните производители. Никой не предлага да се разпределят според потребностите такива продукти като храна, облекло, жилища, електричество, вода и други. Изключение се допуска главно за медицинските услуги и лекарства. За което няма разумно обяснение. Обикновено се казва, че „безплатната и общодостъпна медицинска помощ" е въведена, за да се спасява човешкият живот, когато е застрашен от някаква болест. Човек обаче може да умре и когато му липсват средства да се нахрани, да се облече, да се подслони и да се отоплява. Но тези продукти се заплащат от самите потребители, докато ползваните медицински услуги се финансират от общ здравен фонд, независимо каква е сумата на индивидуалната осигуровка. Остава съображението, че при такава практика се прилага принципът на солидарността и се постига най-пълна социална справедливост: „Младите, здравите и богатите поемат тежестите по лечението на старите, болните и бедните."Защо този комунистически принцип е неприложим в здравната система? Защото е несъвместим с човешката природа. Инстинктът за самосъхранение действа на биологично ниво чрез безграничното влечение към удоволствие и избягване на болката. Като осъзнати потребности и действия той се проявява в личния материален интерес на хората. Той се удовлетворява при автоматично уравновесяване на търсенето и предлагането само в условията на частна собственост върху средствата за производство и готовите продукти и еквивалентната размяна.Напротив, в основаната върху солидарност здравна система гражданите се стремят да плащат по-малки здравни осигуровки. Защото липсва зависимост между техния размер и стойността на ползваните от отделния човек „безплатни" медицински услуги и лекарства. По тази причина здравната каса получава с 30-50 процента по-малко приходи от възможните. Същевременно всеки човек се стреми да ползва повече и по-качествени медицински услуги и лекарства, доколкото не ги плаща от личния си доход. В резултат приходите на здравната каса никога не са достатъчни да покрият разходите по удовлетворяване неограниченото търсене на „безплатни" медицински услуги. Включително за подмяна на органи и удължаване на живота с използване на най-новите постижения на науката.Увеличаването на дефицита и дълговете на здравната каса (и на бюджета, който я субсидира) става непоносимо. За да се избегнат банкрутът и парализата на здравеопазването, трескаво се търсят начини за увеличаване на приходите и ограничаване на разходите на НЗОК. Но всички проекти и предложения се свеждат до частични промени и корекции в нормативната уредба на съществуващата здравноосигурителна система. Като например:
• увеличаване на санкциите, и дори криминализиране на укриване и неплащане на здравните осигуровки;
• въвеждане на все по-строги ограничения на разходите на болниците не само чрез общи месечни лимити, но и с лимити по отделни клинични пътеки;
• евентуално закриване на здравни заведения или съкращаване на легла и персонал;
• засилване на административния контрол и проверки на място от инспекторите на НЗОК.
От личен опит всички знаят, че с такива мерки не се решава нито един от тежките проблеми на българското здравеопазване. Поради техническо изоставане и слаба заинтересованост в държавните болници медицинската помощ, оценявана по нереални нормативи, е често некачествена или ненавременна. Нерегламентираните плащания на пациентите са обичайна практика в държавните болници. Те вероятно достигат 1-2 млрд. лв. и фактически отричат принципа на солидарността. Надписването на извършени дейности (брой на лекуваните, процедури, консумативи) е един от начините да се компенсира недостигът на средства и да оцеляват болничните заведения. Не са редки разхищенията и злоупотребите в тях. Дефицитът, деградацията и крахът на тази система са неизбежни, каквито и опити да се правят за спасението й.
Решението на проблемите на здравеопазването е известно. В общи и замъглени формулировки беше отразено дори в предизборната програма на ГЕРБ. И веднага забравено.В преходен период от една-две години може да се въведат личните медицински сметки (ПМС), в които всички работещи граждани внасят примерно 4% от своя доход (преди облагането) и още толкова плащат работодателите.
Тези сметки се откриват в избран от титулярите лицензиран здравно-осигурителен фонд. Постоянният остатък на средства по тях се инвестира в диверсифициран портфейл от доходоносни и с умерен риск ценни книжа, търгувани на борсата. С наличните пари по ПМС титулярят плаща разходите си за медицинска помощ и лекарства. При недостиг ползва заем от фонда срещу бъдещи постъпления в сметката му или доплаща от текущите си доходи.Остатъкът по ЛМС се наследява. Здравното осигуряване на недееспособните лица и някои тежки заболявания се субсидират от държавен фонд, формиран чрез отчисления от общите бюджетни приходи. Държавните лечебни заведения са икономически обособени и функционират на пазарни принципи.
Ето и очевидните предимства на здравноосигурителната система, основана на ЛМС:
Тя е съобразена с човешката природа, личния интерес на гражданите и реално съществуващите пазарни, еквивалентни отношения;Притежателите на ЛМС избират лекаря или лечебното заведение и плащат за лечението си. Те имат интерес и възможност да контролират чрез парите количеството, качеството и цените на получените от конкуриращите се здравни заведения медицински услуги и лекарства. Административните ограничения и контрол стават до голяма степен излишни.
Гражданите са най-силно заинтересувани да декларират целия си доход и да внасят в ЛМС пълния размер на осигурителните вноски, получавайки още толкова от работодателите. Сивата икономика се свива до 5-10 процента, а делът на бюджета в БВП спада под 30% (ако едновременно се въведат и личните пенсионни сметки).
Неизмеримо нарастват интересът и стремежът на всеки човек да пази своето здраве и трудоспособност, за да ограничи разходите си за медицинска помощ, насочвайки ги повече за профилактика. Конкуренцията между всички здравни заведения ще ги стимулира да въвеждат най-съвременни техники и методи на лечение и да рационализират своята дейност. Ще се стигне по естествен път до оптимизиране на мрежата и контингентите в здравната система.
Защо управляващите не въвеждат ЛМС
Основната причина е интересът на държавната администрация да се облагодетелства при разпореждането с милиардите левове, които минават през публичните фондове за здравеопазване (и през държавния пенсионен фонд). Като игнорира продължаващата деградация на социалната сфера и усилващото се недоволство на гражданите.
Малка е вероятността премиерът и президентът да се информират по този жизненоважен въпрос и да наложат неговото незабавно решаване. Дори и пред заплахата от провал на следващите избори.
Притежателите на ЛМС имат интерес и възможност да контролират количеството, качеството и цените на заведения за медицински услуги и лекарства.
Снимка на три колони - Медиците в България имат доказани възможности и постижения в много области. Но пътят към уредено здравеопазване в страната вероятно минава през отговор на въпроса дали техните грижи са право на човека, или са стока като храната и облеклото.
