style=”text-align: justify;”> Тенденцията за удължаване на живота в европейските страни може да се обърне поради налагането на съкращаване на разходите за здравеопазване от притиснатите от финансовата криза правителства, сочи доклад на Световната здравна организация (СЗО).
“Може да се осъществи сценарий, при който постиженията на европейския регион в постигането на по-голяма продължителност на живота ще бъдат заплашени, ако икономическата и социална криза бъдат съчетани с намаляване на разходите за здравеопазване и други услуги”, гласи документът. Такива проучвания се правят на всеки три години. Проучването обхваща 53 държави, които много се различават помежду си: от Израел и Централна Азия през богатите страни от Западна Европа и бедните им източноевропейски съседи. За 2012 г. макар като цяло Европа да се радва на увеличена продължителност на живота, показателят варира много в региона. Отличник е Испания, в която средната продължителност на живота е 82.2 г., на дъното е Казахстан с 68.7 г. България е на 11 място отзад напред с продължителност на живота при мъжете около 71 г. и при жените около 78 г. В Европа са 9 от 10-те държави в света с най-голяма продължителност на живота, въпреки факта, че на континента са високи показателите на тютюнопушенето и употребата на алкохол, казват от СЗО. Средно населението на обхванатите в изследването страни живее 76 г.
Големи са и разликите в разходите за здравеопазване за 900-те млн. души, обхванати от доклада – ако във Франция и в Холандия за това перо отиват 11.9% от БВП, в Туркменистан са едва 2.5%.